Р Е Ш Е Н И Е № 407 град София, 08 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1294/ 2012 година Производството е образувано по повод касационен протест на Великотърновската апелативна прокуратура срещу решение № 72 от 02.05.2012 г. по в.н.о.х.д.№ 16/2012г. на Великотърновския апелативен съд ,в частта му относно наложеното на подсъдимия С. В. И. наказание за престъплението по чл.199, ал.1 т.1 вр. чл.20, ал.4 от НК .Прави се довод за явна несправедливост на наказанието, която се обосновава както с размера му, така и с приложението на чл.66, ал.1 от НК.Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационни жалби са подали и двамата подсъдими- С. Ц. С. и С. В. И., с които правят доводи за допуснати нарушение на закона, изразяващо се в осъждането им за деяние, което не са извършили и за съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи неправилна преценка на доказателствените материали и постановяване на осъдителната присъда, макар обвинението да не било доказано по несъмнен начин.Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимите за невинни. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Жалбите на подсъдимите намира за неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Защитникът на подсъдимия С. И. намира протеста за неоснователен и моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Великотърновският апелативен съд с решение № 72 от 02.05.2012г. по в.н.о.х.д.№ 16/ 2012г. е потвърдил присъда № 53 от 18.11.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 117/ 2011г. по описа на Русенския окръжен съд. С присъдата подсъдимият С. Ц. С. е признат за виновен в това, че в периода 25.04.- 29.04.2010г. в Р. и село Т., при условията на опасен рецидив, в съучастие с неустановено лице и С. В. И., като извършител и подпомогнат от И. , отнел чужди движими вещи- пари и накити на обща стойност 23 757.75лв.- големи размери от владението на Р. И. и Т. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 и 4 вр. чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „ строг” режим. Съдът признал подсъдимия С. В. И. за виновен в това, че по същото време и място, в съучастие с подсъдимия С. С. подпомогнал същия, като умишлено, чрез разяснения го улеснил в извършване на престъплението, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 във вр. чл.198, ал.1 , чл.20, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от пет години. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят на гражданските ищци сумата от 23757.75лв. имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. ПО КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ НА ПОДСЪДИМИТЕ Съображенията, изложени в жалбите на подсъдимите, в подкрепа на доводите за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1 т. 1 и 2 от НПК са идентични, поради което и настоящият състав намира за целесъобразно да се даде едновременно отговор и на двете жалби. Възраженията са неоснователни. Твърдението, че съдилищата са основали изводите си относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в нарушение на чл.303, ал.1 и 2 от НПК, не може да бъде споделено.При решаване на въпросите по чл.301, ал.1 от НПК и в съответствие с изискванията по 339, ал.2 и чл.305, ал.3 от НПК са посочени установените по делото обстоятелства, доказателствените материали поставени в основата на фактическите изводи, респ. правните съображения за взетото решение.Изпълнени са изискванията по чл.14, ал.1 от НПК , като съдът не допуснал изопачаване или игнориране на нито едно доказателствено средство.Внимателния анализ на показанията на свид.М. А. , дадени при разпита му пред съдия на досъдебното производство и по- късно в съдебното производство, обосновава приетата и от двете съдебни инстанции достоверност на първите показания, които преценявани в съответствие с правилата на формалната логика и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, налагат единствения извод за участието и на двамата подсъдими в престъплението, за което са обвинени.За това и възражението, че съдът неправилно е приел обясненията на подсъдимите за недостоверни и по този начин е ограничил правото им на защита, е неоснователно.Вярно е, че обясненията на подсъдимите също са доказателствено средство, но след като те са и израз на правото им на защита, позволяващо да го упражняват както намерят за добре, включително и чрез даване на неверни обяснения, то те подлежат на внимателна преценка.Такава и двете съдебни инстанции са направили и след като е констатирано, че останалите доказателствени материали в достатъчна степен изясняват авторството на деянието, направения извод за недостоверност не е нарушение на процесуалните правила.По същество настоящият състав намира възраженията по този въпрос, относими към обосноваността на решението, а последната не е касационно основание.Когато при формиране вътрешното убеждение на съда не са допуснати нарушения на процесуалните правила, решаващите изводи относно фактите по делото са основани на обективно, всестранно и в пълнота изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанции приетите фактически положения не е налице възможност да ги променя. При приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно.Изяснени са квалифициращите грабежа признаци за подсъдимия С. - големи размери и опасен рецидив, а за подсъдимия И.- само големи размери, правилно е прието и участието на подсъдимия И. като помагач. ПО ПРОТЕСТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА Единственият довод в протеста за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия С. И., определено при условията на чл.55, ал.1 от НК и с приложението на чл.66, ал.1 от НК е неоснователен. При индивидуализацията на наказанието на този подсъдим съдът е отчел всички смекчаващи обстоятелства, преценено е и конкретното му участие като помагач, изразяващо се в посочването на пострадалите от грабежа като хора, които притежаващи пари и злато, както и на жилището им.Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства правилно е преценена като позволяваща определянето им като многобройни такива, при които и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.Не може да не се отдаде нужното на обстоятелствата, че този посъдим е трудово ангажиран, грижи се за малолетното си дете и майка му, характеристичните данни за него са положителни и макар и без решаващо значение, но такова има и мотива за участието му в престъплението- дадените от него пари на заем за подсъдимия С., които последния не му връщал.Настоящият състав намира, че с налагане на по- голямо по размер наказание, както и при ефективно изтърпяване на наказанието не би се постигнала целяната от закона справедливост, поради което и определеното наказание се явява съответно на извършеното и отговаря на целите, предвидени в чл.36 от НК.Максималният определен изпитателен срок- пет години, е достатъчна гаранция за проверка дали подсъдимият ще коригира поведението си. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените в жалбите и протеста нарушения и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 02.05.2012г. постановено по в.н.о.х.д.№ 16/ 2012 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: