Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  335   гр. София, 29 септември 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА       ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                     СЕВДАЛИН МАВРОВ при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 292/2009 година        Касационното производство е образувано по протест на представител при Окръжна прокуратура - Сливен срещу присъда на Сливенски окръжен съд от 13.04.2009година по ВНОХД№411/2008г., с която е отменен изцяло постановеният първоинстанционен съдебен акт и подсъдимият Г признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129НК, поради прилагане на института на неизбежната отбрана. В подадения касационен протест се визират оплаквания, сочещи на допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ, изразяващи се в неправилна оценка на гласните доказателствени източници /обясненията на подсъдимото лице и свидетелските показания на Д. С. и И. М. /, обосновали ограничаване правата на прокурора в наказателния процес и несъблюдаване на материалния закон. Предлага се отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Сливен. Депозирана е и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец срещу съдебния акт, с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1,т.т.1 и 2НПК. Очертаната позиция се аргументира с незаконосъобразност на реализираната от въззивния съд интерпретация на доказателствените материали и експертни заключения. Поставя се акцент на игнорирането на споделените от пострадалия С. и свидетеля-очевидец М. възприятия,преживявания и спомени; на несъстоятелността на приетата достоверност на заявеното от подсъдимия С; и на неясни съществуващи съмнения в компетентността и обосноваността на изслушаната от Сливенски окръжен съдебномедицинска експертиза по писмени данни №46/2009 година. Излагат се съображения за липса на изискуемите се от закона условия, предпоставящи приложението на чл.12, ал.1НК и за несъответност на „предприетата” от Г. С. защита на характера и опасността на осъщественото „нападение”, последните от които индициращи на превишаване пределите на неизбежната отбрана. Предявяват се искания за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени обжалваната оправдателна присъда и бъде оставена в сила тази, обявена от първостепенния съд. В съдебно заседание на 15.09.2009година, прокурор при ВКП поддържа касационния протест и пледира за упражняване на очертаните в чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.т1 и 2НПК правомощия на ВКС. Частният обвинител и граждански ищец Д. С. , редовно призован не се явява пред настоящата инстанция и не изпраща свой процесуален представител, като в допълнително представено писмено становище настоятелно моли касационната му жалба да бъде уважена по изложените в нея съображения. В касационното производство не участвува лично и подсъдимото лице, надлежно уведомено. Същото се представлява от упълномощен з. , който в хода на съдебните прения предлага доводи, обосноваващи правилност и законосъобразност на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК, намира за установено следното: С присъда №591 от 30.06.2008година, постановена по НОХД №405/2007г., Районен съд - Сливен е признал подсъдимия Г. К. С. за виновен в това, че на 20.10.2004 година в землището на с. К., умишлено причинил средна телесна повреда на Д. В. С., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен долен крайник, поради което и на основание чл.129НК му наложил наказание - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, като при условията на чл.66НК неговото изпълнение е отложено за ТРИ ГОДИНИ. Със същия съдебен акт подсъдимото лице е осъдено да заплати на гражданския ищец С. сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане, държавна такса върху уважената гражданскоправна претенция, и направените съдебни разноски. С атакувания въззивен съдебен акт №3/13.04.2009година, Сливенски окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в наказателноправната и гражданскоправна част, като вместо нея постановил нова, с която приложил института на неизбежната отбрана/чл.12, ал.1НК/,оправдал подсъдимото лице по повдигнатото обвинение по чл.129НК и отхвърлил предявения граждански иск. Касационният протест на Окръжна прокуратура-Сливен е неоснователен. При осъществения съдебен контрол ВКС не установи визираните от представителя на обвинителната власт нарушения на процесуалните правила, обективирани в пороци при доказателствената дейност на въззивната инстанция, довели до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес и до неправилно приложение на материалния закон. В рамките на въззивната проверка на първоинстанционната присъда на Сливенски районен съд контролираният съдебен състав обосновано е приел непрецизност при изследване на описаната фактология и извел заключение, че очертаните фактически и правни изводи не корелират на съдържанието на приобщените доказателствени средства. За изясняване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото срещу Г. С. обвинение са осъществени допълнителни процесуално-следствени действия, изразяващи се в допускане и изслушване на съдебномедицински експертизи. Реализирана е и последваща преоценка на фактите за противоправния акт, базираща се на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и съобразена с мненията на вещите лица. Конкретиката на безспорно доказаната фактическа обстановка сочи, че на 20.10.2004 година по повод извършвана паша на стадо животни в местността „Могилите”, находяща се в землището на с. К., община С. възникнал словесен конфликт между овчарите Д. С. и И. М. , и подсъдимият С, който притежавал селскостопанска земя в същата местност. Скандалът прераснал във физическа разправа, при която С. и М. нанесли удари с дървени тояги на Г. С. , вследствие на които било причинено счупване на горния ляв крайник, счупване на дясно ребро, съпроводено с болезнен травматичен отток и хематом в областта на дясното слепоочие.бедителни са и констатациите на въззивната инстанция относно последващото поведение на подсъдимото лице. Провокиран от разгърналата се скандална ситуация и с намерение да се защити от нападението С. извадил законно притежавания пистолет, марка ”Glock” и произвел няколко изстрела, с два от които засегнал и предизвикал огнестрелни наранявания на долните крайници на Д. С. Действията на Г. С. не преустановили предприетата от пастирите агресия, като поради механична повреда на използуваното оръжие същият бил лишен и от възможност за ефективна самоотбрана, отправил се към намиращия се наблизо собствен автомобил, качил се в него и задействувал двигателя, но преди да потегли и избяга от нападателите, последните чрез силни удари с гегите успели да натрошат предното и задно дясно стъкло на моторното превозно средство. Фактическите положения, обективирани във въззивния акт на контролираната съдебна инстанция са логическа последица от всеобхватна, безпристрастна и прецизна интерпретация на събраните и проверени по делото доказателства, инкорпорирани чрез обясненията на подсъдимото лице, показанията на разпитаните в хода на наказателното разследване свидетели, изготвените съдебно-медицински експертизи и приложения писмен материал, като ВКС споделя изцяло съображенията за доказателствените им стойност и тежест. Очертаната доказателствена маса и нейните характеристики обосновават несъстоятелност на декларираната в касационния протест едностранчивост и тенденциозност при обсъждане на гласните доказателства, изразяващи се в кредитиране на обясненията на подсъдимия С в игнориране на заявеното от пострадалия С. , и от свидетеля М участник в иницидента. Професионално и с проявен юридически усет са коментирани установените чрез разказа на Г. С. фактически данни и тяхната доказателствена сила ценена в контекста на последователността,в която са изложени; на демонстрираната житейска правдивост и съответността им с останалата доказателствена съвкупност. Подсъдимото лице убедително описва хронологията на събитията в инкриминираната ранна утрин на 20.10.2004 година; предлага аргументи относно причините за конфликта; и пресъздава достоверно своите възприятия досежно реализираното нападение от Д. С. и И. М. , и за предприетите от него отбранителни действия. Очертаните от подсъдимия факти намират категорично доказателствено потвърждение в свидетелските показания на неговия син К. С. и на полицейските служители- Д. Ш. , Х. Т. и И. И. , които възпроизвеждат своите спомени за разкритото със съдействието на Г. С. инкриминирано деяние и коректно отразяват направените от него признания непосредствено след случилото се, напълно съотносими с депозираните обяснения пред първостепенния съд. Обезпечаващи визираното гласно доказателствено средство са изслушаната комплексна балистична и химическа експертиза, изготвените в хода на наказателното разследване съдебномедицински експертни заключения за причинените телесни увреждания на Г. С. и Д. С. , и съдържимата се фактология в протоколи за оглед на местопроизшествие и на лек автомобил „Нисан” с ДК №СЛ 1181 ЛК от 20.10.2004г. Безспорна е липсата на корелация между коментираната доказателствена маса и показанията на свидетелите С за развитието на словесния и физически сблъсък на инкриминираната дата, и за тяхната съпричастност към неправомерната дейност. Същите обективират разнопосочни, противоречиви и лишени от разум и логика твърдения за отправени сериозни закани от подсъдимия С за осъществена от него изненадваща стрелба с насоченост към пастирите и животните, непредизвикани от неправомерни поведенчески прояви на Д. С. и И. М. , на които последните реагирали с хвърляне на тояги по нападателя и удар по панорамното стъкло на личния му автомобил „Нисан”, при оттеглянето на извършителя от местопрестъплението. В рамките на правомощията си контролираната съдебна инстанция е преодоляла наличните несъответствия в доказателствените материали досежно визираните правнозначими обстоятелства, чрез внимателна проверка на източника на фактическите данни, реализиран прецизен анализ на тяхното съдържание, и при съпоставянето им с останалите доказателства.бедителна е аргументацията на въззивния съдебен състав по отношение характера на свидетелските показания на Д. С. , конституиран като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес и в това си качество заинтересован от изхода на делото; и досежно особеностите на депозираното от И. М. – активен участник в инцидента на 20.10.2004 година, което неминуемо се отразява на истинността му. Обоснована е формулираната в атакувания съдебен акт позиция относно доказателствената стойност на заявените от визираните свидетели обстоятелства за въоръжено нападение и предприети от тях отбранителни действия, ценени в аспекта на вътрешната им противоречивост и фрагментарност; съобразявайки установената несъотносимост в описаните като последователност във времето и пространството, механизъм на извършване и причинени вредоносни последици; и при съблюдаване на съвкупната приобщена доказателствена маса. Очевидни са фактологическите разминавания в твърдяното от С. и М. по отношение на поведението на пострадалото лице след огнестрелното нараняване на крайниците му /Д. С. отрича да е удрял подсъдимия С, а придружаващия го М. разказва, че и двамата го „замерили със сопите от далечно разстояние”/. Изявленията на посочените свидетели за инкриминирания конфликт като хронология на случилото се и съпричастност на участвуващите лица не намират подкрепа в депозираното от близките на Д. С. /неговите съпруга и зет/, които свидетелствуват единствено за причинените му телесни увреждания и последващо лечение, но не и за пресъздадени от пострадалия подробности и детайли на критичната ситуация. Същите се опровергават от коментираните писмени протоколи за оглед с фотоалбумите към тях, словноматериализиращи извършените при визирания способ за доказване действия и открити обективни находки на мястото на инцидента/ 6 бр.гилзи, 1 бр. куршум, 1бр.патрон, следи от боксуване, пръснати стъкла/, и отразяващи вредите по процесния лек автомобил-счупени предно и странично дясно стъкло, които са невъзможен реален резултат от нанасянето на един удар, в каквато посока са твърденията на С. и М. На доказателствената им необоснованост сочат и компетентните мнения на вещите лица в допуснатата и изслушана от въззивния съд съдебномедицинска експертиза №46/2009година,очертаваща медикобиологичните характеристики на уврежданията на Г. С. и механизма на тяхното причиняване. Еспертите са категорични, че визираните телесни повреди /счупване на главичката на лъчевата кост, довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка; болезнен оток на тъканите в областта на дясното слепоочие; и масивен хематом в областта на дясната половина на гръдния кош със счупване на десетото дясно ребро/ са следствие на нанесени множество директни удари с твърди тъпи предмети с цилиндрична форма /не на хвърляне на тояги/ и те могат да бъдат получени при защитно повдигане на ръката напред и нагоре с цел предпазване на главата. Интерпретацията на коментираната доказателствена съвкупност обуславят достоверност и истинност на обясненията на Г. С. , предпоставящи заключението на Сливенски ОС, че те във взаимовръзка с останалите гласни, писмени доказателствени средства и научно мотивирани експертни съждения и умозаключения, и при съобразяване на съществуващата корелация между тях следва доказателствено да обезпечат очертаната във въззивния акт фактология. Контролираната съдебна инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Извършени са изискуемите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в наказателния процес в изпълнение на произтичащите от разпоредбата на чл.13 НПК задължения, формулираните фактически изводи удовлетворяват правните предписания на чл. 14 и чл.107 НПК, поради което и ВКС намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна на възивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от ОС–Сливен. Неоснователна е и жалбата на частния обвинител и граждански ищец. Предложената от настоящия съдебен състав аргументация, във връзка с релевираните от представителя на обвинителната власт оплаквания за недостатъци при доказателствения анализ и оценката на доказателствените източници от въззивната инстанция, индицира на необоснованост и на предявените доводи в касационната жалба на Д. С. / идентични по своето съдържание с изложените в протеста/, съответно на несъстоятелност на съпровождащото ги искане за прилагане на процесуалните норми на чл.354, ал.1, т.4 , вр.ал.3, т.2 НПК. Упражнявайки възложените от процесуалния кодекс правомощия ВКС не констатира и претендираното от частния обвинител и граждански ищец несъблюдаване на материалния закон. В пределите на описаните в съдебния акт фактически положения, изведени след всеобхватно и задълбочено обсъждане на доказателствените материали, и при правилно тълкуване на материалноправната уредба Сливенски ОС е заключил, че инкриминираното поведение на подсъдимия С е реализирано при условията на чл.12, ал.1 НК и не консумира очертаната от чл.129 НК престъпна съставомерност. Институтът на неизбежната отбрана предпоставя непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически охранени интереси и изисква то да е започнало, и продължаващо във времето, като при предизвикана неправомерна дейност чрез обществено укорими прояви спрямо нападателя, при обективирана такава срещу възможна в неопределено бъдеще агресия и при извършена, и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, същият е неприложим. Във визираните случаи на провокирано, съответно предполагаемо или прекратено нападение, деянията на «нападнатите» могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, съответно в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирана реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата отбрана. Обликът на приетата за установена и доказана от Сливенски ОС фактическа обстановка сочи на непосредствено противоправно нападение срещу личността на Г. С. /удари с тояги/, като поведенческите изяви на участвуващите лица, характеризиращи се с изключителна упоритост и създаващи сериозна опасност за здравето и телесния интегритет на подсъдимия, го мотивират да предприеме защитни действия, чрез възпроизвеждане на изстрели с носения от него пистолет. В тази насока релевираните в жалбата възражения за съществуваща хипотетична възможност на Г. С. да се оттегли от мястото на инцидента, което отказал да стори е неотносимо за правоприлагане на чл.12, ал.1НК, доколкото законодателят не изисква подобно поведение от жертвата на неправомерния акт. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен да се отклони от самоотбрана чрез избор на бягство, укриване, търсене на помощ от трети лица, държавни и обществени органи. Законосъобразна и аргументирана е и преценката на въззивната инстанция по отношение на съответността на отбраната на подсъдимия С на характера и опасността на нападението, обосновала липса на необходимост от субсумиране на инкриминираната дейност от престъпния състав на чл.132, ал.2НК-причиняване на средна телесна повреда при превишавне пределите на неизбежната отбрана. Правилно са интерпретирани фактическите данни по делото досежно значимостта на охранявания и увреден обект на посегателство, проявяваща се в медикобиологичните особености на причинените средни и леки телесни повреди на съпричастните към физическия сблъсък; и обективно са изследвани обстоятелствата, индициращи на интензитета на опасността, предопределен от вероятността за увреждане на застрашените интереси и съобразен с участвуващите в конфликта /техните личностни качества, възраст, сили и възможности/, с използуваните средства за нападение и защита /дървени тояги и пистолет/, с времевите и пространствени параметри на разгърналата се скандална ситуация /в ранните часове на 20.10.2004 година, в отдалечена от населеното място, местност/. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в рамките на възложената компетентност и с оглед предоставените й процесуални възможности в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Окръжен съд-Сливен от 13.04.2009година, с който е отменена изцяло осъдителна присъда №591/30.06.2008година на Сливенски районен съд, по НОХД№405/2007г. и подсъдимият признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.129 НК, при условията на чл.12, ал.1 НК с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №3/13.04.2009 година, постановена по ВНОХД № 411/2008г., по описа на Сливенски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.