Р Е Ш Е Н И Е №575 гр. София, 08 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1743 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения М. И. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №105/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Козлодуй. С присъда №12 от 01.02.2012 г., постановена по НОХД №105/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Козлодуй осъденият М. И. М. е признат за виновен в това, че на 24.05.2009 г. в [населено място] е подал жалба до Началника на РУ на МВР „АЕЦ- Козлодуй”- надлежен орган на властта по смисъла на чл.93, т.2 НК, в която е набедил В. И. М.- полицейски служител- младши автоконтрольор ІІ степен в престъпление, като е знаел, че е невинен, а именно, че на същата дата му е поискал подкуп в размер на 100 лева, представляващ облага, която не му се следва, за да не състави акт за установяване на административно нарушения, като на основание чл.286, ал.1 НК му е наложил наказание една година „лишаване от свобода”, и изпълнението на това наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена с решение по ВНОХД №184/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца. В искането се поддържа, че неправилно е била постановена осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.286 НК, като незаконосъобразно съдът не е отчел това, че М. е упражнил конституционното си право на жалба и няма как с това да е извършил престъпление. Предлага да се отчете и това, че след като е установил, че не може да докаже твърденията си в жалбата той не я е поддържал. Моли да бъде отчетено това, че жалбата е била насочена към орган, който не може да инициира друго, освен дисциплинарно производство. На това основание се твърди, че състава на престъплението не е осъществен от обективна страна. Предлага се да бъде възобновено приключилото наказателно производство, да бъде отменена осъдителната присъда и бъде постановена нова оправдателна присъда, с която да бъде отхвърлен и приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането и аргументите, отразени в него. Предлага да бъде отчетено това, че жалбата е била адресирана до Началника на РПУ- АЕЦ „Козлодуй”, който не е надлежен орган- компетентен да води наказателно производство срещу М.. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде уважено, като бъде отчетено това, че адресатът на жалбата на осъдения не е надлежен орган по смисъла на чл.286 НПК. Осъденият М. моли да бъде уважено искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения М. И. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №105/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Козлодуй е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. То се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Касационната инстанция прецени, че първостепенният съд е постановил атакувания осъдителен съдебен акт, като не е изяснил в достатъчна степен релевантните за изхода на делото факти. Това нарушение не е било констатирано и в хода на проведеното въззивно съдебно производство. Предмет на приключилото наказателно производство е престъпление по чл.286, ал.1 НК, изразило се в подаване на жалба от страна на осъдения М. до ръководителят на РУ- МВР „АЕЦ Козлодуй”, в което той е посочил, че пострадалият В. М. му е поискал подкуп в размер на 100 лева. Изводът на решаващите съдилища, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна е възможен единствено, след като бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че извършителят е приписал на пострадалия престъпление, което той не е извършил и е имал ясно съзнание за негова невинност. В осъдителната присъда първостепенният съд е приел по отношение на основния факт на доказване, а именно искането на парите, това че разпоредената от началника на РПУ „АЕЦ Козлодуй” във връзка с подадения сигнал проверка, не потвърдила, отразеното в жалбата. Трябва да се отбележи, че тази проверка няма никакво доказателствено значение в наказателното производство, като заключенията, направени в нейния ход не могат да установят релевантни за изхода на производството факти. Тази проверка може да послужи единствено за това да насочи разследващите органи и съда, какви гласни доказателства могат да бъдат събрани в хода на развиващото се наказателно производство. Ето защо използването на изводите на тази проверка при изясняване на фактите по делото съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. При обсъждане на събраните в хода на производството доказателствени материали липсва анализ на доказателствата, който да даде по категоричен начин отговор на съществения за изхода на делото въпрос дали пострадалият М. е искал пари от осъдения М.. Съдът се е ограничил единствено да посочи, че не възприема изцяло показанията на свидетелката Ц. в частта за това чула ли е разговора между осъдения и М. и по отношение на това, че последният редовно спирал М. преди инкриминираната дата. Трябва да се отбележи, че всеки един от тези въпроси не е пряко свързан с предмета на делото и има характер на контролен факт, който може да бъде използван за оценка на цялостните показания на свидетелката. По отношение на останалите гласни доказателства съдът е приел, че те са непротиворечиви, логични и достоверни и кореспондират помежду си и с останалите писмени доказателства. Този извод е неверен. При внимателно запознаване с материалите по делото се установява, че показанията на свидетеля Н. противоречат на показанията на свидетеля М. и обясненията на осъдения по отношение на обстоятелството дали е спиран друг автомобил, кое е наложило това и кога свидетеля е напуснал местопроизшествието. Налице са и съществени противоречия между показанията на осъдения и свидетелите Н., М. и Г. по отношение на мястото, на което се е намирал всеки един от тях и свидетелката Ц. в момента на извършване на проверката и провеждане на разговора между М. и М.. Всички тези обстоятелства са от съществено значение за изхода на производството, тъй като естеството на повдигнатото обвинение налага събирането на всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, чрез които може да бъде установено съдържанието на проведения разговор. Тези обстоятелства не са установени, респективно първоинстанционния съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуални правила. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че за осъществяването на престъплението- предмет на това производство не е достатъчно да бъде направен извод за отсъствието на достатъчно доказателства за това, че М. не е поискал пари от М.. Това би било достатъчно и би имало значение при проверка или разследване във връзка с престъпление по чл.301 НК. За престъплението по чл.286, ал.1 НК трябва да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, това че отразеното в жалбата престъпление не е извършвано, респективно, че М. не е искал пари от М.. Едва тогава може да бъде направен извод за осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл.286, ал.1 НК. Този въпрос, в конкретното дело, не е нито обсъждан, нито решен, а и не са събирани доказателства, необходими за изясняването му. Въззивният съд, постановил съдебен акт, с който е потвърдена атакуваната първоинстанционна присъда е инстанция и по фактите и има правомощия да отстрани допуснатите нарушения на процесуални правила. Ето защо касационната инстанция прецени, че искането за възобновяване е основателно, въззивното съдебно решение трябва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане. Касационният съд прецени, че не съществува възможност да реши делото по същество, тъй като установените от първоинстанционния съд факти не са достатъчни да бъде направен извод за съставомерността на деянието. Доколкото те не могат да бъдат установявани в това производство за съда не съществува друга възможност освен да върне делото за ново разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК ВНОХД №184/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.