5 Р Е Ш Е Н И Е № 626 С., 15.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 24/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 2.VІІ.2008 г., постановено по гр.д.№ 472/2008 г., с което е отменено решението на Софийския окръжен съд от 14.ХІІ.2007 г. постановено по гр.д.№ 538/2006 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на И. В. Н. и В. Славчева Н. против Л. Н. Л. с правно основание чл. 45 от ЗЗД до размер на 5 000 лв за всеки от тях и вместо това ответникът Л. е осъден да заплати на И. и В. Нинови по 5 000 лв на всеки от тях като обезщетение за неимуществени вреди от смъррта на сина им Вилизар Н., настъпила при пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 16.V.2001 г., заедно със законната лихва от посочената дата 16.V.2001 г. до окончателното изплащане, като в останалата част за отхвърляне до предявения размер на претенцията решението е оставено в сила. Жалбата на И. и В. Нинови касае отхвърлената част на претенциите им, като те молят да им се присъдят още по 10 000 лв и в нея се позовават на противоречие със съдебната практика при определяне размера на обезщетението, както и с оглед приспадане на полученото от ДЗИ застрахователно обезщетение по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Жалбата на Л. Н. Л. касае уважената част на претенцията, както и началния момент на присъдените лихви, като поддържа, че при направено възражение за погасителна давност относно лихвите, в нарушение на задължителната съдебна практика е присъдено такова от датата на увреждането. Относно присъденото обезщетение жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл, че претенциите са допустими и основателни независимо от изразеното от ищците съгласие застрахователят да ги обезщети в размер по-нисък от застрахователния лимит, което е извършено в противоречие с практиката на ВКС и поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Страните взаимно си оспорват подадените жалби в отговори, подадени по реда на чл. 287 от ГПК, които поддържат и в съдебно заседание. Касационното обжалване е допуснато с определение № 592 от 1.VІ.2010 г. от 4 г.о. на ВКС на РБ по настоящото дело по материалноправните въпроси за дължимостта на обезщетение от прекия причинител, независимо от изразеното от ищците съгласие за обезщетяване в по-нисък размер от застрахователния лимит, което има доказателствено значение относно претендираните вреди, както и по въпроса за началния момент на дължимост на лихви при направено възражение за погасяване по давност (чл. 111 б.”в” от ЗЗД) при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. От фактическа страна е установено по делото, че синът на ищците Вилизар Н. е загинал в автопроизшествие на 16.V.2001 г., като пътник в управлявания от ответника Л. Л. лек автомобил марка “М. 300” с д.к. № М 20 00 АС, собственост на С. Ж. Л.. Автомобилът е бил застрахован по застраховка “гражданска отговорност “ при “ДЗИ – Общо застраховане”[населено място], от където изплатили на родителите на починалия Вилизар Н. по 15 000 лв, при поискани от тях общо 60 000 лв за двамата за неимуществените вреди от неговата смърт, определени по споразумения от 25.І.2006 г. между всеки от ищците и ДЗИ [фирма]. В сключените споразумения се съдържа клауза, че всеки от тях се съгласява с определената сума от 15 000 лв и няма други претенции към [фирма] по повод претърпените вреди при ПТП станало на 16.V.2001 г. Застрахователният лимит за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди с едно пострадало лице е 50 000 лв в съответствие с издадената застрахователна полица от 1.І.2001 г., валидна за периода от 2.І.2001 г. до 31.ХІІ.2001 г., в който е настъпило застрахователното събитие. Наказателната отговорност на ответника Л. за ПТП, в което е починал сина на ищците, е реализирана с постигнато споразумение по НОХ д.№ 150/2002 г., с което той е признат за виновен за ПТП на 16.V.2001 г., като е причинил по непредпазливост смъртта на Вилизар И. Н., престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в” във връзка с чл. 342 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” му е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лв и кумулативното наказание – лишаване от правоуправление за срок от 9 месеца, считано от датата на одобряване на споразумението. Предмет на предявените по настоящото дело субективно съединени претенции с правно основание чл. 45 от ЗЗД на двамата ищци срещу ответника Л. е за останалите невъзмездени неимуществени вреди от застрахователя, оценени от тях на по 15 000 лв. По тези искове Софийският окръжен съд с решението си № 75 от 14.ХІІ.2007 г. по гр.д.№ 538/2006 г. е приел, че други суми освен получените от застрахователя не се дължат от ответника Л. , тъй като с изплащането на тези суми на основание чл. 407 ал.1 от ТЗ(отм.) се погасява правото на третото лице към застрахования и на деликтно основание. Като допълнително основание първоинстанционния съд е изтъкнал сключеното споразумение със застрахователя за заплащане на обезщетение под лимита за такова събитие. Софийският апелативен съд с обжалваното с настоящата касационна жалба решение № 160 от 2.VІІ.2008 г. по гр.д.№ 472/2008 г. по въпроса за дължимостта на обезщетение след като пострадалите вече са получили такова на друго основание от друго лице – от застрахователя, който покрива отговорността на виновния водач, е приел, че няма пречка за ищците да търсят обезщетение по чл. 45 от ЗЗД независимо от полученото такова по чл. 407 от ТЗ (отм.). Това е и поставеният основен въпрос, подлежащ на решаване в касационното производство, от значение за изхода на спора. По този въпрос ВКС, състава на 4 г.о. приема, че поначало няма пречка да се води успешно иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане, когато увредения вече е получил обезщетение за претърпените вреди от застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, но за уважаването му е необходимо да се установи различие в покритите вреди с изплатеното обезщетение от застрахователя – да са налице други вреди, възникнали след споразумението, които не са взети предвид в отношенията между застрахователя и понеслия вредите по чл. 407 ал.1 от ТЗ(отм.), да се установи наличие на вреди над предвидения застрахователен лимит в сключения застрахователен договор между застраховател и застрахован и др.подобни хипотези. В настоящото дело споразумението между ищците и ДЗИ [фирма] е сключено на 25.І.2006 г., а искът по чл. 45 от ЗЗД е предявен от Нинови срещу Л. след около 3 месеца, като не се поддържа в процеса наличие на вреди, различни от онези, за които е получено обезщетението по застраховката. Впрочем, в разглеждания казус трудно би могло да обоснове необходимост от овъзмездяване на причинените неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците в по-голям размер пет години след датата на тази смърт – искът е предявен в последния ден от 5 годишния давностен срок за търсене на имуществена отговорност за непозволено увреждане от прекия причинител. С други думи, въпрос на доказване е наличието на конкретни вреди, извън онези, за които е получено застрахователното обезщетение по споразумението между застраховател и третото увредено лице. ВКС не споделя доводите на защитата на ответника Л., че сключването на това споразумение преклудира възможността за търсене на отговорност по чл. 45 от ЗЗД срещу прекия причинител на вредите. Касае се до съществуващи паралелно съществуващи отговорности на различни лица (застраховател и пряк причинител) на различни правни основания (застрахователен договор за “гражданска отговорност” и непозволено увреждане) за репариране на едни и същи по вид вреди, които е възможно да се окаже недостатъчно овъзмездени с полученото по застраховката обезщетение, поради което да е възможно търсенето и на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. По втория въпрос, за който е допуснато касационно обжалване, ВКС приема, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 111 б.”в” от ЗЗД, във връзка и с т.1 от Постановление № 2 /1981 г. на Пленума на ВС на РБ, представляващо задължителна съдебна практика. Срокът за лихвите върху вземанията за непозволено увреждане е тригодишен, а по настоящото дело Софийският апелативен съд е присъдил лихви за целия 5 годишен период от датата на увреждането до предявяване на иска, в нарушение на закона и задължителната съдебна практика. С оглед на данните по конкретния спор, с който е сезиран по настоящото дело, ВКС приема, че въззивното решение, с което е уважен иска на всеки от двамата ищци за по 5 000 лв срещу ответника Л., е необосновано от фактическа страна, което е довело и до незаконосъобразни правни изводи за частично уважаване на иска. Налице са касационните основания за отмяна по чл. 281 т.3 от ГПК. Щом отсъстват събрани доказателства за наличие на неовъзмездени вреди, причинени на ищците, след получаване от тях на обезщетението от застрахователя, то съдебният акт следва да се отмени и се отхвърлят претенциите им срещу ответника по чл. 45 от ЗЗД, както за главницата, така и за акцесорното вземане за лихви, което е във функционална зависимост от решението по спора за главницата. С други думи, жалбата на ищците в отхвърлената част на претенциите им е неоснователна, а жалбата на ответника срещу решението в уважената срещу него част е основателна. Няма пречка ВКС да се произнесе по жалбата на ответника Л. на основание чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. На ответника следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 450 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 160 на Софийския апелативен съд, ГК, ІV състав от 2.VІІ.2008 г. в частта, с която е отменено решението на Софийския окръжен съд от 14.ХІІ.2007 г. по гр.д.№ 538/2006 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на И. В. Н. и В. Славчева Н. от[населено място], ул. П. В. № 6 против Л. Н. Л. от[населено място], ул. Д. № 2 до размер на 5 000 лв за всеки от тях и вместо това е постановено уважаването им в посочения размер със законната лихва от 16.V.2001 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на И. В. Н. и В. Славчева Н. срещу Л. Н. Л. за присъждане на всеки от тях по 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Вилизар Н., настъпила при ПТП на 16.V.2001 г. заедно със законната лихва от същата дата, като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата отхвърлена част на претенциите.. ОСЪЖДА И. В. Н. и В. Славчева Н. да заплатят двамата общо на Л. Н. Л. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 450 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: