Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 4787_17_opr_chj_274(3)p2&577@587gpc.doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 София,10.01. 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.12.2017 г. в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 4787 /2017 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.2 вр. чл.577 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. А. Ш., Н. Ш. Ш. и Е. А. Ш. срещу определение № 1058 от 02.11.2017 г., постановено по гр. д. № 415 /2017 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено постановление на нотариус район на действие РС Д., с което е отказано издаването на констативен нотариален акт на основание чл.587,ал.1 ГПК за два имота с посочени в определението идентификатори в урбанизирана територия с начин на трайно ползване като ниви. За да постанови обжалваното определение, съставът на окръжни съд е приел следното: Приел е, че представени решение от 1995 г. на О. Д. не може да се приеме за окончателно и процедурата за земеделска реституция не може да се приеме за завършена, т.к. в решението не съдържа необходимите реквизити за индивидуализация на имотите, за които се иска издаване на констативен нотариален акт и към него не са приложени скици на имотите неразделна част от решението. Правилен е изводът на нотариуса, че в случая представените с молбата доказателства не удостоверяват по категоричен начин правото на собственост на молителите: Със съдебно решение от 10.02.1994 г. на РС Девин, постановено на основание чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказът на О. –Д. и е признато правото на праводателя на молителите за възстановяване на собствеността върху три земеделски имота. В мотивите си съдът е приел, че имотите са земеделски и съществуват в реални граници и след като собствеността се доказва с нотариално заверена декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ и никой не оспорва правото на собственост, отказът следва да бъде отменен. Въз основа на решението на 12.01.1995 г. е издадено решение на О., с което е възстановено правото на собственост върху ниви в стари реални граници и има описание на имотите. В решението обаче не е посочено, че към него се прилагат скици, които са неразделна част от него, Не са посочени и номера на имотите по действащ или отменен кадастрален план, нито, че имотите се намират в строителните граници на [населено място]. Представени са скици от 2016 г. на два имота от С. – С. с посочени идентификатори, като основание за записване на имотите на името на праводателя на молителите е посочено решението на О. от 1995 г. Представени са и две скици от 1999 г., за които окръжният съд е приел, че не могат да заместят изискването за удостоверение и скица по чл.13,ал.4, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, каквито няма приложени по делото. Без информацията, която следва да се съдържа в удостоверението и скицата, възстановяването на имота в урбанизираните територии не съответства на изискването на закона. В случая имотите не са надлежно индивидуализирани, не може да се установи кой конкретно имот е възстановен и решението на О. няма конститутивно действие и с него не може да се признава правото на възстановяване на собствеността. Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса обвързва ли решението по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ съда и нотариуса при изпълнение на възложените му от закона функции относно преценката завършено ли е административното производство по възстановяването на земеделски имот и настъпването на реституционния ефект, който видно от мотивите на обжалваното определение е обуславящ и с него е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Настоящият състав приема, че съдебното решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на възстановяване на право на собственост върху земи в съществуващи стари реални граници, замества решението на О. по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ и има конститутивно действие, с него се възстановява собствеността върху земеделските имоти. Съдът и нотариусът са длъжни да го зачетат при преценка на собствеността на имота. Съставът на окръжния съд е обсъдил съдържанието на решението по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, но то не е приложено по делото. Обсъдил е и решението на О., както и скици от 2016 г. на двата имота, които също не са представени по делото. Така е защото към жалбата срещу отказа на нотариуса не са представени преписи от документите, представени пред нотариуса, нито те са изискани от съда, а съдът се е запознал с тях чрез служебна справка с друго посочено от него съдебно дело, по което е разглеждана жалба срещу предишен отказ на нотариуса да издаде констативен нотариален акт за имотите. При липсващите доказателства и от самото съдържание на обжалваното определение настоящият състав приема следното: От посочените от въззивния съд дати на постановяване на съдебното решение – 10.02.1994 г. и на решението на О. – 12.01.1995 г. следва, че те са издадени при действието на редакциите на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и чл.13 и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 1992 г., с които се изисква единствено описание на имота, преди изменението на закона с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г. и на правилника с ДВ бр. 48 от 26.05.1995 г., с които се въвежда изискване към решенията да се прилага скица на имота (л.14,ал.3 от закона и чл.18ж.,ал.1 от правилника), а за имот в строителните граници на населено място – удостоверение и скица (чл.13,ал.4 и новите ал.5 и ал.6 от правилника). Въззивният съд не е съобразил това и е извършил преценка на решенията въз основа на по-късни нормативни разпоредби, които не се отнасят до тяхната законосъобразност, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Следователно изводът на съда, че въпреки наличието на съдебно решение, постановено в производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на възстановяване на право на собственост върху земи в съществуващи стари реални граници и издадено въз основа на него решение на О., процедурата по възстановяване на собствеността не е завършена, е в нарушение на материалния закон. Поради изложеното дотук настоящият състав приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Но разглежданият в настоящото производство въпрос за законосъобразността на отказа на нотариуса не може да бъде решен по същество от съда без съдът да извърши непосредствена преценка на представените пред нотариуса доказателства и на тези, които са обсъждани от окръжния съд. Поради това, че настоящият състав не може да извърши преценка на съдържанието на тези документи, нито на други представени (в определението на окръжния съд не са изследвани въпросите откога имотите са попаднали в границите на урбанизирани територии (в строителните граници на населеното място) и кога е одобрен кадастралния план), той не може да реши въпроса по същество, а следва да върне делото на друг състав на окръжния съд, който следва да изиска преписи от представените пред нотариуса документи и от тези, които се намират по другото посочено гражданско дело, по което е обжалван предишен отказ на нотариуса, и които имат значение за настоящото дело и въз основа на тях да реши въпроса по същество. При обсъждане на документите съдът следва да има предвид следното: Описанието на реалните граници на имотите в съдебното решение от 10.02.1994 г. и издаденото въз основа на него решение на О. от 12.01.1995 г. и да ги съпостави с данните в издадените кадастрални и други предишни скици, както и дали в кадастралните скици за имотите е отбелязано, че имотите са записани въз основа на представените съдебно решение и /или решение на О.. При извод, че имотите са нанесени в кадастъра въз основа на влязлото в сила съдебно решение или на последвалото го решение на О., което му съответства, съдът следва да приеме извод, че отказът на нотариуса да издаде констативни нотариални актове за тези имоти е незаконосъобразен и да го отмени. В настоящото производство не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1058 от 02.11.2017 г., постановено по гр. д. № 415 /2017 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., отменя го и връща делото за ново разглеждане на друг състав на окръжния съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.