4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 461 гр.София, 07.06.2022 г. Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 513 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано e решение № 108 от 30.12.2021 г. по в.гр. д. № 290/2021 г. на ОС - Видин, с което е уважен частично иск с правно осноание чл.2 ЗОДОВ Жалбоподателят Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението, в частта му с която е уважен предявения иск, е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е недопустимо. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът А. В. А., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. на осн. чл.2, ал.1, т.3 предл. второ ЗОДОВ обезщетение в размер на 1500 лв. за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по досъдебно производство № 1786 ЗМ 02/2020 г. по описа на РУ - Видин, прокурорска преписка вх. № 00011/2020 г. по описа на РП - Видин, прекратено с Постановление на РП - Видин от 18.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2021 г. до окончателно издължаване. Прието е, че на ищеца е съставен АУАН № 117891/01.01.2020г. за това, че на 01.01.2020г. в 20.50 ч. в гр. Видин, е управлявал личния си лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Тестване е за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство - дрегер „Дръг Тест“ 5000в 21.29 часа с проба номер 0075, която отчела положителен резултат за употреба на опиати - нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за което със Заповед за прилагане на ПАМ № 20 - 0953 - 000001 от 01.01.2020г., на ищеца е наложена санкция прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели. Установено е, че със Заповед за прилагане на ПАМ № 20 - 0953 -000002 от 02.01.2020г. на ищеца е наложена санкция временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и са отнети СУМПС и контролен талон. Установено е от представената прокурорска преписка № 00011/2020г. на РП - Видин, ведно с ДП № 1786 ЗМ 02/2020г. по описа на РУ - Видин, че е издадена заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа, считано от 21.10 часа на 01.01.2020 г., като основанието за задържане е чл. 72 ал. 1 ЗМВР - данни, тъй като лицето е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК - управлява МПС след употреба на наркотични вещества и образувано ДП No 1786 ЗМ- 2/01.01.2020г. Констатирано е, че е извършен и обиск по реда на чл.80 ЗМВР и ищецът е освободен в 17.30часа на 02.01.2020г. От материалите по досъдебното производство е установено, че същото е образувано на 01.01.2020г. с първо действие по разследването - разпит на свидетел на основание чл. 212, ал. 2 НПК и е за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Прието е, че с постановление от 18.06.2020г. на РП - Видин наказателното производство е прекратено, тъй като е преценено, че А. не е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като същото е влязло в сила на 29.06.2020 г. Решаващия съд е приел, че са налице предпоставките на за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на Република България. Посочва се, че не е от значение за възникване на отговорността на ПРБ е дали прекратяването на досъдебното производство е извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. Съобразено е, че засягането на личната сфера настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му привличане в качество на обвиняем /чл.54 НПК/ по реда на НПК. Въззивният съд е приел, че с оглед продължителността на досъдебното производство (01.01.2020г. и е приключило на 29.06.2020г.), квалификацията на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3т НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК, обезщетение в размер на 1500 лева, е справедливо. Съобразено е, че е извършено едно процесуално действие с ищеца, а именно неговия разпит, както и че същият не е бил привлечен като обвиняем и не му е била взета мярка за процесуална принуда по смисъла на НПК, а само задържане по ЗМВР. Съобразно е, че с постановление е назначена токсико - химична експертиза на 02.01.2020 г. и забавянето на нейното изготвяне е довело до продължаване на досъдебното производство за около шест месеца. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо, тъй като искът е с правно основание чл.1 ЗОДОВ и подлежи на разглеждане от административен съд, предвид претърпените вреди, които били настъпили в следствие на действия на административни органи. Поддържа също така, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: относно процесуалната легитимация на прокуратурата да отговаря за деликтни действия на полицейски органи и са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е недопустимо. Съобразно задължителните разясняния обективитани в т.1 на Тълкувателно постановление по тълк.д. № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, но настоящия случай не е такъв. В случая съдът правилно е приел, че предявеният иск е с правно основание иск по чл. 2 ЗОДОВ за заплащане обезщетени за претърпени вреди от незаконно наказателно преследване. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по формулирания от жалбоподателя въпрос и на сочените иснования. Настоящият състав намира, че поставеният от жалбоподателя въпрос е относим към предпоставките, при наличие на които Прокуратрата на РБ носи отговорност по чл.2 ЗОДОВ. На същият е даден отговор в ТР№3/22.04.2005г. по т.гр.д.№3/2004г. ОСГК ВКС. В т.7 и 8 от същото се приема, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението и органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано. Приема се, че прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Посочва се, че ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт, а ако констатира че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че прокуратурата е надлежна страна по иска с правно основание чл.2 ЗОДОВ в конкретния случай. Тази практика не е неправилна и не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана. По изложените съображения, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 30.12.2021г. по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на ОС – Видин. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: