Ключови фрази
Съставяне и подправка на неистински частен или официален документ * липса на мотиви * обиск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85
София, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина Тонева
Членове: 1. Татяна Кънчева
2. Бисер Троянов

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказ. дело № 334 по описа за 2019 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Б. Д., чрез адвокат Ю. Н., против въззивно решение № 41 от 20.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 187/ 2018 г., по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, І състав с доводи за неправилно приложен материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касаторът твърди, че неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил. Събраните по делото доказателства били превратно обсъдени и направените изводи за виновност били изградени на предположение. Възразява като нарушаващи процесуалните му права онези действия на съда, с които били приобщени резултатите от личния му обиск, проведен с поемни лица от противоположния пол. Прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 41 от 20.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 187/ 2018 г. Апелативният специализиран наказателен съд , І състав потвърдил присъда № 11 от 21.03.2018 г. по н.о.х.д. № 1030/ 2015 г., по описа на Специализирания наказателен съд, VІІІ състав, с която подсъдимият Н. Б. Д. бил признат за виновен в това, че на 11.09.2013 г. в [населено място], [улица], № ** държал предмети и оръдия за които знаел, че са предназначени за съставяне на неистински официални документи и преправяне на документи, поради което и на основание чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. Съдът възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото.
Със същата присъда били оправдани подсъдимите Ц. Х. Ц., А. Х. А. и Ж. Н. К. по повдигнатите им обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. І и ІV във вр. с ал. 2 от НК, а така също подсъдимите Ц. Х. Ц. и А. Х. А. по обвиненията им са самостоятелна престъпна дейност по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК.
Предмет на касационното производство е осъдителната част на присъдата и потвърдителното въззивно решение. В останалата оправдателна част въззивният съдебен акт е влязъл в сила, тъй като не е протестиран в срока за подаване на касационен протест (т. 4 от ТР № 5 от 21 май 2018 г. на ОСНК).
Касационната жалба на подсъдимия Н. Б. Д. е подадена в законовия срок и от лице, което има право да обжалва съдебния акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Въззивното решение е постановено при съществено процесуално нарушение по смисъл на чл. 348, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК – липса на мотиви.
Апелативният специализиран наказателен съд не е изпълнил задължението си за изграждане на вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства разкрити по делото (чл. 14, ал. 1 от НПК). По този начин, правните изводи за участие на подсъд. Н. Б. Д. в престъпление по чл. 308, ал. 7 от НПК почиват на предположение. Съдебните умозаключения се оказват необосновани, защото не се подкрепят от събраните и кредитирани с доверие доказателства по делото. Изводът за виновно, общественоопасно деяние многократно се повтаря в мотивите на съдебния акт като генерално съждение, но действителните съображения на съда остават скрити за касационната проверка и за обжалващите страни – подсъдимият и неговият защитник.
Независимо от пространното по обем въззивното решение, в него липсват мотиви за субективната страна на деянието и най-вече – за сигурното знание на дееца за действителното предназначение на държаните от него материали и предмети (компютърна конфигурация и бланки за регистрация на МПС).
Съставът на престъплението по чл. 308, ал. 7 от НК регламентира особен вид престъпна дейност, която се различава от материалната подправка на официални документи по чл. 308, ал. 1-4 от НК, а така също и от приготовлението към материална подправка, за което е предвиден изричен състав по чл. 308, ал. 5 от НК, макар различните състави да са подредени в един и същи член.
Предмет на престъплението по чл. 308, ал. 7 са предмети, материали и оръдия, с които може да се извърши материална подправка на официални документи – към този извод насочват както систематичното място на разпоредбата, така и употребените в текста изрази „предназначени или послужили“. Препратката на ал. 7 е към вида документ от изброените в ал. 2, а не към друга престъпна дейност. Затова под предмет на престъпление по ал. 7 следва да се разбират такива материали, вещи или оръдия, които са предназначени или послужили за материална подправка на особените документи по ал. 2 – удостоверения за наследници, за гражданско състояние, за завършено образование, за придобита квалификация, за прехвърляне или учредяване на право на собственост или други вещни права, български и чуждестранни документи за самоличност, за управление или регистрация на превозни средства и мн.др.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 308, ал. 7 от НК е очертано с три различни форми – изготвяне, държане и укриване.
При първата форма от изпълнителното деяние - „изготвя“, деецът сам и предварително изработва онези вещи (материали, предмети или оръдия), чрез които друго лице планира вбъдеще да предприеме материална подправка. Изработения предмет на престъпление всякога е предназначен за друга бъдеща и чужда престъпна дейност – поради спецификата на дейността и никога не може да е бил употребен в друго документно престъпление, вече извършено в миналото.
Когато деецът изработва (изготвя) вещта за своя бъдеща престъпна дейност по чл. 308, ал. 2 , това му поведение ще представлява приготовление по смисъла на чл. 17, ал. 1 от НК, защото по същество той подготвя средствата за извършване на намисленото от него престъпление. А приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи и е особен състав на престъпление по чл. 308, ал. 5 от НК. Приготовлението по ал. 5 заема по-предно систематично място в чл. 308 от НК и освен това се отнася до по-широк кръг от случаи на престъпления, до които съставът по ал. 7 не се прилага (например: по чл. 308, ал. 1; ал. 3, т. 1 и ал. 4 от НК). Реализирайки тази първа форма на изпълнителното деяние по ал. 7 деецът предварително обслужва чужда престъпна дейност и всякога е различен субект на наказателна отговорност от дееца по чл. 308, ал. 1-4 от НК. Ако изготвянето се извършва паралелно с дейността на другия деец по чл. 308, ал. 1-4 от НК, между двамата дейци възниква общност на умисъла и затова първият деец ще се яви или помагач (по чл. 20, ал. 4 от НК), или съизвършител (по чл. 20, ал. 2 от НК) на втория в започнатото престъпление по чл. 308, ал. 1-4 от НК, или съучастие в приготовление по чл. 308, ал. 5 от НК. Като помагач той улеснява предприето от другия деец престъпление по чл. 308, ал. 1-4 от НК, защото материалната подправка на официалния документ вече е започнала.
При втората и третата форми на изпълнителното деяние - „държи“ и „укрива“, деецът осъществява фактическа власт върху предмета на престъпление, като различията между тях са незначителни в полза на укриването, където вещта допълнително е сложена на място, неизвестно за други лица и държавни органи, за да не бъде открита. Дейността на дееца може да бъде както предварителна спрямо друго престъпно поведение по чл. 308, ал. 2-3 от НК, така и последваща на такова престъпление.
В сходство с първата форма на изпълнителното деяние държането и укриването на вещи (материали, предмети или оръдия) могат да бъдат само предназначени за съставяне или за преправяне на официален документ, като самата материална подправка се осъществява от друго лице, а не от дееца. Защото осъществявайки фактическа власт върху пособия за бъдещо изпълнение на материална подправка на документ деецът всъщност набавя средствата за извършване на намисленото от него престъпление (по чл. 308, ал. 1-4 от НК) и дейността му ще представлява приготовление по чл. 308, ал. 5 от НК, а не по чл. 308, ал. 7 от НК. Ако предприеме начало на деянието по чл. 308, ал. 2 от НК последното ще погълне приготовлението.
В отличие от първата форма на изпълнително деяние „изготвя“ при разглежданите две форми деецът може да държи или да укрива вещи послужили вече за материална документна подправка, извършена от самия него, така и от друго лице. В състава на престъплението по ал. 7 не е въведен допълнителен признак, отграничаващ дейността на дееца от престъпната дейност на другиго (например – по подобие на чл. 215, ал. 1 от НК). Липсва законово пояснение, че предметът на престъпление по ал. 7 е послужил за извършване на документно престъпление от друго лице. Законодателят не е стеснил изрично приложението на правната норма. Затова престъпната дейност на субекта по чл. 308, ал. 7 от НК може да бъде последваща на друго негово престъпно деяние по чл. 308, ал. 2-3 от НК – в този случай той носи наказателна отговорност за държане или за укриване на средствата от извършената от самия него материална документна подправка.
Когато двете престъпления: по ал. 2-3 и по ал. 7, са самостоятелно извършени от едно и също лице престъпната дейност по ал. 2-3 обезателно следва да е била преустановена (довършено престъпление или спряло във фазата на недовършения опит) преди началото на другото деяние, защото в противен случай престъпната дейност е единна и ще се квалифицира само по чл. 308, ал. 2-3 от НК, а държаните, респ. укрити материали, предмети и оръдия ще представляват само средства за извършване на материална документна подправка.
Но престъпната дейност при тези две форми на изпълнителното деяние също така може да бъде и последваща на престъпно поведение, извършено от друг субект – в този случай престъплението по чл. 308, ал. 2-3 от НК ще се яви предикатно (първично) на престъплението по чл. 308, ал. 7 от НК, което е вторично (последващо). Предикатното престъпление по чл. 308, ал. 2-3 от НК трябва да е преустановено, независимо дали е било довършено или е останало във фазата на недовършения опит. Законът не поставя изискване предикатът да е непременно довършено престъпление.
Законодателят, за разлика от други престъпления с държане или укриване, не е употребил като начин на осъществяване на изпълнителното деяние признакът „противозаконно“. Това означава, че фактическата власт върху предмета на престъпление поначало не е нито забранена, нито е поставена под особен правен режим (разрешителен, регистрационен или уведомителен). Следователно, не всяко държане или укриване на материали, предмети или оръдия за документна подправка реализира състава по чл. 308, ал. 7 от НК. Сред тях дори може да има такива пособия, които са с универсално предназначение, като например: разнообразни пишещи средства, различни видове хартия и фабрични образци от документи, компютърни конфигурации, печатни машини (вкл. принтери), текстови коректори, заличаващи текстуалната част от документа механични средства и химични вещества и мн.др. Като завишаващи обществената опасност прояви законодателят е преценил само онези от случаите, при които деецът категорично знае или предполага действителното предназначение на предмета на престъпление или неговата минала употреба при вече осъществена документна подправка. А тази част от вината на дееца и субективната страна на престъплението следва да бъде изведена по категоричен и несъмнен начин в съдебния акт – от поведението на дееца и достоверен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, включително и инкриминирания предмет на престъпление.
След така изложения анализ на част от признаците от състава на престъплението по чл. 308, ал. 7 от НК развитите във въззивното решение правни изводи за наказателната отговорност на подсъд. Н. Б. Д. са необосновани и неубедителни (л. 160-165 от в.н.о.х.д.).
Специализираният наказателен съд и въззивната инстанция са приели обвинението за доказано, че в деня на извършеното претърсване на жилище в столичния[жк], [улица], № ** подсъдимият държал предмети и оръдия, за които знаел, че са предназначени за съставяне и за преправяне на неистински официални документи – свидетелства за регистрация на МПС. За предмет на престъпление са изброени: компютърна конфигурация, празна бланка от немски регистрационен талон и непопълнени различни банки за регистрация на МПС (6 бр. италиански и 2 бр. немски). След направен доказателствен анализ и съпоставка на обясненията на подсъдимия с показанията на част от свидетелите (бащата на подсъдимия и поемните лица) е обоснован изводът, че подсъдимият Д. е ползвал стаята, в която са намерени чуждестранните документи и компютър.
Основен проблем за съдилищата, който налага и отмяна на въззивното решение, е отсъствието на мотиви за категоричното знание у дееца за действителното предназначение на държаните от него бланки и компютър. Субективната страна на деянието е пренебрегната от съдилищата, което всъщност е довело до проява на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Въззивното решение съдържа неколкократни повторения на един и същи извод – че подсъдимият е знаел за предназначението на инкриминираните вещи: на л. 161, л. 162, л. 163 и на л. 164 от н.д., но аналитични съображения за това липсват.
Верен е изводът на л.л. 163 и 164, че компютърната конфигурация и празните бланки на чуждестранни документи са потенциално годни да участват в процеса на престъпно документиране. Този извод е общоважим за всеки писмен документ или компютърна система, но не разкрива престъпно поведение още повече, че инкриминираната дейност на подсъд. Н. Д. е самостоятелна и се разглежда извън което и да е било друго конкретно престъпно документиране. Подсъдимият няма друго обвинение, а останалите негови съпроцесници са оправдани.
Апелативният специализиран наказателен съд е посочил на л. 161 обективните факти, че част от празните бланки били „обект на подправка в частите на серийните им номера… и били обект на кражба“. Тези факти са приети за доказани с помощта на техническите експертизи по делото и с писмения отговор от италианските власти, получен по линия на международната правна помощ. Съдът обаче не е обосновал съждението си дали подсъдимият Д. е знаел за материалната преправка на серийните номера в две от италианските бланки: свидетелство за регистрация на МПС № B. и непопълнен сертификат за собственост № B., като е съзнавал тяхното предназначение към друго документно престъпление. А така също и дали подсъдимият е съзнавал, че бланките са били „откраднати“ от съответните италиански органи. Изводът значително се затруднява и от обстоятелството, че в писмото на италианските власти лисващите техни бланки са с номера от Z..450.001 до Z..550.000 (както е посочено и на л. 162), докато инкриминираните документи са с други различни серийни номера и никъде в съдебното решение не е обосновано твърдението, че тъкмо тези преправени бланки са били част от неправомерно отнетите, за които е постъпил отговорът на италианското ведомство. Липсва и необходимата съдебна аргументация дали подсъдимият е узнал, че държаните от него бланки са крадени и от къде, има ли лично участие в кражбата и по какъв начин това обстоятелство въззивният съд свързва с категоричната убеденост на дееца за тяхното бъдещо предназначение в конкретна престъпна дейност. Отговор на въпроса за субективната страна на деянието не може да бъде намерен в показанията на свид. Б. Д. (баща на подсъдимия) и на поемните лица, присъствали на обиска на подсъдимия, както и на претърсването на жилищата в[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ап. * и на [улица], № **, с прилежащите към последното гараж и двор. Други доказателства по това обвинение не са събрани. Ето защо вътрешната убеденост на съда, изразена в изречението на л. 162, че „от събраните доказателства се установява какви са били действителните мотиви на подсъдимия Н. Д., да се снабди и да съхранява празните бланки, а именно да бъдат ползвани същите за изготвяне на неистински или подправяне на официални документи“ се оказва необоснована. Осъдителната част от присъдата почива на недопустимо предположение, вместо на логиченно аргументиран доказателствен и правен анализ.
В мотивите на въззивното решение (л. 164) не са посочени кои са онези веществени доказателства, намерени в портмонето на подсъд. Н. Д., от които съдът извежда заключението си, че инкриминираните предмети и материали били предназначени за документна подправка. В портфейла на подсъдимия по време на неговия обиск от 11.09.2013 г. (л. 14-16, т. ІV от д.п. № 41/ 2012 г., по описа на Специализираната прокуратура-Следствен отдел), са намерени и описани обичайните за съхранение вещи: документи за личния му автомобил М. С., карта „V. e.“ на Ф. и карта от верига бензиностанции „Ш.“, банкноти на обща стойност 850 лева и хартиени листове – бял с надпис „А.“ и два жълти, единият прегънат на две, без надписи, а вторият с перфорация „ ⃰ А. ⃰ “, която се вижда на просвет. Неизвестни за страните в процеса и за касационната инстанция остават съдебните съображения, опиращи се тъкмо на изброените веществени доказателства, въз основа на които се утвърждава, че подсъдимият Д. е знаел за престъпното предназначение на инкриминираните вещи в стая от къщата на [улица], № ** – компютърна конфигурация и блазни бланки. Както и отношението на намерените при обиска хартиени листове спрямо инкриминираните документи и към престъпната дейност, за която подсъдимият е осъден.
Основателно е възражението, изложено в касационната жалба, за допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на обиска на подсъдимия Д. на 11.09.2013 г. в хода на досъдебното производство.
Обискът е извършен от разследващ орган и от поемни лица от женски пол, с което е нарушено изискването на чл. 164, ал. 2 от НПК. Специализираният наказателен съд е отхвърлил изготвения протокол като негодно доказателствено средство и е отказал да го приобщи към доказателствения обем по делото. Въззивният съд обаче е променил мотивите, като е приел нарушението за несъществено поради обстоятелството, че обискираният не бил разсъбличан и присъствието на лица от различен пол по никакъв начин не накърнявало личната му чест и достойнство. Подкрепил изводите си с цитат от съдебно решение № 514 от 11.11.2003 г. по н.д. № 302/ 2003 г. на ВКС, ІІ н.о.
Касационният съдебен състав намира изводите на въззивната инстанция за неправилни, независимо от намерената подкрепа в съдебната практика.
Изискването на чл. 164, ал. 2 от НПК е императивно и съблюдаването му е едно от задължителните условия за правилно провеждане за процесуално-следственото действие обиск. Законът не е въвел допълнителни ограничения в кои случаи присъстващите лица могат да бъдат от различен пол и в кои от същия пол като обискирания. Затова приложението на процесуалната норма е еднообразно за всички случаи и е недопустимо да има отклонения. Защото обискът се извършва по начин, при който обискираният може да се почувства унижен, дори и при опипване на тялото му за проверка на скрити в дрехите му вещи.
Преценката дали обискираният е бил разсъбличан по време на следственото действие не може да стои като аргумент за нарушаване на процесуалната норма. Както провеждащият действието, така и поемните лица, се осигуряват предварително, преди началото на обиска, поради което разследващият орган не може да знае предварително как ще го проведе и какви конкретни действия ще предприеме – дали само външно ще провери дрехите, с които обискираният е облечен и съдържанието на джобовете или ще предприеме разсъбличане. Когато по покана на разследващия орган лицето предаде доброволно намиращите се у него вещи, не се касае до обиск, тъй като такъв изобщо не се провежда, като резултатът от това действие следва да бъде оформен в протокол за изземване или в протокол за доброволно предаване (макар и неуреден изрично в НПК). В последния случай изискването на чл. 164, ал. 2 от НПК за еднополово участие не се прилага.
Воден от изложените правни постановки касационният съдебен състав счита въззивните съображения относно формалното нарушаване на процедурата при обиска за неправилни. Когато процесуално-следствено действие е проведено при съществено нарушение на законовите изисквания изготвеният протокол от това действие не може да бъде разглеждан като годно доказателствено средство, но събраните чрез опороченото действие доказателства могат да бъдат установени и чрез други допустими от НПК доказателствени средства.
Воден от изложените мотиви касационният съд намери осъдителната част от въззивно решение за постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Липсата на мотиви по важни за наказателната отговорност на подсъдимия въпроси – извършено ли е документно престъпление по чл. 308, ал. 7 от НК и подсъдимият ли е неговият автор, не позволяват надлежен преглед и проверка на правилността на съдебния акт. Въззивното решение подлежи на частична отмяна, като производството по делото в частта за осъждането на подсъдимия Н. Б. Д. за престъпление по чл. 308, ал. 7 от НК следва да бъде върнато на Апелативния специализиран наказателен съд за повторното му разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 41 от 20.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 187/ 2018 г., по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, І състав в частта, с която е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда за извършено от подсъдимия Н. Б. Д. престъпление по чл. 308, ал. 7 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.