2 Р Е Ш Е Н И Е № 24 СОФИЯ, 06.07.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ДИЯНА ЦЕНЕВА при секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1992/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Г. като пълномощник на Г. Ц. П., Т. Г. М., М. Г. П., А. Г. М., Х. В. М., С. А. М. и Г. А. М. против решение № 634 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 513/09 г. на Врачанския окръжен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. К. поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е зачел силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 2703/96 г. на Врачанския районен съд, поради което е достигнал до неправилни изводи относно релевантни за спора факти. Ответниците по касация В. П. К., В. П. Д., Г. П. П., Д. М. Г., М. И. К., П. П. В., П. П. М. и Ц. И. Ц. в писмен отговор на касационната жалба са изразили становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 416 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 2353/06 г. на Врачанския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Ц. П., Т. Г. М., М. Г. П., А. Г. М., С. А. М., Т. А. М. и Г. А. М. против М. И. К., Ц. И. Ц., Д. М. Г., Г. П. П., В. П. К., П. П. М., П. П. В. и В. П. Д. иск за установяване, че възстановеният с решение № 310 от 14.10.1996 г. на ПК В. земеделски имот – ливада с площ 6.447 дка в м. ”Г.” в землището на [населено място], е на наследниците на Г. М. П., а не на наследниците на М. П. П.. Въззивният съд е приел, че решение № 310 от 14.10.1996 г. на ПК- В., с което на наследниците на М. П. П. е било възстановено в съществуващи / възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху процесния имот, е издадено при спазване на изискванията на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил собственост на общия на страните наследодател М. П.. Изводът е обоснован с това, че в емлячния регистър от 1934 г., декларациите за притежаване на непокрити земеделски имоти от 1949 г. и книгата на влезлите в ТКЗС членове от 1951 г. имотите в м.”Г.” били записани на името на М. П., докато името на неговия син - Г. М. П. не фигурира в тези книги. Последният не е имал имоти в тази местност и не е внасял земя в ТКЗС. Приел е, че решение № 190 от 07.07.1997 г. по гр.д. № 2703/96 г. на Врачанския районен съд, с което на основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е било признато на наследниците на Г. М. П. право на възстановяване на собствеността върху същия имот, не може да породи правно действие, тъй като е постановено след като вече имотът е бил възстановен от ПК на името на общия на страните наследодател по предвидения за това ред и въз основа на писмени доказателства, докато съдебното решение е било постановено само въз основа на гласни доказателства. Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение като постановено по непредявен иск. Видно от обстоятелствената част на исковата ищците са твърдяли, че с решение по гр.д. № 2702/96 г. на Врачанския районен съд в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е било признато правото на наследниците на Г. М. П. на възстановяване на собствеността върху ливада от 6.5 дка в м. ”Г.” в землището на [населено място], както и че този имот в продължение на повече от 40 години бил владян от техния наследодател, а след неговата смърт имотът се владее без прекъсване от тях- неговите наследници. По повод предявен против тях иск за делба разбрали, че с решение № 310 от 14.10.1996 г. същият имот е възстановен на наследниците на М. П. П.. Съобразно направеното в съдебно заседание на 12.02.2007 г. уточнение на петитума на исковата молба са поискали от съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците, че процесният имот е бил собственост на Г. М. П., а не на М. П. П.. При така изложените твърдения и заявен петитум правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Предмет на този иск е установяването правото на собственост към минал момент, релевантен за възстановяването на правата на собствениците, а това е моментът на включване на земите в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Възстановяването на една и съща земеделска земя на различни лица обективира спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за това кой е бил нейния собственик към момента на образуване на ТКЗС. С постановеното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по този предмет. Въззивният съд не е посочил правната квалификация на иска, но е постановил решение, с което е отхвърлил иск за собственост към настоящия момент на ливадата от 6.447 дка в м. ”Г.”, като не е съобразил направеното от ищците уточнение на петитума на иска. Поради това, че не е определил предмета на спора и свързаните с него обстоятелства, които следва да бъдат установени, въззивният съд се е ограничил с осъществяване на косвен съдебен контрол върху актовете за възстановяване на процесния имот, с които двете страни по спора легитимират правата си, при който е достигнал до извод, че следва да бъде зачетено реституционното действие на решение № 310 от 14.10.1996 г. на ПК- В., тъй като то е постановено първо по време, по съответния законов ред и въз основа на писмени доказателства, а решението на Районен съд- Враца, от което черпят права касаторите, било последващо във времето и постановено въз основа на гласни доказателства. Спорът относно собствеността върху имота към момента на обобществяване на земята е разгледан като преюдициален за правото на собственост към настоящия момент, като произнасянето по него не е отразено в диспозитива на постановеното въззивно решение. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. Същото на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр. посл. ГПК следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 634 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 513809 г. на Врачанския окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: