3 Решение по гр. д. № 74/11 г. г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 426 гр. София, 21.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 74 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Н. М. Н. обжалва решение № 38 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 296/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация А. А. М. оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 643 от 24.06.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса дали съдът съгласно чл. 146 ГПК трябва да укаже на страната представила документ съставен съобразно право на чужда държава, да докаже чуждестранната правна норма въз основа на която е съставен документът. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Когато една от страните представи документ на чужд език, съгласно разпоредбата на чл. 31 от Кодекс на международното частно право /КМЧП/ българският съд трябва да прецени валидността му съобразно правото на държавата в която той е бил издаден. Според чл. 39 ал. 2 КМЧП, когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право и не могат да бъдат определени чрез тълкуване по българското право, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право което ги урежда. Чл. 43 КМЧП разпорежда, че съдът трябва да установи служебно съдържанието на чуждото право. За целта той може да си послужи със способите предвидени в международните договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и становища на експерти и специализирани институти. Страните също могат да представят документи установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган. Ако документът е представен в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът, ако среща затруднение служебно да установи съдържанието на чуждата правна норма, трябва да уведоми страните какво съдействие трябва да му укажат за изясняването и. Ако първоинстанционният съд не е установил съдържанието на разпоредбата на чуждото право на които страните основават своите искания или възражения, това действие трябва да бъде извършено от въззивният съд. Ако не изпълни задължението си, съдът допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 7 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 274/09 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е осъдил Н. Н. да предаде на А. М. владението на лек автомобил марка “Ауди” модел А4, авант, цвят сив металик, с рама № W.. За да уважи иска съдът приел, че с представените доказателства ищецът e доказал че е собственик на автомобила. Ответникът не установил, че е придобил собствеността на вещта. Договорът за продажба от 10.04.2008 г. не бил подписан от ищеца, а представената декларация заместваща публичен акт от 15.04.2008 г., не била валиден документ за прехвърляне правото на собственост, а само установявала договореност между страните. В касационната жалба се твърди, че при изготвяне доклада по делото съдът не указал кои са фактите които подлежат на доказване както и приложимия закон, тъй като сделката била извършена в Италия. Декларацията представлявала частен документ, изходящ от ищеца, и доказвала изявлението му за прехвърляне на собствеността. Не се спори между страните че процесният автомобил е закупен в Италия на 02.11.2007 г. с договор между ищеца и фирма [фирма] за 8 900 €. Спори се дали ищецът е продал автомобила на ответника или само го е предал за да го ползва за транспорт до България, след което да го върне обратно в Италия. Очевидно е, че в случая се касае за частноправни отношения между страните по делото с международен елемент. Според чл. 12 ал. 2 от КМЧП българските съдилища са компетентни да разгледат спор по иск за вещни права върху движими вещи, освен в случаите по чл. 4 КМЧП и когато вещите се намират в Република България. Затова преди всичко съдът е следвало да изложи съображения дали е компетентен да разгледа предявения иск за собственост. Съгласно чл. 28 КМЧП, международната компетентност се проверява служебно, като определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване. Ако съдът прецени че е компетентен да разгледа спора, следва да изложи съображения освен дали ищецът е собственик на автомобила, така също и дали ответникът е придобил собствеността му, след като изясни приложимия италиански закон съгласно чл. 65 КМЧП. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като е заявил че е закупил автомобила от ищеца в Италия, като в подкрепа на твърдението е представил договор за продажба на автомобила от 10.04.2008 г. и декларация заместваща публичен акт от 15.04.2008 г. съставена в Италия, съгласно чл. 20 от закон № 15 от 01.04.1968 г. С единична и тройна графологична експертиза е установено, че подписът върху договора от 10.04.2008 г. не е на А. М., затова законосъобразно въззивният съд приел че той не прехвърля собствеността на автомобила. Като не е изпълнил задължението си по чл. 43 КМЧП досежно представената декларация обаче, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на чл. 235 ал. 2 ГПК, тъй като съдът е пристъпил към решаване на делото преди то да е напълно изяснено и без да прецени всички доказателства и доводи на страните. Затова делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 38 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 296/10 г. на Окръжен съд [населено място] и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: