Р Е Ш Е Н И Е № 410 София, 18 октомври 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1272 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№577/2012 г. на Районен съд гр. Левски,образувано по искане на задочно осъдения П. А. Х.. В съдебно заседание искането, с доводи за нарушения при проведено неприсъствено производство и нарушения по чл.422 ал.1т.5 вр. с чл.348 ал.1т.1-3 НПК,се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо ,но неоснователно тъй като осъдения сам се е поставил в положение да не участва активно в процеса,воден срещу него. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С присъда от 16.01.2013 г. постановена по нохд.№577/2012 г. на Районен съд гр. Левски подсъдимия тогава П. А. Х. е признат за виновен на 20.05.2012 г. в [населено място] да е управлявал лек автомобил,без съответно свидетелство за управление,в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за същото деяние ,в сила от предишния ден,поради което и на основание чл.343 в ал.2 вр. с ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Х. : Основното оплакване е за нарушени права, за участие в проведеното наказателно производство и е неоснователно. Видно от приложената на л.9 от съдебното производство призовка,процедурата по чл.254 ал.4 НПК е изпълнена, с връчване на обвинителния акт на Х. на 26.10.2012 г. и редовното му призоваване за първото по делото заседание насрочено за 14.11.2012 г.-призовката е връчена лично.В същия ден/14.11.2012г./ Х. е напуснал страната през ГКПП аерогара София.Очевидно осъдения не се е явил в съдебно заседание , без уважителна причина ,за което заседание е бил редовно призован.В следващите три съдебни заседания съда е положил усилия да осигури на Х. присъствен процес ,като почти е провел „щателно издирване”.Горните констатации водят на извода,че осъдения Х. сам се е поставил в положение съдебното разглеждане на делото,да протече без негово участие,поради което няма как да се приеме ,че са нарушени правата му за присъствен процес. Неоснователни са и оплакванията за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата,довели до неправилно приложение на закона. Съда е събрал по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно ги е обсъдил,като изводите по фактите са последователни и почиват на правилата на формалната логика. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Осъдения Х. на 20.05.2012 г. е управлявал лек автомобил в [населено място],без свидетелство за правоуправление ,констатирано преди това с наказателно постановление от 6.04.2012 г., с което му е наложена глоба и по този закон е осъден ,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен.Не без значение е и обстоятелството,че от общо петнадесет осъждания на Х., пет са за престъпления по чл.343 в НК. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на осъдения съда е взел предвид всички обстоятелства от значение, като единствено смекчаващо вината обстоятелство е прието „доброто му поведение по време на извършената проверка от полицейските служители на инкриминираната дата „-/несъобразено според защитата /.Наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона,а искането на осъдения Х. за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. Х. за възобновяване на нохд.№577/2012 г. на Районен съд гр. Левски. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :