2 Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 26.11.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2011 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. Я. против решение № 2665/15.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 625/2018 г. от състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. В съдебно заседание оспорва жалбата, чрез своя представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 486/05.06.2019 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е свързан със задължението на съда да обсъди всички доказателства и обстоятелства, посочени от страните и имащи пряко отношение към изхода на спора, конкретно при определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното: Обезщетението в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза, като процесуално задължение на съда е да обсъди всички събрани доказателства по делото в тази насока. В този смисъл е постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос, като се споделя и от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: В случая ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил признат за невиновен и оправдан с присъда от 02.02.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 22019/2012 г. от Софийски градски съд, влязла в сила на 18.02.2016 г. От събраните по делото доказателства се установява наличието на неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, напрежение, фактът, че работодателят му е предупреждавал свои колеги да не го приемат на работа и др., от които съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени вреди, не по-големи от нормалните за подобен вид случаи. От друга страна, мярката за неотклонение, взета спрямо ищеца е била най-леката – подписка, като спрямо него не са взети други предвидени ограничителни мерки. Всички тези обстоятелства, както и продължителността на наказателното преследване – около четири години и половина, съобразени с принципа за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, води настоящия състав на ВКС до извод, че обезщетението следва да е и в размер на 8000 лева. Предвид изложеното, решението на САС в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 45 лева до основателния размер от 8000 лева следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което се присъди още 7 965 лева. В останалата част решението следва да се остави в сила. На основание чл.78 ,ал.1 ГПК , вр. с чл.38 ЗА, в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди сумата 620/съразмерно с уважената част на иска за трите инстанции/ лева, както и сумата 45 лева съдебни разноски, общо сумата 665 лева. Водим от горното, съставът на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2665/15.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 625/2018 г. от състав на САС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 7 965 лева, като вместо него постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Х. Ж. Я. сумата 7965 /седем хиляди деветстотин шестдесет и пет/ лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 45 /четиридесет и пет/ лева. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.38 ЗА на адвокат Я. В. С. адвокатско възнаграждение в размер на 620 /шестстотин и двадесет/ лева. Оставя в сила решението в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.