- 8 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595
гр. София 18. 07. 2022 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.02.2022 (девети февруари две хиляди двадесет и втора) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3368 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9359/18.05.2021 година, подадена от З. А. А., срещу решение № 754/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 334/2021 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 579/07.10.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, XLVI състав, постановено по гр. д. № 14488/2019 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. срещу „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за разликата над присъдения размер от 4000.00 лева до пълния претендиран размер от 26 000.00 лева обезщетение за претърпени от реализирана на 16.09.2017 година неимуществени вреди, изразяващи се в болки, физически и психически страдания, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2017 година до окончателното плащане.
В подадената от З. А. А. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от него срещу „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, бъде уважен до пълния претендиран размер. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по подадената касационна жалба „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] е подал отговор с вх. № 16 309/16.08.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване решение № 754/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 334/2021 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.
З. А. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 12.05.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 9359/18.05.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови решението си съставът на Окръжен съд Варна е приел, че са налице предпоставките по чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране на отговорността на „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] за претърпените от З. А. А. вследствие на реализираната на 16.09.2017 година злополука неимуществени и имуществени вреди, когато пострадалият е бил ударен от трето лице по главата с метален предмет. От заключението на изслушаните първоначална и допълнителна съдебно-медицински експертизи се установявало, че при злополуката А. бил получил черепно-мозъчна травма със счупване на черепа в лявата слепоочна-теменна област, контузионни промени на мозъка, ограничен кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на лявата теменно-слепоочна област, пневмоцефалия и кръвонасядания в лявата теменно-слепоочна област. Получените травматични уреждания можели да се получат от удар с метална тръба, палка или подобен по форма предмет. При тази фактология нямало имало клинично изявена опасност за живота на А., и липсвали данни той да бил изпаднал в безсъзнание след инцидента. Самата черепно-мозъчна травма била лека към средна по степен и при неадекватно поведение би могла да обуслови последващи здравословни проблеми. Според вещите лица, особеното в конкретния случай било, че клиничната симптоматика се била задълбочила постепенно, няколко дни след инцидента. Въззивният съд намирал, че по време и непосредствено след злополуката А. бил изпитвал силни болки и страдания с оглед получената черепно-мозъчна травма. Получените травматични увреждания били наложили посещение на спешен кабинет, а след това и на болничен престой с медикаментозно лечение. Безспорно било, че по време на злополуката и възстановителния период А. бил търпял болки и страдания, а настъпилото физическо увреждане му било причинило негативни изживявания и емоции. Затова по делото, било безспорно, че А. бил претърпял неимуществени вреди от злополуката. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябвало да бъде съобразен с обществения критерий за справедливост. Въззивният съдебен състав като съобразявал претърпените от А. болки и страдания по време и непосредствено след злополуката, последвалото медикаментозно лечение, временна нетрудоспособност, продължила около шест месеца; изживените физически и емоционални страдания, намирал, че всички тези обстоятелства ценени в тяхната съвкупност давали основание за определяне на обезщетение в размер на 4000.00 лева. Съставът на Окръжен съд Варна намирал, че А. бил изненадан от удара, но той бил познавал своя нападател, а с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели съдът намирал за установено, че двамата били имали отношения, които били извън служебните такива на А., тъй като се установило, че нападателят не бил клиент на залата, където работил пострадалия, но често посещавал същата без да играе. От съвкупния анализ на всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на производството, какво и тези, намиращи се в кориците на н. о. х. д. № 1120/2019 година по описа на Районен съд Варна, приложено към настоящото, въззивният съд приемал, че може да бъде направен извод за наличието на познанство между А. и ударилото го лице, което да обясни получаването на нараняванията, макар и настъпили в работното време и на работното място на пострадалия, с наличието на лични отношения и неуредени сметки по между им. Действително, в момента на удара и в първите дни А. бил изпитвал болки и неразположение, но същите от една страна били в умерена до средна степен на болка, а от друга-били отшумели в сравнително кратък срок-до един- дава месеца. При получаването на удара нямало клинична изявена пряка опасност за живота на пострадалия, а получената травма била лека към средна. Непосредствено след инцидента, А. не бил изпаднал в пълно безсъзнание. Оплакваният в следващите дни били неприятни, но не се характеризирали с висок интензитет, и се изразявали в главоболие, гадене, световъртеж. Освен това, А. се бил повлиял добре от медикаментозното лечение, като не била наложила никаква последваща интервенция. Към 08.06.2020 година, А. бил клинично възстановен. Имало само малък белег на задната част на главата-в окосмената част, който не го загрозявал и по никакъв начин не се отразявал на самочувствието или външния му вид. Според вещите лица към настоящия момент не били налице данни за трайни последици за неговото здраве или външен вид, или бъдещо неблагоприятно развитие. Обезщетението за неимуществени вреди в определяния размер от 4000.00 лева не било прекомерно, нито недостатъчно, като в същото време щяло да обезщети в достатъчна степен А. за претърпените от него болки и страдания. От една страна следвало да се има предвид, че непосредствено след злополуката и следващите дни, в които бил лекуван, А. бил претърпял болки страдания с умерен интензитет, а оздравителният период бил продължил няколко месеца. Въззивният съд намирал, че не са налице основания за определяне на обезщетение в по-висок размер, каквито били възраженията, развити във въззивната жалба на З. А. А.. Действително, непосредствено след злополуката той бил претърпял умерени до средна по степен болки и страдания, но лечението било протекло гладко, само с лекарства и без оперативна намеса. Оздравителният процес бил напълно приключил, като бил продължил сравнително кратко-около 6 месеца, и към момента А. бил в състояние да работи, т. е. с напълно възстановена трудоспособност. Травмата не била нито застрашаваща живота му, или загрозяваща, нито водела до намаляване или ограничаване на неговите двигателни или жизнени функции. Според вещите лица към момента А. бил с напълно клинично възстановено здравословно състояние.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК З. А. А. е поискал решението на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това как се определя обезщетението за претърпени неимуществени вреди с оглед установения с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост и за задължението на съда да обсъди всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетението, както и освен да посочи същите в мотивите на решението си, да посочи какво е значението им за определянето на размера на обезщетението. По така поставените въпроси се твърди противоречие между обжалваното решение и установената съдебна практика, намерила израз в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година, решение № 129/19.11.2020 година, постановено по гр. д. № 516/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 100/12.04.2017 година, постановено по гр. д. № 3834/2016 година,решение № 47/27.07.2020 година, постановено по гр. д. № 4194/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 130/09.07.2013 година, постановено по т. д. № 669/2012 година, решение № 151/12.11.2013 година, постановено по т. д. № 486/2012 година, решение № 217/20.12.2017 година, постановено по т. д. № 990/2017 година и решение № 161/17.01.2020 година, постановено по т. д. № 2783/2018 година, четирите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Така поставените от А., в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпроси не обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивният съд е съобразил посочената от касатора съдебна практика, като е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не само ги е посочил в мотивите на решението си, но ги е обсъдил в тяхната съвкупност и с оглед на това е определил размера на обезщетението. При това е посочено кои от установените по делото обстоятелства мотивират въззивния съд да приеме точно този размер на обезщетението и защо не се възприема твърдението на А., че този размер трябва да бъде по-висок. Въззивният съд е съобразил установената, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай, като възприетите критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД се съобразяват именно с оглед на тази конкретика. При това е възможно в даден случай един от критериите да има значителна тежест при определяне на размера на обезщетението, за разлика от друг случай, в който тежестта му да е значително по-малка. Поради това не е възможно във всички случаи със сходни травматични увреждания да се присъжда едно и също обезщетение, а то следва да се определи и с оглед на всички останали обстоятелства по делото.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК З. А. А. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба и изложението към нея за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените от З. А. А. твърдения не обосновават нито неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито, приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон, нито че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива обстоятелства може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Варна.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 754/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 334/2021 година, по подадената срещу него от З. А. А., касационна жалба с вх. № 9359/18.05.2021 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото З. А. А. ще трябва да заплати на „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] сумата от 2000.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 754/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 334/2021 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 579/07.10.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, XLVI състав, постановено по гр. д. № 14488/2019 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. А. А. от [населено място], [улица], вх. , ет. , с ЕГН и със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , офис , чрез адвокат П. Й. Н. от ВАК срещу „НАБА ЙИСТГРУП“ ООД [населено място], [улица] иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за разликата над присъдения размер от 4000.00 лева до пълния претендиран размер от 26 000.00 лева обезщетение за претърпени от реализирана на 16.09.2017 година неимуществени вреди, изразяващи се в болки, физически и психически страдания, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2017 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. А. А. от [населено място], [улица], вх. , ет. , с ЕГН и със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , офис 6, чрез адвокат П. Й. Н. от ВАК да заплати на „НАБА ЙИСТГРУП“ ООД [населено място], [улица] сумата от 2000.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |