Р Е Ш Е Н И Е
№ 193 град София, 10 декември 2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ :БЛАГА ИВАНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Харалампиев касационно дело № 644 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от АП-В.Търново срещу присъда № 383 от 04.12.2017год. по внохд № 225/2017год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, които са ограничили прокуратурата във функциите й да поддържа обвинението срещу подсъдимата М. А. В.-Б.. На критика е подложена и дейността на съда в анализа му на доказателствата, който като непълен и едностранен се е отразил върху неправилно изграденото му вътрешно убеждение за невиновността на подсъдимата по предявените й обвинения, а като функция от това и законът е приложен неправилно.
В депозираното допълнение към протеста са изложени конкретни доводи в подкрепа на първоначално заявените основания за отмяна, като са изложени подробни аргументи срещу законосъобразността на атакуваната присъда, с която подсъдимата М. А. В.-Б. е призната за невиновна и оправдана по предявените й обвинения по чл. 253, ал. 3, т. 2, във вр. ал. 1, пр. 1 и по чл. 209, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на ВКП поддържа протеста по основанията и доводите изложени в протеста и допълнението му.
Защитникът на подсъдимата изразява становище, че релевираните в протеста касационни основания не са налице и постановеният въззивен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 44 от 02.12.2015год. по нохд № 315/2015год. на ОС-Русе подсъдимата М. А. В.-Б. е призната за виновна в това, че:
1.На 13.07.2012год. и на 25.07.2012год. в [населено място], извършила сделки с имущество /покупко-продажби на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], /община/, /област/, за което имущество знаела, че е придобито чрез престъпление, като деянието е извършено два пъти, поради което и на основание чл.253, ал. 3, т. 2, пр.1, във връзка с ал.1, пр.2 и чл.54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода и глоба в размер на десет хиляди лева, като е призната за невинна, че изпирането на пари е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, съответно да е извършено в период от време - с начало и край на предходно посочените дати, както и, че в един от случаите /на 13.07.2012год./ извършила деянието в съучастие с подс.С. М. К., подпомогната от него, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдана в тези части на обвинението;
2. На 25.07.2012г. в [населено място], и в /населено място/, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у З. С. А. заблуждение - че е собственик на недвижим имот с площ от 2,000 дка, находящ се в землището на [населено място], в местността „местност”, представляващ имот №128013 и имот с площ от 24,002 дка, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 15151, в местността „местност”, представляващ имот № 060011, и с това й причинила имотна вреда в размер на 18 200 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1, пр.1 и чл.54 от НК, е осъдена на три години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимата най-тежкото наказание от определените наказания лишаване от свобода, а именно – три години лишаване от свобода и присъединява към него изцяло наказанието глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването от В.-Б. на наказанието от три години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.253, ал.6 от НК, подсъдимата М. А. В.-Б. е осъдена да заплати в полза на държавата сумата 46 820, 36 лева (четиридесет и шест хиляди, осемстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки) - равностойност на имуществото, в което е трансформиран предмета на престъплението, която равностойност липсва.
3. Подсъдимият С. М. К. е признат за невинен през периода от 11.05.2012г. до 13.07.2012г. в /населено място/ да е подпомогнал М. А. В.-Б. чрез предоставяне на данни, информация, разяснения за имота, предоставяне на пълномощно за разпореждане с имот да извърши сделка с имущество - покупка с Нотариален акт №61, том VІ, нот. дело №723 по описа на нотариус А. Ф. /Н.. акт №157, том 24, нот. дело №4818 по описа на Служба по вписванията – /населено място// на недвижим имот с площ от 32,207 дка, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 15151, в местността „местност”, представляващ имот № 058013 с пазарна стойност 26 973,36 лева, за което знаела, че е придобито чрез престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по обвинението по чл.253, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.4 НК.
Подсъдимата М. А. В.-Б. е осъдена да заплати в полза на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Русе, сумата от 60 лева /шейсет лева/ - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе – сумата от 267, 30 лева /двеста шейсет и седем лева, и тридесет стотинки/ – разноски в съдебното следствие.
По протест на прокурор от ОП-Русе и жалба на подсъдимата е било образувано внохд № 301/2016год. по описа на Апелативен съд-В.Търново, който с решение № 312 от 12.12.2016год. е потвърдил присъдата. Поради липсата на въззивен протест първоинстанционната присъда е влязла в сила по отношение на подсъдимия С. К..
Делото за втори път е в касационната инстанция, след като с решение № 76/26.05.2017год. по н.д. № 159/2017год. на Върховния касационен съд, трето н.о. е отменено решение № 312/12.12.2016год. по внохд № 301/2016год. на АС-В.Търново и делото е върнато за ново разглеждане с конкретни указания за отстраняване на допуснати при разглеждането му съществени процесуални нарушения.
С протестираната присъда постановена по внохд № 225/2017год. на Великотърновския апелативен съд, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК присъдата по нохд № 315/2015год. на ОС-Русе е отменена по отношение на подсъдимата, като тя е призната за невиновна и оправдана по първоначално предявените й обвинения за извършени престъпления по чл. 253, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 2 и по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК.
В изпълнение на дадените указания от предишния касационен състав, АС-В.Търново е изискал и приложил към делото присъдата № 151 от 28.11.2016год.постановена по нохд № 742/2016год. по описа на РС-Русе.
С присъдата РС-Русе е признал подсъдимата М. А. В. Б. за невинна в това, че в периода от 27.06.2012г. до 13.07.2012г. в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, в съучастие със С. М. К., Ф. С. К., Ф. Д. Х., Ю. М. К. и Г. Х. С., всички от [населено място] , чрез предоставяне на данни, информация и разяснения за поземленни имоти /подробно описани по площ и местонахождение в присъдата/ в нотариалната процедура по нотариално дело № 612 от 27.06.2012г. в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М. В.-Б. по регистъра на същия нотариус, да е подбудила и подпомогнала Ф. Д. Х., Ю. М. К. и Г. Х. С., устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина, а именно: че познават имотите, както и молителката М. В.-Б. повече от десет години и че последната ги е владяла явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години в настоящите им граници, без някой да е оспорвал това владение на имота до момента на обстоятелствената проверка, както и като свидетели по нотариално дело № 722 от 13.07.2012 г. по производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на С. К. по регистъра на същия нотариус устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина, а именно, че познават поземлен имот с площ от 32,207 дка, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 15151, в местността „местност", представляващ имот № 058013, както и че молителят С. К. ги е владял повече от десет години явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик в настоящите му граници, без някой да е оспорвал това владение на имота до момента на обстоятелствената проверка, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Ф. С. К. и С. К. са признати за невиновни и оправдани по предявените им обвинения по чл. 290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, а подсъдимия Ф. Х. - по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.26, ал.1 от НК
С решение № 42 от 07.04.2017год. по внохд № 40/2017год. на Русенския окръжен съд присъдата е потвърдена и като непротестирана, тя е влязла в сила след изтичане на срока за това.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК намира критиките в протеста, че въззивната инстанция не е изпълнила в пълнота задълженията си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305 от НПК и са нарушени императивните изисквания по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК за частично основателни.
Въззивната инстанция е приела фактическите положения приети и от първоинстанционния съд, установени от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства /допълнени в хода на проведеното въззивно следствие/, но след собствения си анализ е стигнала до кардинално различни изводи за авторството, вината и отговорността на подсъдимата В.-Б..
В обвинителния акт срещу подсъдимата В.-Б. като предикатно престъпление по чл. 253 от НК е отразено съучастието й като подбудител и помагач с С. К. на извършителите на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, както и знанието й, че недвижими имоти, с които е извършила последващите сделки са придобити, именно, чрез това престъпление.
Изложеното на л. 25 в атакуваното решение пасаж, че:...”В конкретния случай предикатното престъпление е квалифицирано като такова по чл. 290, ал. 1 от НК. Негов обект е правосъдната дейност и авторитета на правосъдните органи. Същото е от категорията на т.н. „формални” престъпления. Извършването му, дори и с цел имотна облага не генерира средства или имущество”, не се споделя от настоящия касационен състав.
Независимо от това, крайният извод на съда за невиновността на подсъдимата по обвинението по чл. 253 от НК не е незаконосъобразен, защото на л. 25, абз.3 и 4 от мотивите на присъдата са изложени допълнителни съображения в подкрепа на този извод и те се споделят от настоящата съдебна инстанция.
В правната теория и съобразно установената съдебна практика по своята същност „изпирането на пари” е форма на вторична престъпна дейност, т.е. то може да бъде извършено само след извършването на първичното престъпление или на друго общественоопасно деяние при или по повод, на което е получена имуществена изгода. Виж. Изпирането на пари по наказателното право,изд.С., 1998год. проф. П.П. Субект на престъплението по чл. 253 НК може да е, както лицето участвало в първичното престъпление, така и такова, което не е участвало в него.
Предишният касационен състав е отбелязал, че фактическите обстоятелства, предмет на обвинението по наказателно производство по нохд № 742/2016год. на РС-Русе са като тези, обосноваващи предикатното престъпление по предявеното обвинение срещу Б. по чл. 253, ал. 3, т.2, във вр.ал.1, пр.2 от НК.
При това положение, влязлата в сила оправдателна присъда по нохд № 742/2016год. по описа на РС-Русе със своята задължителност за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани /чл. 413, ал. 1 НПК/ лишава прокуратурата от възможността в настоящото производство да отправя критики за нейната незаконосъобразност и в собствения си анализ на приетите за установени фактически положения да твърди, че предикатното престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК описано в обвинителния акт е осъществено и неправилно въззивната инстанция не е ангажирала отговорността на В.-Б. по чл. 253, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Няма как да се приеме и тезата, че съдът не е обсъдил възможността да е налице някакво друго по смисъла на чл. 253, ал. 1 от НК несанкционирано общественоопасно деяние, което е кумулирало имущество, предмет на вторичното престъпление, тъй като, именно, първоначалното престъпление е идентифицирано като извършено от подсъдимата деяние с характеристиките дадени в чл. 10 от НК и като необходим елемент от състава на престъплението „лъжесвидетелстване”.
Ето защо, в тази му част протестът е неоснователен, тъй като в сочената част присъдата не страда от пороци, които да налагат отмяната й.
В частта, с която представителя на обвинението счита, че поради допуснати съществени процесуални нарушения с оправдаването на подсъдимата по обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК присъдата е незаконосъобразна, протестът е основателен.
Изложените в мотивите на съда съждения относно проведеното нотариално производство за характера на съставените констативни нотариални актове и за декларативното им действие са неотносими към конкретиката на случая. Неправилни са и съображенията, че не е настъпила вреда за свид. З. А., тъй като двата земеделски имота фактически са се ползвали от нея и сина й и че никой от останалите действителни съсобственици не е оспорил по предвидения в чл. 537, ал. 2, във вр.чл. 124 от ГПК исков ред инкриминираните актове по проведените обстоятелствени проверки и не е поискал тяхната отмяна. Така изложените съображения, обосновават тезата за наличие на гражданско-правна измама, но с оглед данните по делото те са незаконосъобразни и сочат на смесване на понятията гражданско-правна и наказателно-правна измама.
Наказателно-правната измама е резултатно престъпление, като то е довършено с извършване на имущественото разпореждане, респективно, реализиране на имотната облага от извършителя, която в случая, според обвинението е в размер на 18 200лв. При престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да бъде правена преценка дали поведението му може да бъде преценено като наказателно- правна или гражданско- правна измама.
По това обвинение съдът не е изпълнил задължението си да подложи на всестранен и пълен анализ всички събрани по делото доказателства и да изгради въз основа на тях вътрешното си убеждение, като е пропуснал да оцени важни доказателствени източници от значение за разкриване на обективната истина.
Така например, пред ОС-Русе свид. З. А. и свид. О. А. са заявили активното поведение не само на свид.Ф. К., но и на подсъдимата В.-Б. да докаже, че нивите, предмет на бъдеща покупко-продажба са нейна собственост, в подкрепа на което им е показала издадените за тях нотариални актове по извършената от нотариуса обстоятелствена проверка. Този факт, наред с обстоятелството, че В.-Б. никога не е владяла нивите, за които по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК й е издаден констативен нотариален акт е останал вън от вниманието на съда, а той е от съществено значение за установяване наличието или отсъствието на изградено у нея вътрешно убеждение, дали се счита за собственик и че може да извърши покупко-продажбата със свидетелите А., или е била наясно, че не може да им прехвърли правото на собственост, а те ще бъдат фактически единствено и само владелци на земеделската земя.
Показанията на свид. О. А., депозирани на досъдебното производство пред съдия /т. VІІ, 35-37/, въззивният съд не е приобщил и съпоставил по надлежния процесуален ред с показанията на О. А. дадени в проведеното въззивно следствие, въпреки наличието на съществено противоречие между тях по основен факт относим към установяване поведението на подсъдимата да докаже, че тя е собственик на инкриминираните имоти и няма пречки за провеждане на сделката.
Именно липсата на процесуална активност от страна на съда се е отразил върху изграденото му в нарушение на чл. 13 от НПК вътрешно убеждение по това обвинение, което е неубедително, тъй като не се основава на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Ако не бе допуснал обсъжданите процесуални нарушения, съдът, вероятно би стигнал до други правни изводи, свързани с обективната и субективната страна на деянието предмет на обвинението срещу В.-Б. по чл. 209, ал. 1 от НК.
Ето защо, касационния протест в тази му част се явява основателен, поради което присъдата в същата част следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав от стадия на съдебното следствие за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 383 от 04.12.2017год. по внохд № 225/2017год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която подсъдимата М. А. В.-Б. е призната за невинна и оправдана по обвинението по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг въззивен състав за изпълнение на дадените по реда на чл. 355 от НПК указания.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |