4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 322 гр. София, 14.06.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12 юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 479 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 1791/20.07.2017 г. по т.д. №1200/2017 на Софийски апелативен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 318 от 19.01.2017 г. по т.д. №3635/2016 г. на СГС, ТО , с което по реда на чл.248 ГПК е отказано изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, с което на основание възражение от противната страна по чл. 78 ал.5 ГПК е присъдена в полза на Б. АД сумата от 2 630 лева, от които 2500 лева- адвокатско възнаграждение, редуцирано до този размер на основание чл.78 ал.5 ГПК вр. с чл.7 ал.1, т.4 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба К. АД/н./ в писмен отговор на същата изразява становище за неоснователност и за липса на основанията за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, с което е счел за прекомерно по размер претендираното от страна на молителя, подал възражението по чл.66 ал.6 З., договорено възнаграждение от 468 636 лева за осъществяване на процесуално представителство, съставът на въззивния съд се е позовал на това, че самата претенция не е за приемането на вземането от 13 000 000 лева, а само относно спора за реда на удовлетворяване на носителя му от масата на несъстоятелността. Следователно, в този случай, не става въпрос за спор по оценяем иск, а за неоценяем такъв. По изложените съображения, съдът е преценил, че минимумът на размера на адвокатското възнаграждение следва да се определи, съгласно чл.7 ал.1, т.4 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения, който предвижда минимален размер от 300 лева, а не по този по ал.2 на същия член, който определя минимума на възнаграждението за процесуално представителство пропорционално на определения интерес, приложим за оценяемите искове. Ето защо и с оглед фактическата и правна сложност е определен размер от 2500 лева на дължимото възнаграждение, което следва да се присъди като съдебни разноски на Б. АД. Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба се сочи въпросът: Дали при възражението по чл.66 ал.6 З. на кредитор в производството по несъстоятелност, с предмет защита реда по чл.94 ал.1 З., по който се удовлетворява, вече прието от синдиците на банката в несъстоятелност, вземане, представлява оценяем или неоценяем иск, като критерий за определяне на минималното възнаграждение за процесуално представителство по чл.7 ал.1, съотв.ал.2 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения. Твърди се,че е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК /ред.до ДВ бр.86/17/. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че е налице посоченото основание, с оглед необходимостта от тълкуване на съответните правни разпоредби, с цел даване на отговор на посочения въпрос и поради липсата на съдебна практика по последния/ посочените от частния касатор решения и определения са неотносими към формулирания конкретен правен въпрос/. Съгласно чл.68 ГПК паричната оценка на предмета на спора е цена на иска, като по искове за парични вземания това е търсената сума/чл.69 ГПК/. С аргумент за противното, когато самият правен спор по възражение по чл.66 ал.6 З. не е за приемането на конкретно вземане, което вече е прието от синдиците, макар и не в желания от кредитора ред за удовлетворяване по чл.94 ал.1,т.4 З., а само относно реда на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на кредитора-негов носител, то не се касае за оценяем иск, а за неоценяем такъв. Предмет на спора не е самото вземане, а реда по който ще се удовлетвори кредитора. Следователно минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство ще става по реда на чл.7 ал.1, т.4 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения. Останалите въпроси, които се свеждат до значението на отправяне на претенции за възнаграждение за процесуално представителство и от другата страна в процеса са абсолютно без правно значение за изхода по спора, доколкото дължимостта на разноските и минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство като техен съставен компонент се определят самостоятелно за всяка една от страните в процеса, съгласно правилата на чл. 78 ГПК, съответно във връзка с Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения в случаите на възражение за прекомерност на последните по чл.78 ал.5 ГПК. От така дадения отговор на въпроса следва, че обжалваното определение, възприело същия отговор е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1791/20.07.2017 г. по т.д. №1200/2017 на Софийски апелативен съд, ТО, В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 318 от 19.01.2017 г. по т.д. №3635/2016 г. на СГС, ТО , с което по реда на чл.248 ГПК е отказано изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, имащо характер на определение в обжалваната тази част. ОСТАВЯ В СИЛА обжалвания акт. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.