О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277 [населено място],05.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1064 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Лоджистик Транспорт“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Л.Петков срещу определение №84/02.02.2022г., постановено по в.т.д. №20213001000487 по описа за 2021г. на Апелативен съд-Варна. С обжалваното определение е върната подадената от „Лоджистик Транспорт“ ЕООД въззивна жалба вх.№266264 от 08.06.2021г. срещу постановеното решение по т.д. №940/2019г. по описа на Окръжен съд- Варна. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага доводи за незаконосъобразност на определението на въззивния съд, с което е оставена без движение въззивната му жалба и са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 2 936.80 лева. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ, предвиждаща, че страните не дължат предварително внасяне на държавна такса. Ответникът по жалбата „ОСТ Трейдинг“ ЕООД не взема становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С въззивна жалба вх.№266264 от 08.06.2021г. „Лоджистик Транспорт“ ЕООД обжалва решение №260095/29.04.2021г. по т.д. №940/2019г. по описа на Окръжен съд- Варна в частта, с която е прогласено за нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД /невъзможен предмет/ извършеното между „ОСТ Трейдинг“ ЕООД, [населено място] и „Лоджистик Транспорт“ ЕООД, [населено място] прихващане между вземането на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД за продажна цена в размер на 146 840 лева по сключен между страните договор за цесия от 27.11.2017г. и насрещно вземане на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.08.2017г. за сумата 146 840 лева, с падеж 15.09.2017г., обективирано в протокол от 27.11.2017г. С определение от 14.12.2021г. по образуваното въззивно дело на въззивника са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 2 936.80 лева, като съдът е изложил мотиви, че следва да се приложи разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, а не тази по чл.649, ал.6 ТЗ. Съгласно чл.620, ал.5 ТЗ от задължение за предварително внасяне на държавна такса по искове за попълване на масата на несъстоятелността е освободено единствено несъстоятелното дружество, но не и ответника по иска за дължимите от него държавни такси за въззивно и касационно обжалване. Като констатира, че въззивникът не е изпълнил в срок дадените му указания, въззивният съд връща подадена от него въззивна жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалванато определение е правилно. Съгласно чл.261, т.4 ГПК към въззивната жалба следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса. При неизпълнение на това задължение администриращият съд следва да даде указания на въззивника за внасяне на дължимата държавна такса, като последицата от неизпълнението на указанията е връщане на въззивната жалба /чл.262, ал.2, т.2 ГПК/. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на дадените му указания за внасяне на държавна такса за въззивната жалба. Предявеният от „ОСТ Трейдинг“ ЕООД, [населено място] /н/ иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД не попада в приложното поле на чл.649, ал.6 ТЗ. Съгласно тази законова разпоредба в производството по предявените искове по ал.1, т.е. исковете по чл.645, 646, 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Предмет на настоящото дело не е нито един от исковете, посочени изчерпателно в чл.649, ал.1 ТЗ, поради което и разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ, на която се позовава „Лоджистик Транспорт“ ЕООД, е неприложима. За разлика от исковете, попадащи в приложното поле на чл.649, ал.6 ТЗ, по отношение на останалите искови претенции на несъстоятелното дружество е приложима разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ. Няма спор в съдебната практика, че законодателното решение за предварително освобождаване от държавна такса по дела за попълване масата на несъстоятелността, се отнася само до несъстоятелното дружество, но не и до ответниците по предявените от него искове за подадените от тях въззивни и касационни жалби. Предвид изложеното, правилно е определението на въззивния съд за оставяне без движение на въззивната жалба и задължаване на въззивника „Лоджистик Транспорт“ ЕООД за внасяне на държавна такса в размер на 2% от обжалваемия интерес. При липсата на спор, че въззивникът не е изпълнил дадените му указания в срок, правилно е и атакуваното определение за връщане на въззивната му жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение №84/02.02.2022г., постановено по в.т.д. №20213001000487 по описа за 2021г. на Апелативен съд-Варна. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.