Р Е Ш Е Н И Е   № 552   гр.София, 21 януари 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември    две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 601/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по искането от осъдения Д. В. И.-чрез защитника, за възобновяване на нохд № 262/2009 год. на Варненския окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 91/03.04.2009 год. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение за престъпления по чл.152, ал.1 НК и чл.142А, ал.1 НК. С основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК мотивира необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, защото при постановяване на въззивното решение не са допуснати посочените от осъдения нарушения. Частната обвинителка и гражданска ищца В. А. М. в писменото си становище оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Варненският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 262/2009 год. е потвърдил изцяло присъда № 4/16.01.2009 год. по нохд № 5531/2008 год. на Варненския районен съд, 37 наказателен състав, с което признал подсъдимия Д. В. И. за виновен в това, че през периода 27-28 март 2008 год. в гр. В. при условията на продължавано престъпление се съвкупил с В. М. като я принудил към това със сила и заплашване и на основание чл.152, ал.1, т.2 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 7 години лишаване от свобода; противозаконно лишил от свобода В. М. и на основание чл.142А, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените – седем години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 10 хил.лева за престъплението по чл.152, ал.1 НК и в размер на 2 000 лева за престъплението по чл.142А със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК и за размера на разноските и държавната такса. Въззивното производство е образувано по жалбите на И. и защитника му, съдържащи искане за отмяна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд, за да изпълни процесуалните си задължения по чл.314 НПК, е извършил цялостна проверка на съдържанието на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, за който е направил извод, че е възможния и достатъчен за установяване на относимите обстоятелства. Изложил е приетата фактическа обстановка, както и съображенията, че тя не може да бъде различна от установената, тъй като е основана на вярната и правилна оценка, извършена след съпоставяне и анализ на показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, заключенията на вещите лица за физическото и психическото здраве на подсъдимия и пострадалата, както и на писмените доказателствени средства. Обосновал е решението си да определи възраженията за неправилна оценка с показанията на свидетелите М, П. , К. и обясненията на подсъдимия като е взел предвид съдържанието и действителния им смисъл. Обсъдил е основателността на поддържаните в жалбата доводи за недоказаност на обвинението и по изложените съображения, които и настоящият състав изцяло възприема, е заявил по ясен и недвусмислен начин, че действително са установени обективните и субективните признаци на деянията и отчитайки обективираното поведение на подсъдимия е обосновал законосъобразността на приложимия материален закон. Не е вярно твърдението, че оценката на показанията на свидетелката М е направена в нарушение на чл.107, ал.3 НПК - неправилно и едностранно. От съдържанието на мотивите следва, че е отделено особено внимание на тяхното съдържание, така, както е направил и първоинстанционния съд, тъй като тя не само е основния пряк свидетел на това поведение, но и защото е страна в производството като пострадало лице. Оценката им като достоверни и последователни за факти от значение да установят относими обстоятелства от предмета на доказване – лишаването й от свобода въпреки волята й, упражняване на сила и заплаха при осъществяване на съвкупленията, не е произволна. Извършена е след съпоставяне с показанията на останалите свидетели, частично с обясненията на подсъдимия и показанията на неговия племенник – св. К, с констатираните обективни данни за увреждания в различни части на тялото като резултат от упражнено физическо насилие по време и място, съответстващи на времето на пребиваване и контакт с подсъдимия, на заключението и допълнителните обяснения на вещите лица, отнасящи се за личностовите характерови особености на пострадалата, на реакцията и поведението й след двудневното общуване. Опровергано е по несъмнен начин възражението за доброволност при осъществяване на двудневния контакт, в който смисъл са основаните на конкретните доказателствени средства съображения. Оценката на показанията за достоверност на тази свидетелка не може да бъде извършена след съпоставяне с други нейни показания или други доказателствени средства, събирани по други наказателни производства, а само с тези, които са събирани и проверявани по конкретното обвинение и по предвидения процесуален ред. Не е вярно и възражението за недостоверност на показанията на свидетеля П, основани на твърдения за личната му заинтересованост да бъде осъден. От съдържанието на показанията, дадени при разпита му в съдебното заседание на първоинстанционния съд, въззивният съд е направил верен извод, че са достоверни и последователни, че не указват на никаква проява на заинтересованост, а на взаимодействие с пострадалата по повод искането й за закрила от неправомерно поведение на подсъдимия. Неговият разпит не може да бъде оценен и като негодно доказателствено средство на основанието по чл.118, ал.2 НПК, защото не е действал в друго процесуално качество, нито показанията му са изолирани и подкрепящи само твърденията на пострадалата. Този и свидетеля К непосредствено са възприели психическото състояние на пострадалата – стрес, треперене, плач при намирането й в квартирата на подсъдимия и са констатирали наличието на белези от физическо насилие върху различни части от тялото й, за каквито се съдържат данни в писмените доказателствени средства и в неоспорените и приети от съда медицински експертизи. С оглед на тези и обективните данни за нанесените телесни увреждания заключението в съдебно-медицинската експертиза е основанието да се отхвърли като недостоверно възражението за доброволност на сексуалните контакти след като установения механизъм на причиняването им указва на упражнено физическо насилие, а не са последица от проява на емоционални страсти. Неоснователно е и възражението, че са останали недооценени данните за предхождащи инкриминираните дати отношения на семейно съжителство. Не само защото това е факт, отнасящ се за един период, значително предхождащ по време деянията на подсъдимия, но и защото това не е обстоятелство, което оневинява подсъдимия и му дава правото да нарушава закона при ясно изразено несъгласие както за пребиваване в жилището му, така и за сексуален контакт. Правилно в този смисъл за неотносимост е установяваното от него и св. К поведение на алкохолна злоупотреба от страна на пострадалата след като не е в причинна връзка нито с нейното, нито с това на подсъдимия поведение. Задължение на съда е да събира, проверява и оценява доказателствените средства не за всички, а само за факти, свързани с относимите към предмета на доказване обстоятелства. На всички тези доводи и възражения, които са поддържани от подсъдимия и защитника му, въззивният съд е дал отговор по начин и със съдържание, което съответства на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Вътрешното му убеждение относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване и относно приложимия материален закон е формирано въз основа на изискванията по чл.14, ал.1 НПК и след като това е направено не се налага отмяна на решението. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните искането за отмяна на решението по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение и Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. И. за възобновяване на нохд № 262/2009 год. на Варненския окръжен съд и ОТМЯНА на въззивно решение № 91/03.04.2004 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ