решение по гр.д. № 384/2009 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО РЕШЕНИЕ № 36 С., 30. март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 384 по описа на Трето гражданско отделение за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 27.11.2008 г. по гр.д. № 234/2008, с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд от 09.07.2008 г. по гр.д. № 1719/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси: считат ли се презумптивно потвърдени фактически действия без представителна власт по чл. 301 ТЗ, какво е значението на мястото в документа, на което е положен саморъчния подпис и за приложимостта на правилата за определяне на цената, когато тя не е уговорена между страните извън договора за търговска продажба. По първия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че сделка може да бъде сключена както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия. При сключването на сделка страната може да действа лично или да бъде представлявана. Когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения сключената сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди. Откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания. Когато ненадлежно представляваният е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т.е. потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. Този начин на потвърждаване е приложим както когато сделката е сключена чрез изрични волеизявления на мнимия представител, така и когато тя е сключена чрез негови конклудентни действия. Фактическите действия на лице без представителна власт, чрез които се манифестира съгласие, подлежат на потвърждаване от търговеца при условията на чл. 301 ТЗ. По втория повдигнат въпрос, Върховният касационен съд намира, че подписът изразява съгласието на автора с изявлението, което е материализирано в документа, закова той се полага на място, от което се вижда това - след изявлението. Когато в бланката на документа е определено място за полагането на подписа, той се полага на това място, но полагането му на друго място или излизането му извън посоченото поле не опорочава съгласието, ако от мястото, на което е положен може да се направи извод за съгласие с изявлението. По третия повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 326, ал. 2 ТЗ ако цената по договор за продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. По аналогия на закона същото правило се прилага и по отношение на цената по договора за услуга. Спецификата на търговските сделки по отношение на общия режим на сделките е уредена в Глава ХХІ ТЗ, а спецификата на търговската продажба по отношение на продажбата по ЗЗД - в Глава ХХІІ ТЗ. В Търговския закон не са уредени изрично особени правила по отношение на търговския договор за изработка, но несъмнено специфика показва не само търговската продажба в сравнение с продажбата по ЗЗД, но също и търговската изработка в сравнение с изработката по ЗЗД. Предвид близостта на двата договора, правилата за търговската продажба могат да намерят приложение не само към договорите, които съдържат елементи на продажба и изработка, но и за договорите за изработка, които не съдържат никакви елементи на продажба. Спецификите на договора за търговска продажба се обуславят от воденето на предприятието на продавача по търговски начин, но и изпълнителят води предприятието си по търговски начин и това се отразява по еднакъв начин на договора за изработка. Затова всички правила на Раздел І (чл. 318 до 328 ТЗ) са приложими съответно и за договора за изработка. Не всички правила на Раздел ІІ (чл. 329 до чл. 336 ТЗ) обаче са приложими и за договора за изработка (неприложими са напр. правилата на чл. 333 и чл. 336 ТЗ). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните няма сключен договор за продажба. Извършването на сделка се удостоверява от данъчната фактура, а кантарната бележка удостоверява предаването на стока. Представената по делото кантарна бележка обаче не удостоверява получаването на стоката, тъй като не е подписана лично от ответника, подписът е положен не върху документа, а на празното място под него и от лице, което не е представител на ответника и не може да го представлява при условията на чл. 301 ТЗ. Правилно въззивният съд е приел, че според фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, вярната правна квалификация на предявения иск не е за неоснователно обогатяване, а за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор, но неправилно е приел, че договорът е за продажба вместо за изработка. Също правилно съдът е приел, че сключването на сделка може да бъде доказано с данъчна фактура, но сделката може да бъде доказана и по други начини. И обикновената фактура доказва сделката, тъй като възпроизвежда същественото от съдържанието й, фактурата може да доказва също изпълнението на сделката – получаването на стоката или услугата, както и плащането. По отношение на сделката фактурата е вторично доказателство, сключването й може да бъде доказано и с първични доказателства – с диспозитивните документи, които материализират насрещните волеизявления на страните (предложението и приемането или договорът, ако предложението и приемането са материализирани в един документ), както и с всякакви други доказателствени средства, които установяват конклудентните действия на страните. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че подписът върху кантарната бележка не удостоверява получаването на изработеното от положилия подписа, тъй като е положен върху листа след изявлението, но извън графичната рамка около текста. Също в нарушение на материалния закон съдът не е отчел получаването на изработеното от ответника без противопоставяне и без възражения. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ответникът е предавал на ищеца царевично зърно за изработването на комбиниран фураж и след изпълнението на работата той или съдружника му Х. Н. е получавал и заплащал изработеното. С кантарна бележка от 15.01.2007 г. ищецът е предал на съдружника на ответника Х. Н. 8.760 кг. комбиниран фураж, който е получен в птицефермата. Ответникът е приел изработеното без противопоставяне и без възражения. Цената на изработеното към момента на предаването на фуража е 3.810,60 лева и включва цената на допълнителните съставки на фуража и изработката. До приключването на устните състезания цената за изработването на процесния фураж не е изплатена. Изложеното се установява от събраните писмени доказателства, заключенията на изслушаните счетоводна и графологична експертизи и разпита на свидетелите. Видно от изложеното в рамките на трайни търговски отношения ответникът е получил изработения с негов основен материал 8.760 кг. комбиниран фураж. Документът за получаването на изработено е подписан от съдружник на ответника, който не е надлежно овластен да го представлява, но ответникът е приел изработеното без да се противопостави и без да го приеме за пазене или върне на ищеца, поради което дължи цената на изработеното, която обикновено се плаща по време на сключването на договора за същия вид услуга при подобни обстоятелства със законната лихва от предявяването на иска и всички разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Добричкия окръжен съд от 27.11.2008 г. по гр.д. № 234/2008. ОСЪЖДА С. И. М., извършващ търговия под фирмата [фирма], Д. да заплати на В. Л. К., извършващ търговия под фирмата [фирма],[населено място], [община] сумата 3.784,32 лева на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 13.08.2007 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 710,90 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.