Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
София, .08.11. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 85/2011 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Община [населено място] против решение №475/22.10.2010г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д.№544/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №161/02.03.2010г. постановено по гр.д.№177982009г. по описа на Пазарджишки районен съд,в частта,с която е отхвърлен иска на РПК”Б.” [населено място] ,с правно основание член 124 ал.1 от ГПК,за приемане за установено по отношение на [община],че кооперацията е собственик на 1 стая от първия етаж от вход ІІ и целия втори етаж от вход ІІ,състоящ се от седем стаи,коридор,тоалетна и таван от двуетажна масивна сграда с площ от 160 кв.м,построена в дворно място от 514 кв.м,съставляващо УПИ І за поземлен имот №1001 в кв.64 по ПУП Б. при описани в решението граници,представляващи бившия хотел”Б.”,придобит при прехвърляне право на собственост от държавата през 1977г,и вместо него е постановено: приема за установено по отношение на [община],че РПК”Б.” [населено място] е собственик на 1 стая от І-вия етаж от вход ІІ и целия втори етаж от вход ІІ,състоящ се от 7 стаи,коридор,тоалетна и таван,представляващи бившия хотел „Б.”,придобит при прехвърляне право на собственост от държавата през 1977г. и съставляващ част от двуетажната жилищна сграда с площ от 160 кв.м,построена в дворно място от 514 кв.м,съставляващо УПИ І за поземлен имот №1001 в кв.64 по ПУП на [населено място] при граници и съседи –север-улица,изток-УПИ-VІІІ и ІХ на П. М.,юг-ПИ пл.№1000 на [община] и н-ци на А. П.,и на запад-улица,като потвърждава горепосочено решение на първоинстанционния съд в останалата му обжалвана част,а именно по отношение на частта от същата двуетажна масивна сграда,обхващаща І етаж от вход І 6 стаи,коридор и тоалетна,при същите граници и съседи и осъжда [община] да заплати на РПК”Б.” [населено място] направените разноски за двете инстанции общо в размер на 2000 лева,изчислени по компенсация и съразмерно с уважената част от иска.
С определение №552/28.05.2011г.,постановено по настоящото дело,касационното обжалване е допуснато,поради наличие на предпоставките по член 280 ал.1 т.1 от ГПК,относно възможността с акт на Министерски съвет за предоставяне в полза на кооперативни организации правото на оперативно управление върху държавно имущество,да се извърши прехвърляне на собственост върху същото.
В касационната жалба,касаторът навежда оплаквания,че решението е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано.Наред с това се излагат оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение и се излагат аргументи,че съдът не е обсъдил в съвкупност всички представени доказателства по делото.Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната му част,а именно частта,с която е уважен предявеният иск с правно основание член 124 ал.1 от ГПК,а в останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба РПК”Б.” [населено място],в писмения си отговор,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите ,изложени във връзка са наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290 ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че в рамките на създадения Национален комплекс”Вътрешна търговия,туризъм и услуги”,въз основа на Разпореждане на МС №12 от 08.02.1977г.,с включването на трите институции МВТУ,ДКТ и Ц.,става разпределението на имуществата,предадени и приети въз основа на решения на МС,издадени до момента на постановяване на протокола за тази цел,с което се считат за уредени всички спорове във връзка с прехвърляне на имуществата.Съдът е посочил,че след като с посочения списък процесния хотел преминава като туристически обект от системата на Държавния комитет по туризъм към Ц.,протокола от 02.11.1977г. има транслативен ефект,тъй като всъщност има характер на спогодба,с която се извършва разпределение на имуществата на страните,включени в националния комплекс,като се зачитат предадените и приети от двете страни по протокола имущества.Ето защо,съдът е стигнал до извода,че ако до датата на издаване на процесното разпореждане,държавата е предоставила в оперативното управление свой имот в полза на РПК,то в резултат на подписания двустранен протокол с посоченото съдържание и обвързващите страните клаузи по него,е настъпило прехвърлянето на правото на собственост върху този обект в полза на субекта,който към този момент е можел да осъществява правото на оперативно управление,поради което в резултат на Протокола от 1977г. РПК е станала собственик на процесната част от сградата,представляваща бившия хотел „Б.”,а останалата част не могла да бъде придобита по давност,а е останала държавна собственост,респективно общинска частна собственост към настоящия момент.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване ,настоящия състав намира следното:
По въпроса дали с Разпореждане на Министерски съвет №12/08.02.1977г.,Протокол от 02.11.1977г. между Министъра на финансите и Председателя на Ц.,Инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации,с приложенията-списъци към този протокол в полза на кооперативните организации е прехвърлено право на собственост или е предоставено право на оперативно управление,като правото на собственост е останало в патримониума на държавата е налице произнасяне по реда на член 290 от ГПК на Върховен касационен съд,Търговска колегия,състав на Второ отделение по гр.д.№517/2009г. по описа на същия съд,което се явява част от задължителната практика на ВКС,съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.С оглед предвиденото в действащото законодателство към този момент,свързано с режима на управление,стопанисване и ползване на държавната собственост,уредено в Конституцията на НРБ от 1971г.-член 17 ал.1 и ал.2 от която предвиждат,че държавата може да предоставя на кооперативни и обществени организации правото на ползване върху определени недвижими имоти,Законът за собствеността в редакцията му с измененията в ДВ бр.87/08.11.1974г. в сила от 01.12.1974г. –член 7 от закона,който от своя страна предвижда,че държавата предоставя на държавните предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите и предназначението им,и Наредбата за държавните имоти в редакцията на ДВ бр.79/14.10.1975г. в сила от 01.11.1975г.-член 101 от Наредбата,Върховният касационен съд е възприел с горепосоченото си решение,представляващо част от неговата задължителна практика,че към момента на постановяване на разпореждане №12/08.02.1977г. на МС и протокола от 02.11.1977г. на кооперациите и другите обществени организации е могло да се предоставя само ограничено вещно право на ползване на недвижим имот,като е отбелязано,че е допустима замяна на такива имоти между тях,при спазване на предвидената от закона форма.
По съществото на касационната жалба:
Видно от приложеното на лист 6 от делото пред първоинстанционния съд Разпореждане №1/08.02.1977г. на Министерски съвет на НРБ-т.1 от същото от 01.01.1977г. е създаден Н. к.”Вътрешна търговия,туризъм и услуги”,в който се включват Министерството на вътрешната търговия и услугите,Държавния комитет по туризъм и се дава съгласие в този комплекс да се включи и Централен кооперативен съюз,като в т.16 от същото се посочва,че ведомствата и организациите,към които преминават дейности относно това разпореждане,приемат съответно активите и пасивите към 31.12.1976г.,както и другите задължения.С инструкция,изходяща от МВТУ,ДКТ и Ц./лист 18 от делото/,е уредено предаването и приемането на дейности,обекти и средства между стопанските организации във връзка с горепосоченото разпореждане на ВС от 1977г.и с протокол от 02.11.1977г.,съставен между министъра на финансите и председателя на Ц./лист 10 от делото/, за уреждане на взаимоотношенията между държавата,държавните учреждения,народните съвети и държавните стопански организации от една страна и Ц. и поделенията му,от друга страна,във връзка с предадени и приети имущества въз основа на решения на МС,се извършва прихващане на всички спори и безспорни вземания между държавата и Ц. и поделенията му,като ДКТ и Ц. са изготвили списък на туристически обекти,които преминават от ДКТ към Ц.,утвърден от министъра/лист 11 от делото/,в който в раздел –Пазарджишки окръг-т.8 се включва хотел „Б.” [населено място].Тези така изготвени документи обаче не прехвърлят право на собственост върху недвижимите имоти и нямат вещно-транслативно действие,с оглед горепосочените изводи в цитираната задължителна практика на ВКС.Следователно,правото на собственост по отношение на процесния обект,представляващ бивш хотел”Б.” [населено място],се е запазило в патримониума на държавата,а въз основа на горепосочените актове и документи върху Ц. и впоследствие върху неговите поделения,вкючително РПК”Б.”,са прехвърлени ограничен обем права,а именно правото на оперативно управление върху държавното имущество,в случая върху процесния недвижим имот.
С оглед гореизложеното ,касационният съд намира,че въззивният съд неправилно и необосновано е приел,че протокола от 02.11.1977г. има вещно-транслативен ефект,довел като следствие преминаването на правото на собственост върху процесния обект,представляващ бивш хотел”Б.” в патримониума на РПК”Б.” и последната от този момент е станала собственик на същия,поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част.Поради това,че не се налага събиране на други доказателства,настоящата инстанция следва да постанови решение по същество.
При този изход на спора и на основание член 78 ал.2 от ГПК във връзка с член 80 от ГПК,на ответника [община],следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представения списък за разноските/лист 19 –в.гр.д.№544/2010г./ и пред настоящата касационна инстанция,по списък приложен с писмените бележки на ответника,представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и съдебни и деловодни разноски за настоящата инстанция,общо в размер на 1950 лева.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №475/22.10.2010г. на Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,трети въззивен състав,постановено по гр.д.№544/2010г. по описа на същия съд,в обжалваната му част и в частта му за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от РПК”Б.” [населено място] против Община [населено място],иск с правно основание член 124 ал.1 от ГПК,за приемане за установено по отношение на Община [населено място],че РПК”Б.” [населено място] е собственик на 1 стая от І-вия етаж от вход ІІ и целия втори етаж от вход ІІ,състоящ се от 7 стаи,коридор,тоалетна и таван,представляващи бившия хотел”Б.”,придобит при прехвърляне право на собственост от държавата през 1977г. и съставляващ част от двуетажна масивна сграда с площ 160 кв.м,построена в дворно място от 514 кв.м,съставляващо УПИ І за поземлен имот №1001 в кв.64 по ПУП на [населено място],при граници и съседи:-север –улица,изток-УПИ VІІІ и ІХ на П. М.,юг-ПИ пл.№1000 на [община] и н-ци на А. П.,и на запад-улица,като неоснователен.
ОСЪЖДА РПК”Б.” [населено място] да заплати на Община [населено място] сумата 1950 лева/хиляда деветстотин и петдесет лева/ разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |