2 Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 15 май 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря...................Аврора Караджова.....................и с участието на прокурора............................Искра ЧОБАНОВА...................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 579 по описа за 2012 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. И. К. за възобновяване на внчд № 310/11 г. на Окръжен съд гр.Разград. В искането се настоява да се отмени постановения съдебен акт на окръжния съд, поради не подписването му от председателя на съдебния състав. В допълнително изложение се иска касационната инстанция да извърши ново групиране на осъжданията на жалбоподателя в най - благоприятен за него вариант. В съдебно заседание защитникът на осъдения – адв. Р. поддържа искането, като счита, че съдебният акт на окръжния съд е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. В последната си дума осъденият К. моли за уважаване на искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането на осъдения е процесуално недопустимо, тъй като срокът, в който е могло да се иска възобновяване е изтекъл на 18.08.2011г. В случай, че се приеме, че молбата на осъдения от 15.06.2011г. представлява искане за възобновяване, според прокурора искането следва да се приеме за процесуално допустимо, но неоснователно, тъй като последните четири осъждания на К. не са в съвкупност с посоченото от него дело от 1992г. Предлага се искането да се остави без разглеждане, като делото се препрати на ВКП за преценка за наличие на основания за възобновяване в полза на осъденото лице. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 02.02.2011г., постановено по нохд № 44/10г. по описа на Районен съд гр.Исперих на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК по реда на чл.25, ал.1 от НК, на Е. И. К. било определено общо наказание по нохд № 350/09г. на РС гр.Исперих; 348/09г. на РС гр.Идперих; № 189/09г. на РС гр.Кубрат и нохд № 44/10г. на РС гр.Исперих в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.23, ал.3 към наложеното общо наказание било присъединено и наложеното наказание „глоба” в размер на 500 лв. по последното дело. На основание чл.25, ал.2 от НК била зачетена изтърпяната част от наказанията. Определението не било атакувано и влязло в законна сила. С молба от 15.06.2011г. осъденият К. поискал от районния съд в [населено място] да бъде извършено ново групиране на наложените му наказания по посочените осъждания и това, наложено по нохд № 454/91г. на Военен съд гр.Варна, както и да бъдат зачетени допълнително две години, които осъденият твърди, че изтърпял по нохд № 189/09г. на РС гр.Кубрат. С определение от 20.06.2011г., постановено в закрито заседание, молбата била оставена без разглеждане по съображения, че е налице влязло в сила определение за групирането на наказанията. Определението не било обжалвано и влязло в сила. С нова молба от 12.09.2011г. осъденият К. настоял отново за определянето на общо наказание, като поискал и да бъде призован да присъства лично в съдебното заседание. С определение от 27.10.2011г. съдията - докладчик отказал образуването на съдебно производство по съображения, че липсват нови влезли в сила присъди, по които да бъде определено общо наказание. Определението било обжалвано в законния срок от осъдения К. пред ОС гр.Разград. С решение № 114 от 20.12.2011г., постановено по внчд № 310/11г., определението от 27.10.2011г. било отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд, който се произнесъл в закрито заседание в процедура по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, в която не е предвидена и възможност за отказ да се образува съдебно производство, а делото било върнато на районния съд в гр.Исперих за произнасяне по молбата на осъдения К.. Определението не е подписано от председателя на съдебния състав, която издала разпореждане от 30.12.2011г. за отказ да подпише съдебния акт по съображения, че не присъствала на съвещанието за решаване на делото. При така установеното развитие на делото касационната инстанция намери, че следва да остави искането на осъдения за възобновяване на производството по внчд № 310/11г. на ОС гр.Разград без разглеждане. На първо място касационният съд прие, че решението на ОС гр.Разград е валиден съдебен акт. Това е така, тъй като съгласно чл.341, ал.1 от НПК, определенията постановени по чл.306, ал.1 т.1 от НПК се проверяват по реда на гл.ХХІ от НПК, а според чл.28, ал.2 от НПК при разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии. В конкретния случай постановеното решение е подписано от двама от съдиите от тричленния състав, които формират мнозинство. Видно от съдържанието на „разпореждането” за отказ да се подпише съдебния акт от страна на председателя на състава, не се касае за пропуск, а за несъгласие с решението на мнозинството. Процесуалният закон не предвижда възможност за съдията, член на съдебния състав, да откаже да подпише постановения съдебен акт. В случай на несъгласие съдията е длъжен да подпише съдебния акт с особено мнение, което да мотивира. Независимо от формата, в случая е налице несъгласие с решението на мнозинството, т.е. по същество особено мнение. Тъй като останалите съдии от състава са изразили общо мнение, е налице постановено съдебно решение, с особено мнение на председателя. С цитираното решение атакуваното от жалбоподателя разпореждане за отказ да се образува нчд за групиране на наказанията е отменено, като делото е върнато за разглеждане на районния съд. Не е налице влязло в сила определение по реда на чл.341, ал.1 от НПК, с което да е извършено окончателно произнасяне по същество от страна на въззивния съд. В този смисъл липсва постановен окончателен съдебен акт, непроверен по касационен ред, който да бъде предмет на производството по чл.422, ал.1 т.5 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл.426 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Е. И. К. за възобновяване на внчд № 310/11 г. на Окръжен съд гр.Разград. Делото да се върне на Районен съд гр.Исперих. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.