5
Р Е Ш Е Н И Е № 50102
София, 20.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1428/2021 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260014 от 27.01.2020 г. по в.т.д. № 515/2020 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на началната дата на обезщетението за забава, като Бюрото е осъдено да заплати на Г. Г. Пшенична, гражданин на Украйна, законна лихва, считано от 09.05.2017 г., върху присъденото й от съда обезщетение за неимуществени вреди /по предявената допълнителна претенция над изплатеното й от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 903.35 евро/.
С определение № 288 от 10.05.2022 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване по въпроса: Кой е началният момент, от който Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в качеството си на национално представително бюро, дължи законна лихва при изплащане на присъдените суми за обезщетения. Обжалването е допуснато за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС: решение по т.д. № 3234/2014 г. и решение по т.д. № 3456/2015 г. на I т.о.
В жалбата и в публичното съдебно заседание на 21.09.2022 г. касационният жалбоподател, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на постановения съдебен акт, с искане за касирането му в обжалваната част. Изразява несъгласие с извода, че отговорността на НББАЗ е еквивалентна на тази на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ и, че Бюрото дължи лихва за забава считано от уведомяването му на 09.05.2017 г., а не от изтичане на тримесечния срок по чл.496 КЗ за произнасяне по претенцията. В жалбата се сочи, че в случая началният момент, от който НББАЗ дължи законна лихва върху присъденото обезщетение е 10.08.2017 г. - датата, следваща изтичането на предвидения в чл.496 КЗ срок.
От насрещната страна - Г. Г. Пшенична, чрез процесуален пълномощник е постъпил писмен отговор, в който се твърди правилност на възвивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
С постановеното от Апелативен съд – Варна решение по в.т.д. № 515/2020 г. съдебният състав се е произнесъл по предявения от Г. Пшенична иск срещу НББАЗ за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й И. К., настъпила при ПТП на 09.09.2016 г. на път I-2 от [населено място] към [населено място]. Въззивният съд е приел, че исковата претенция за сумата от 70 000 лв., предявена като допълнителна над изплатеното на ищцата обезщетение от Бюрото в размер на 40 903.35 евро, с левова равностойност 80 000 лв., е частично основателна – за 20 000 лева, като в тази му част е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение. Върху определеното обезщетение съдът е присъдил законна лихва, считано от 09.05.2017 г. - датата, на която е предявено искането пред НББАЗ от увреденото лице. Изводът за началната дата, от която се дължи обезщетение за забава, е основан на възприетата от решаващия съдебен състав еквивалентност на отговорността на ответника с тази на застраховател по ЗГО, както и на дадено разрешение в актуална съдебна практика на ВКС - решение по т.д. № 2273/2018 г., II т.о. и решение по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. Според тази практика, споделена от въззивния съд, мораторна лихва върху обезщетението се дължи считано от момента на сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря за забавата на застрахования, с оглед на функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съдът се е позовал на нормите на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
Решението е валидно и процесуално допустимо.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав възприема разрешенията, дадени в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г. на I т.о. Според нея, Кодексът за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава – чл.497 КЗ – от отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента- чл.494, т.10 КЗ, чл.493, ал.1, т.5 КЗ, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3, вр. с чл.430, ал.1, т.2 КЗ. В решението е изведен извод, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. С решението е изоставено разбирането, обективирано в решение по т.д. № 2013/2019 г., а от друга страна, изцяло е възприето становището на ВКС в постановените решения по т.д. № 2466/2018 г. и по т.д. № 122/2020 г. на I т.о. В тълкувателната част на решението по т.д. № 2466/2018 г. изрично е отразено, че: лихвите за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя не се покриват от застрахователя, а разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента и съответно - от застрахователя, се извежда не само от изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ, в сила от 01.01.2016 г., абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предходно цитираната практика на ВКС, даваща отговор на поставения по настоящото дело правен въпрос, следва да се възприеме като правилна, съответстваща на приложимите норми от сега действащия КЗ, като настоящият състав изоставя становището, изразено в казуалната част от мотивите към решението по т.д. № 432/21 год.
В случая, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - ответник по иска, сега касатор, изпълнява функциите на представително национално бюро – член на бюрата от системата „Зелена карта“. То е компетентно да уреди претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ – „Зелена карта“, съгласно националното законодателство на посетената държава. В посочената хипотеза и с оглед: регламентираните в чл.511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена застрахователна претенция, неговата пасивна легитимация по предявения иск по чл.511, ал.3 КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл.496 КЗ задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при предявена претенция /чл.512, ал.1 КЗ/, посочената по-горе актуална практика на касационната инстанция е изцяло приложима по настоящото дело.
Дадените разрешения по материалноправния въпрос относно дължимостта на лихва за забава от НББАЗ, обективирани не само в цитираните в определението по чл.288 ГПК съдебни актове, но и в други – например, решение по т.д. № 3074/2015 г., II т.о., според които забавата настъпва след определения от КЗ срок след предявяване на претенцията, е при действието на отменения КЗ и по приложение на чл.271, ал.5 във вр. с ал.1, към които препраща чл.282, ал.5 КЗ, отм. Независимо от липсата на промяна в статута на НББАЗ и възложените му функции – представително национално бюро и компенсационен орган, практиката на ВКС по посочените норми на отменения КЗ не следва да бъде прилагана, с оглед компонентите, включени в застрахователното обезщетение и изричното лимитиране и на лихвите за забава, съгласно чл.429, ал.3 от новия КЗ, както и с оглед въведената с този кодекс абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на увреденото лице.
Предвид горното, не са налице поддържаните основания за касиране на въззивното решение в обжалваната от НББАЗ част.
Позоваването от страна на касатора на предвидения в чл.496, ал.1 КЗ максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията за обезщетение, към който препраща чл.512, ал.1 КЗ, е относимо към евентуална негова забава, а не към дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от момента на предявяване на претенцията /в конкретния случай/. В чл. 497, ал.1 и ал.2 КЗ от Кодекса за застраховането ясно са разграничени дължимите лихви след изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ от лихвите за забава, присъдени срещу застрахователя.
Съдебният състав на Апелативен съд - Варна правилно е определил началната дата, от която Бюрото дължи мораторна лихва върху определеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, съвпадаща с датата, на която е предявена претенцията.
Предвид горното, на основание чл.293, ал.1, предл.първо ГПК атакуваният съдебен акт на Апелативен съд – Варна следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на делото, настоящият състав не се произнася по отговорността за разноски, тъй като ответницата по касация, чрез процесуалния си пълномощник, не е заявила искане по чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260014 от 27.01.2020 г. по в.т.д. № 515/2020 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |