О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 404 гр. София, 18.06.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1371 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Н. А. Б. срещу определение №158 от 17.01.2019 г. по ч.гр.д.№5726/2018 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 04.10.2018 г. по гр.д.№4066/2017 г. на СГС за спиране производството по делото. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че липсват данни за открито производство по несъстоятелност, респективно ликвидация по отношение на „О.” АД, поради което не са налице основания за спиране на основание чл.229, ал.1, т.7 от ГПК. В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до въпроса относно приложението на чл.624 от КЗ, като се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че спрямо ответното дружество е открито производство по несъстоятелност и е назначен временен ликвидатор, с което е осъществена хипотезата на разпоредбата на чл.220 от кипърския Закон за дружествата, съгласно която, с назначаването на временен ликвидатор се спират всички производства и е недопустимо образуването на нови производства, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. Посочил е, че решението за назначаване на временен ликвидатор е съобщено на КФН и по смисъла на чл.624, ал.1 от КЗ то е породило действие на територията на Република България, поради което са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.7 ГПК, вр. чл.274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, посоченият в изложението въпрос е обусловил правната воля на съда, като спрямо него се установява и наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид произнасянето на въззивния съд в противоречие със споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в определение №249 от 12.04.2019 г. по ч.т.д.№841/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Съобразно последното, приключилата в Република К. процедура по отнемане на лиценза на Застрахователна компания „О.” АД не съставлява откриване на производство по ликвидация. Назначаването на временен ликвидатор от ръководителя на Застрахователния надзор на Република К., е от значение само за обема на представителната власт на ликвидатора, както е очертан в решението от 10.08.2018 г., но не може да бъде приравнено на решение за откриване на производство по ликвидация на застрахователя. След като не е налице решение за откриване на производство по ликвидация на ответния застраховател, извършващ застрахователна дейност в Република България при условията на правото на установяване, то не следва да се преценява приложението на чл.624, ал.1 КЗ, според който, решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка. Неприложим е и чл.274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, регламентиращ съответното приложимо право за производството по ликвидация и неговите последици, но при постановено решение за откриване на производство по ликвидация на дадено застрахователно предприятие. Предвид посочените разпоредби, не би могло да се счете за приложимо право и разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на К. спрямо заведеното от ищеца срещу кипърската застрахователна компания, чрез нейния български клон, дело с предмет – искове за заплащане на застрахователни обезщетения. В светлината на изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване, като при липсата на данни за вписвания и обявявания в Търговския регистър по партидата на клона на чуждестранния застраховател, за откриване на производство по ликвидация спрямо застрахователното дружество, както и на данни за произнасяне от страна на компетентния съд в Република К. по подаденото заявление за откриване на производство по ликвидация на застрахователната компания, въззивното определение и потвърденото с него определение на СГС за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, следва да бъдат отменени, а делото – върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №158 от 17.01.2019 г. по ч.гр.д.№5726/2018 г. на САС. ОТМЕНЯ определение №158 от 17.01.2019 г. по ч.гр.д.№5726/2018 г. на САС и потвърденото с него определение от 04.10.2018 г. по гр.д.№4066/2017 г. на СГС за спиране производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.