3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 15 март 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, наказателна колегия, първо наказателно отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
РУМЕН ПЕТРОВ
и след становище на прокурор от ВКП Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Пламен Томов
ч.н. дело № 174/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено разпореждане от 11.02.2016 г. по ч.н.д. 2488/2016 г. на Районен съд /РС/–гр. София, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдност между РС–гр.София и РС–гр.Оряхово във връзка с разглеждане на предложението за задължително настаняване и лечение по чл. 427, ал. 1 от НПК вр. чл. 89 и сл. от НК.
В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на РС–гр. Оряхово.
Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС–гр.Оряхово е постъпило предложение за задължително настаняване и лечение по чл. 427, ал. 1 от НПК вр. чл. 89 и сл. от НК на лицето И. Ц. Н..
С протоколно определение от 25.01.2016 г. по ч.н.д. № 25/2016 г. на РС–гр.Оряхово, производството по делото е прекратено, с аргументи, че от материалите по делото е видно, че И. Ц. Н. се намира в гр. София на неустановен адрес и то е изпратено на РС–гр.София по компетентност.
С разпореждане от 11.02.2016 г., по ч.н.д. № 2488/2016 г., РС–гр.София, след позоваване на практика на ВКС по приложението на чл. 428 от НПК и липса на обективни данни, че Н. се намира на територията нагр. София, е констатирал „неправилност” на изводите на РС–гр.Оряхово и е повдигнал на основание чл. 44, ал. 1 от НПК настоящия отрицателен спор за определяне на подсъдност. В същия смисъл пред СРС е постъпило и становище от 11.02.2016 г. на прокурор при СРП. Тук следва да се обърне внимание на неоправдано дългото забавяне, което се е получило по делото, считано от постановлението от 29.08.2014 г. на прокурор при СРП на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 от НПК, с което наказателното производство е било прекратено и материалите по делото е следвало да се изпратят на сектор „ИНПЛ“ на СРП и постановлението от 15.01.2016 г. на прокурор при СРП, с което материалите са били прерпратени по компетентност на РП–Оряхово. С оглед на естеството на производството, такова забавяне е било–недопустимо.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че горепосоченото дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС–гр.София.
Правната норма на чл. 428 от НПК ясно заявява, че съдът по местоживеене на лицето е всякога компетентен при прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 и сл. от НК. Както ВКС е имал случай да се произнесе, понятието „местоживеене” е дефинирано като „всяка фактическа връзка с дадено място”, независимо от адресната регистрация на лицето и причините за пребиваването му на това място (р. 423/93 г., І н.о.).
В настоящия случай, предвид отделните данни по делото, че лицето приоритетно пребивава на територията на гр. София, макар и да липсва конкретен адрес, това е единственото известно реално местоживеене на И. Ц. Н.. Той самият е посочил по време на разпита му в досъдебното производство, че пребивава в гр. София, но е бездомен. Същата информация е била установена по делото от докладна записка от призовкар в РП–Оряхово. Макар и да липсва конкретен адрес в гр. София, не би следвало да представлява трудност лицето да бъде издирено и установено от органите на СДВР. Делото следва да бъде изпратено за произнасяне на РС–гр.София.
В подкрепа на това становище може да се прибегне и до аналогия с хипотезата на неопределеност относно основания за подсъдността и даденото от процесуалния закон разрешение по чл. 36, ал. 3 от НПК, в който подсъдността се определя съобразно това къде е завършено досъдебното производство. Аналогията с ал. 3 на чл. 36 от НПК би била полезна и така неопределеността относно „местоживеенето“ по чл. 428 от НПК да бъде преодоляна с мястото, където е завършено досъдебното производство. В настоящия случай, досъдебното производство е било образувано, водено и завършено в района на РС–гр.София.
Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, първо наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА ч.н.д. № 2488/2016 г. на Районен съд–гр.София, по компетентност на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд–гр.Оряхово за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.................................
ЧЛЕНОВЕ:..................................
................................... |