Ключови фрази


- 2 -
РЕШЕНИЕ

№ 333/2017

гр. София, 31.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 05.12.2017 (пети декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Светла Бояджиева

Димитър Димитров


при участието на секретаря ВАНЮША СТОИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 54 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8047/23.06.2016 година, подадена от Р.И.М. [населено място], срещу решение № 152/05.05.2016 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1097/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е отменил първоинстанционното решение № 98/26.01.2016 година на Районен съд Стара Загора, V-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5009/2015 година. и е постановил ново,с което е уважил предявените от А. Г. Д. срещу РИМ[населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като е признал за незаконно уволнението на А. Г. Д. от длъжността „директор” на РИМ [населено място], извършено със заповед № 84/06.08.2015 година на Кмета на [община], на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 339, ал. 2, т. 6 ог КТ, във връзка с чл. 126, т. 9, чл. 187, т. 8 и чл. 188, т. 3 от КТ и като такова го е отменил и е възстановил Д. на заеманата преди уволнението длъжност, като е осъдил РИМ [населено място] да му заплати сумата от 6188.63 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 06.08.2015 година до 31.08.2015 година и от 09.09.2015 година до 06.02.2016 година и за получавано по-ниско възнаграждение за периода от 01.09.2015 година до 09.09.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2015 година до окончателното плащане.
В подадената от РИМ [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от А. Г. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба А. Г. Д. е подал отговор на същата с вх. № 8941/14.07.2016 година, с който е изразил становище, че жалбата неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
РИМ [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 25.06.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8047/23.06.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 856/02.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на материално правните въпроси за това допустимо ли е да се прилагат нормите на Закона за развитие на академичния състав в Република България и в частност чл. 30 ал. 1 и чл. 31 ал. 2 от ЗРАСРБ по отношение на институция или организация, извън изрично упоменатите в § 1 т.1 от ДР на същия закон, и по специално приложими ли са тези норми по отношение на РИМ [населено място]., ако същият не попада в приложното поле на ЗРАСРБ, а неговият статут, функциониране и устройство е предмет на уреждане от други нормативни актове и за това може ли министърът на образованието да осъществява контрол и да разпореди проверка по смисъла на чл. 30 ал. 1 и ал. 2 и чл. 31 ал. 2 от ЗРАСРБ както и спиране на конкурс или процедура по избор на „доцент”, обявен от институцията-в случая РИМ[населено място], след като устройството, функционирането и правомощията на тази институция са уредени в други нормативни актове, извън приложното поле на ЗРАСРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗРАСРБ, в редакцията му към момента на извършване на уволнението Министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степан, както и за заемане на научни длъжности. С обнародвания в ДВ бр. 30/03.04.2018 година ЗИДЗРАСРБ, който е в сила от 04.05.2018 година това правомощие на министъра е запазено, като само е конкретизиран обхвата на осъществявания контрол чрез посочването, че е относно съответствието им с изискванията на ЗРАСРБ, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации. Във връзка с посоченото правомощие на Министъра на образованието и науката в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗРАСРБ, в редакцията му към момента на извършване на уволнението му дава право в случай на констатирано нарушение да спре защитата на дисертацията, съответно конкурса или избора на „главен асистент”, „доцент” и „професор” като определи срок за отстраняване на нарушението, като това негово правомощие е запазено и при посоченото по-горе изменение на закона. От текста на двете разпоредби следва, че правомощията на Министъра на образованието и науката са ограничени до откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен или за заемане на научни длъжности. Както е посочено в чл. 1, ал. 1 от ЗРАСРБ, тези процедури са предмет на уреждане от този закон, а съгласно чл. 2 от същия академичният състав включва лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по ЗВО. Определението за това кои организации са научни по смисъла на ЗРАСРБ е дадено в § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ, където е посочено, че това са всички висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА. Затова контролните правомощия на Министъра на образованието и науката се отнасят само до провежданите от тези организации процедури за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност. Същите не могат да се разпрострат по отношение на други организации извън посочените, тъй като те нямат законова възможност да провеждат такива процедури, поради което спирането им до отстраняване на констатираните нарушения е безпредметно. До изменението на ЗРАСРБ, извършено с обнародвания в ДВ бр. 30/03.04.2018 година ЗИДЗРАСРБ, Министърът на образованието и науката не е разполагал с възможността да прекрати вече започнала процедура при неотстраняване на констатирани нарушения, а само да предложи отнемане на акредитация пред НАОА (чл. 32, ал. 6 от ЗРАСРБ, в редакцията му преди изменението). Създадената след изменението разпоредба на чл. 31, ал. 7 от ЗРАСРБ, вече дава право на Министъра на образованието и науката да прекрати вече започнала процедура, но не направо, а само ако не са отстранени констатираните нарушения. С оглед на това посочените във въпроса, по повод на който е допуснато касационно обжалване правомощия на Министъра на образованието и науката намират приложение само по отношение на организациите по § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ, но не и по отношение на други организации намиращи се извън предметния обхват на закона. Те могат да намерят приложение към последните само ако има изрична законова разпоредба за това или ако им е позволено да провеждат процедури за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност.
Същевременно съгласно чл. 24 от ЗКН, който е приет и е влязъл в сила преди ЗРАСРБ, музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел, като по силата на чл. 28, ал. 4 от ЗКН към него могат да се създават научни групи от специалисти с научна степен или заемащи академична длъжност, като редът за създаването и дейността им се определя с наредба на министъра на културата. Въз основа на последната разпоредба е издадена Наредба № Н-5/11.12.2009 година за реда за създаване и дейност на научни групи към музеите. В чл. 6 от същата е посочено, че за членове на научна група в музей могат да бъдат назначавани лица, придобили научните степени „доктор” или „доктор на науките”, а чл. 7, ал. 2 предвижда, че за ръководител на научната група се определя хабилитирано лице, заемащо академична длъжност „професор” или „доцент”, а когато това е невъзможно, се определя „главен асистент”. При това по силата на чл. 2 от Наредбата членовете на научната група са музейни служители. Цитираните разпоредби от ЗКН и Наредба № Н-5/11.12.2009 година за реда за създаване и дейност на научни групи към музеите са в редакцията им след приемането на ЗРАСРБ. Същевременно в редакцията им преди този момент чл. 28, ал. 4 от ЗКН е предвиждал, че за членове на научните групи се определят специалисти с научна степен или научно звание. Съответно чл. 6 от Наредба № Н-5/11.12.2009 година за реда за създаване и дейност на научни групи към музеите е предвиждал, че за членове на научна група в музей могат да бъдат назначавани лица, придобили научните степени „доктор” или „доктор на науките” и/или научно звание „научен сътрудник”, „старши научен сътрудник I степен” или „старши научен сътрудник II степен” по реда на ЗНСНЗ (отм.), а чл. 7, ал. 2, че за ръководител на научната група се определя „старши научен сътрудник II степен” като, в случай че групата не разполага с такъв, се определя „научен сътрудник I степен”. При действието на отменения от ЗРАСРБ, ЗНСНЗ, придобиването на научна степен и/или научно звание се извършва с централизирана процедура пред ВАК, която структурно е определена към МС. С приемането на ЗРАСРБ процеса на придобиване на научни степени и академични длъжности се децентрализира и провеждането на процедурите за това се предоставя на съответните организации, като заемането на академична длъжност вече се свързва с трудовоправни отношения с провеждащата конкурса организация. Същевременно с оглед на предмета на процедурите, изискванията, на които следва да отговорят кандидатите и обстоятелствата, които подлежат на преценка, е поставено допълнително изискване към провеждащите ги организации, което да удостоверява, че те са състояние да ги проведат, а именно да са получили акредитация от НАОА. Същевременно в З. не е предвидена, специално процедура за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност от членовете на научните групи към музеите, нито пък е предвидено, че се прилага съответно реда по ЗРАСРБ, но без изискването за получаване на акредитация от НАОА. От това следва, че макар и да не е посочено изрично в закона музеите могат да провеждат процедури за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност само ако отговарят на изискванията на § 1, т. 1 от ЗРАСРБ или представляват структурна част от такава организация. В противен случай те не могат да провеждат посочените процедури и контролните правомощия на Министъра на образованието и науката по чл. 30 ал. 1 и чл. 31 ал. 2 от ЗРАСРБ не могат да намерят приложение по отношение на тях, от което следва и това че Министърът на образованието не може да осъществява контрол и да разпореди проверка по смисъла на чл. 30 ал. 1 и ал. 2 и чл. 31 ал. 2 от ЗРАСРБ както и спиране на конкурс или процедура по избор на „доцент”, обявен от такъв музей.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема по съществото на спора следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че не е спорно обстоятелството, че А. Г. Д. е бил в трудово правоотношение с РИМ [населено място] и е заемал длъжността „директор” на същия. Със заповед № 84/06.08.2015 година на Кмета на [община], издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 339, ал. 2, т. 6 ог КТ, във връзка с чл. 126, т. 9, чл. 187, т. 8 и чл. 188, т. 3 от КТ, на Д. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” с мотиви подробно изложени в издадената заповед, а именно: поради това, че с действията си бил злоупотребил с доверието на работодателя, откривайки конкурса за заемане на академична длъжност „доцент” по научна специалност „История на България” (Военна и военнополитическа история) без да са налице законови основания за това и при несъобразяване с изричните указания на заместник-министъра на образованието и науката и на заместник-министъра на културата. С тези си действия А. Г. Д. бил допуснал поведение, което противоречало на поведението му на ръководител на институцията РИМ [населено място], с което злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто му име и това на ръководената от него институция. С обява, публикувана на страница 26-на от ДВ бр. 36/19.05.2015 година, РИМ[населено място] обявил конкурс за академичната длъжност „доцент” по научната специалност 05.03.06 „История на България” (Военна и военнополитическа история) от област на висшето образование „Хуманитарни науки” по професионално направление 2.2. История и археология” за нуждите на музея., със срок два месеца от обнародването в ДВ.
С писмо изх. № 10-02665/09.02.2015 година А. Г. Д., в качеството му на директор на РИМ [населено място] поискал от кмета на [община] да открие процедура за конкурс за заемане академичната длъжност „доцент” по научната специалност 05.03.06 „История на България” (Военна и военнополитическа история), съгласно ЗРАСРБ. С писмо изх. № 10-11-5188/04.05.2015 година кметът на [община], отговорил, че кметовете на общини не са сред правните субекти с правомощия по откриване на процедура за провеждане на конкурс и избор за заемане на академична длъжност съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗРАСРБ, както и § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ. В резултат на това конкурсът е обявен със заповед № 33/28.04.2015 година, издадена от А. Г. Д., в качеството му на директор на РИМ [населено място].
Със свое писмо изх. № 0215-136/10.07.2015 година, изпратено до заместник-министъра на културата и до кмета на [община], заместник-министъра на образованието и науката бил изразил становище, че РИМ [населено място] няма статут на научна организация по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ и няма право да обявява конкурси за заемане на академични длъжности, поради което обявеният конкурс следва да бъде прекратен. С последващо писмо от 24.07.2015 година, изпратено от заместник-министъра на културата до заместник-министъра на образованието и науката и до А. Г. Д., било обърнато внимание, че като директор на музея Д. следва да предприеме незабавни действия по прекратяване на конкурса. Последното било поискано и с писмо изх. № 18-359/10.06.2015 година на заместник-министъра на образованието и науката, като е бил определен срок за това до 12.06.2015 година, за което следвало да бъде уведомено М..
Въззивният съд е посочил, че в мотивите на първоинстанционното решение било прието, че съгласно чл. 15 от ЗРАСРБ се установявало, че РИМ [населено място] не бил сред посочените правни субекти с правомощие да открие процедура за заемане на академична длъжност. Съгласно чл. 15 от ЗРАСРБ академичните длъжности се откривали във висши училища и в научни организации при условия и ред, определени със закона и с техните правилници. Според въззивният съд този законов текст се отнасял до откриване на академични длъжности, а не за откриване на процедура за заемане. От представените по делото щатни разписания на РИМ[населено място] било видно, че длъжността „доцент” съществува още преди А. Г. Д. да заеме длъжността „директор”. Тази длъжност съществувала и към момента на разглеждане на спора от въззивния съд, което означавало, че Д. не бил предприемал действия по откриване на длъжност и в този смисъл да е нарушил ЗРАСРБ и не бил откривал академична длъжност „доцент”, защото тя вече съществувала и продължавала да съществува по щатното разписание на музея. В конкретния случай било налице колизия между старата нормативна уредба за академичните длъжности и тази по новия закон за академичното развитие, като съдът приемал, че в случая не се касаело за нарушаване на законови разпоредби от страна на А. Г. Д..
Съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел и това, че от събраните по делото доказателства се установявало, че не е изпълнена законовата процедура по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от ЗРАСРБ.. Не е имало никаква проверка, не са били извършвани никакви констатации, не било постановявано спиране на конкурса, не са били констатирани нарушения и съответно срокове за тяхното отстраняване.
Освен това са изложени мотиви, че А. Г. Д. не е уволнен за нарушение на законови норми, а за злоупотреба с доверието на работодателя си и уронване на доброто му име съгласно посочения чл. 187, т. 8 от КТ. В конкретния случай не било налице злоупотреба с доверие от страна на работодателя, тъй като първо и най-напред А. Г. Д. бил отнесъл въпроса за решаване до кмета на [община]. Последният не му бил забранил, не му препоръчал, и не му дал съответните указания как да постъпи, а само заявил, че той не бил организация по чл. 15 от ЗРАСРБ. А. Г. Д. не бил направил нищо против волята му или против указанията му. В тази връзка не била налице и злоупотреба от страна на Д., след като три месеца преди обявата бил поставил въпроса за обявяване на конкурса пред кмета на [община] Твърденията в заповед № 84/06.08.2015 година на Кмета на [община] били само текстове от закона, като нямало посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, които да обективират състава на дисциплинарното нарушение ”злоупотреба с доверието на работодателя”. Посочените писма били организирани от една от разпитаните по делото свидетели, която преди години била работила в музея, но към настоящия момент, нямали никакви връзки с нея. Същите имали само констативен характер, без да е извършвана съответната проверка. Освен това не било установено, че с действията си А. Г. Д. целял да извлече изгода да себе си или за трето лице, като такива факти не били посочени и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Въззивният съд е счел, че по никакъв начин от събраните по делото доказателства не се установявала реално злоупотреба с доверието на работодателя на А. Г. Д., а от друга страна, и в какво точно се състои тази злоупотреба. На практика Д. бил обявил конкурс за длъжност, която била предвидена в щатното разписание на РИМ [населено място] и най-напред за това е информирал прекия се работодател, а именно кмета на [община] От събраните по делото доказателства, че установявало дори обратното, че след като е установено някакво нарушение от страна А. Г. Д., в крайна сметка той сам е отменил обявения от него конкурс за горецитираната научна длъжност „доцент”.
От дадените по-горе отговори на материално правните въпроси, по повод на което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение следва, че направените от решаващия състав изводи за това, че след като Министъра на образованието и науката не е упражнил правомощието си по чл. 30, ал. 1 от ЗРАСРБ и не са били констатирани нарушения по реда на чл.31, ал. 2 от ЗРАСРБ то не е установено Д. да е извършил нарушение е могат да бъдат възприети. Съща така не могат да бъдат възприети и изводите на състава на Окръжен съд Стара Загора, че разпоредбата на чл. 15 от ЗРАСРБ се отнасяла само до откриване на академични длъжности, но не и до тяхното заемане. Смисълът на разпоредбата е, че занапред такива длъжности могат да съществуват само в рамките на посочените в разпоредбата организации, като заварените правоотношения с лицата придобили научни степени и звания са уредени в § 5-§ 7 от ДРЗРАСРБ. В случаите, когато такава длъжност е съществувала към момента на влизане в сила на ЗРАСРБ, но е била заета, то тя може да бъде запазена само ако се намира в организация по § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ. В обратния случай длъжността следва да бъде заличена от щатното разписание или ако не бъде заличена не може да бъде провеждан конкурс за заемането й. С оглед на това и при липсата на спор, че Р. исторически музей [населено място] не притежава акредитация от НАОА, следва да бъде прието, че А. Г. Д. е извършил нарушение обявявайки конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” по научната специалност 05.03.06 „История на България” (Военна и военнополитическа история) в посочения музей.
При налагане на дисциплинарното наказание обаче следва да се преценят установените в чл. 189, ал. 1 от КТ критерии за преценка на съответствието между извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, още повече че разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от КТ не задължава работодателя да наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, за изброените в разпоредбата дисциплинарни нарушения, а само му предоставя възможност затова, като не изключва и налагането на по-леко дисциплинарно наказание. В случая в представените по делото поименни щатни разписания на РИМ [населено място], които са били в сила от 01.01.2014 година не е посочено, че в музея има научен отдел. Последният е предвиден в щатните разписания, които са в сила от 01.04.2015 година и които са одобрени от А. Г. Д., в качеството му на директор на музея. Само по себе си това действие не обосновава нарушение, тъй като по силата на чл. 29 от ЗКН устройството на музея се определя с правилници. В случая правилника за устройството и дейността на Р. исторически музей [населено място] е утвърден при действието на чл. 29, т. 1 от ЗКН (в редакцията преди изменението на текста на чл. 29 от ЗКН с ДВ бр. 54/2011 година) В чл. 10, ал. 2, т. 10 от същия е посочено, че РИМ [населено място] има специализиран научен отдел, което по съществото си трябва да бъде приравнено на научна група. Затова отразяването в щатното разписание на РИМ[населено място] на съществуващ в правилника за устройството и дейността му отдел по съществото си не е нарушение, което да обоснове налагането на дисциплинарно наказание. С определяне на длъжност „доцент” в посочения отдел и с предприемането на действия по персоналното и попълване А. Г. Д. е допуснал нарушение на правилата на ЗРАСРБ. Предвид на това, че в разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗКН е предвидено, че към музеите могат да бъдат създавани научни групи, в които да бъдат включвани лица заемащи академична длъжност, а в чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-5/11.12.2009 година за реда за създаване и дейност на научни групи към музеите изрично е предвидено, че за ръководител на научната група се определя хабилитирано лице, заемащо академична длъжност „професор” или „доцент”, а когато това е невъзможно, се определя „главен асистент”, без да прави разграничението дали те попадат в кръга на организациите по § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ или не, извършеното от Д. нарушение не може да бъде определено като тежко до степен обосноваваща налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. От една страна посочените две разпоредби не ограничават музеите, към които могат да бъдат създавани научни групи до тези попадащи в кръга на организациите по § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ, от което би могъл да се направи извод, че създаването на научни групи, с посочените длъжности може да бъде извършено към всеки един музей. Ограничението, че научни групи, в които са включени лица заемащи академична длъжност може да се създават и да съществуват само съм музеи, отговарящи на изискванията на § 1, т. 1 от ДРЗРАСРБ се извлича по тълкувателен път. Затова предприетите от А. Г. Д. не могат да бъдат квалифицирани като тежко нарушение, което да даде основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Наистина Д. не е предприел действия по прекратяване обявения конкурс преди изтичане на обявения в публикацията в ДВ срок, но наред с това липсват конкретни доказателства за това, че с този конкурс той е целял да извлече облага за себе си или за трето лице, а наличните в свидетелските показания твърдения, че според тях Д. е обявил конкурса, за да може самият той да се кандидатира представляват изводи на свидетелите, а не конкретни факти.
С оглед на горното при извършеното със заповед № 84/06.08.2015 година на Кмета на [община] уволнение на А. Г. Д. от длъжността „директор” на РИМ [населено място] е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 189 от КТ, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав и състава на Окръжен съд Стара Загора по отношение на предявения от А. Г. Д. иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обжалваното решение в частта му с която е уважен този иск следва да бъде потвърдено.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ има за последица уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, поради което обжалваното решение следва да се потвърди и в частта, с която те са уважени. Още повече, че от събраните по делото доказателства последният иск е доказан както по основание, така и по размер.
С оглед изхода на делото РИМ [населено място] ще трябва да заплати на А. Г. Д. сумата от 1100.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/05.05.2016 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1097/2016 година.
ОСЪЖДА Р. И. М. [населено място], [улица] да заплати на А. Г. Д. от [населено място],[жк], [улица], вх. О, ет. 3, ап. 9, с ЕГН [ЕГН] сумата от 1100.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.