3 Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 14 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Пламен Петков Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №208 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитата на подсъдимия М. П. М. и на касационна жалба от процесуалния представител на частната тъжителка Д. С. И. срещу присъда №164 от 01.12.2011 г., постановена по ВНЧХД №306/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Видин, с която е била отменена присъда №504 от 20.09.2011 г., постановена по НЧХД №1675/2010 г., по описа на Районен съд- гр. Видин, в частта й, с която е бил оставен без уважение предявения от Д. И. срещу подсъдимия М. граждански иск за сумата от 5 000 лева и подсъдимият е бил осъден да заплати на частната тъжителка сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с чл.146, ал.1 НК, като приетия за съвместно разглеждане граждански иск е бил отхвърлен до пълния му размер като неоснователен. С въззивният съдебен акт е била потвърдена присъдата в останалата й част. В жалбата си защитата на подсъдимия поддържа, че неправилно въззивният съд е уважил частично гражданския иск и е осъдил М. да заплати на тъжителката сумата от 1 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с чл.146, ал.1 НК неимуществени вреди. Поддържа, че И. е провокирала словесния конфликт и е принудила подсъдимия да осъществи инкриминираното деяние. Моли на това основание атакуваната присъда да бъде отменена, а претенцията на частната тъжителка изцяло отхвърлена като неоснователна. Алтернативно предлага въззивият съдебен акт да бъде изменен, като бъде занижен размера на присъденото обезщетение, защото отмереното от въззивната инстанция е несправедливо и несъразмерно на осъщественото от подсъдимия престъпление. В жалбата си частната тъжителка моли атакуваната присъда да бъде отменена по отношение на приложението на института на реторсията. Поддържа, че в хода на воденото наказателно производство не са били събрани доказателства, които да установяват, че пострадалата е обиждала подсъдимия, респективно неправилно М. не е бил наказан за осъщественото от него престъпление. В жалбата си частната тъжителка оспорва и изводите на въззивния съд за това, че обвинението по чл.130, ал.1 НК е останало недоказано и моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването и на това престъпление. Оспорва се и размера на уважения граждански иск, като се поддържа, че той е следвало да бъде присъден за пълния му размер, който съответства на претърпените от И. неимуществени вреди. В съдебно заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат процесуални представители. Представителят на държавното предлага жалбата на подсъдимия да бъде уважена по отношение на присъдените му разноски, като поддържа, че при приложение на института на реторсия такива не се дължат. По отношение на претенцията за отмяна на присъдата в осъдителната й част предлага да бъде потвърдена, като твърди, че правилно е бил частично уважен приетия за съвместно разглеждане граждански иск и справедливо е било отмерено обезщетението, дължимо на пострадалата за претърпени в резултата на действията на подсъдимия неимуществени вреди. По отношение на жалбата на частната тъжителка поддържа, че тя е основателна в частта, относно престъплението по чл.148, във вр. с чл.146 НК и предлага да бъде уважена. По отношение на обвинението за осъществено престъпление по чл.130, ал.1 НК твърди, че същото е недоказано и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена в тази и част. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на касационните жалби Касационният съд приема, че депозираните касационни жалби са недопустими. Предмет на обжалване в настоящото производство е присъда на Окръжен съд- гр. Видин, с която съдебния акт на първостепенния съд е бил отменен единствено в частта му за граждански иск и е бил потвърден в наказателно- правната му част. В нормата на чл.346 НПК са очертани съдебните актове, които могат да бъдат обжалвани пред ВКС и подлежат на касационна проверка. Няма спор, че актовете на въззивния съд, с които е била потвърдена първоинстанционна присъда, постановена от районен съд, не подлежат на касационна проверка и атакуването им пред касационната съдебна инстанция е процесуално недопустимо. С обсъдения съдебен акт въззивният съд е отменил присъдата в гражданско- правната й част, като е осъдил подсъдимия М. да заплати на частния тъжител И. сумата от 1 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъщественото престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с чл.146 НК. Вярно е, че с присъдата съдът е отменил изцяло първостепенния акт в частта му, досежно приетия за съвместно разглеждане граждански иск и се е произнесъл по тази претенция, като частично я е уважил, но този съдебен акт не е такъв, какъвто законодателят е посочил в нормите на чл.346, т.2 и т.4 НПК. Касационният съдебен състав приема, че съдебен акт не подлежи на касационен контрол единствено по отношение на гражданско- правната му част и когато е недопустимо да бъде проверен в останалите му части е невъзможно да бъде сторено това в частта, досежно гражданския иск. Този извод намира подкрепа и в правната доктрина, а и в константната практика на съдилищата, съгласно която гражданският иск има акцесорен хактер и той винаги следва движението на наказателното дело. Ето защо когато атакувания съдебен акт не подлежи на касационна проверка в наказателно- правната си част той не може да бъде проверен и в гражданско- правната си. В този смисъл са и Р №540/05.12.2008 г., постановено по НД №555/2008 г., ІІІ НО ВКС, Р №89/21.06.2011 г., постановено по ЧНД №1741/2011 г., І НО ВКС, Р №311 от 07.06.2010 г., постановено по НД №216/2010 г. ІІ НО и т.н. С оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено и това, че неправилно въззивният съд е озаглавил съдебния си акт присъда, като незаконосъобразно е преценил, че се е произнесъл по реда на чл.336 НПК. При внимателен анализ на посочената норма може да бъде направен извод, че тя е приложима при приложение на закон за по- тежко престъпление (т.1), при осъждане на оправдан подсъдим (т.2) и при оправдаване на осъден подсъдим (т.3). С обсъдения акт въззивният съд не е направил нито едно от лимитативно изброените от законодателя действия, респективно не е следвало да постановява въззивна присъда, а е трябвало да постанови решение, с което да измени първостепенния съдебен акт. В заключение трябва да бъде отразено и това, че при съгласно процесуалния ни закон корекция на първоинстанционна присъда в гражданско- правната й част може да бъде направена само с въззивно решение по чл.337 НПК, но не и с въззивна присъда. Именно такъв е трябвало да бъде и постановения от съда съдебен акт. Предвид всичко изложено, касационната инстанция прецени, че независимо, че атакувания въззивен съдебен акт е бил озаглавен присъда, както и че е верен по същество, по своята правна същност той представлява въззивно решение и доколкото има изцяло потвърдителен характер по отношение на наказателно- правната част на производството не подлежи на касационно обжалване в частта, относима към приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Ето защо касационните жалби и на двете страни по делото са процесуално недопустими и същите трябва да бъдат оставени без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия М. П. М. срещу присъда №164 от 01.12.2011 г., постановена по ВНЧХД №306/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Видин. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на частната тъжителка Д. С. И. срещу присъда №164 от 01.12.2011 г., постановена по ВНЧХД №306/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.