Р Е Ш Е Н И Е №12 София, 30 януари 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Даниела Атанасова при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2271/2012 г. Касационното производство е образувано по протест срещу нова въззивна присъда № 110/20.09.2012 година по в н о х д № 243/2012 година, постановена от Видинския окръжен съд. В протеста са въведени две от касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото. Направено е искане за отстраняване на посочените нарушения, новата присъда да се отмени от ВКС и делото да се върне за ново разглеждане със задължителни указания по чл. 354 ал. 3, т. 2 и 3 от НПК. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКПр не поддържа протеста, като счита, че правилно подсъдимият В. Х. е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК, но намира, че законосъобразни съображения в подкрепа на същия извод са тези, изложени в мотивите на съдията подписал атакуваната нова присъда с особено мнение. Защитата на подсъдимия – адвокат Р. Ф. от САК, възразява срещу протеста, с артумента, че в производство от частен характер не може да се осъществи съставът на престъплението „набедяване”, поради отсъствие на „надлежен орган на властта”, в наказателното производство от частен характер, който има правомощие да привлича към наказателна отговорност. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Протестът е неоснователен. С цитираната нова присъда е отменена изцяло присъда № 545/28.06.2012 година и определение /постановено по реда на чл. 306, т. 4 от НПК, относно разноски по делото/ от 11.07.2012 година и вместо това подсъдимият В. Х. е признат за невиновен по обвинението в това, на 26.11.2009 година и на 19.01.2010 година в гр.Видин, пред надлежен орган на властта – съдебен състав на районен съд – Видин по н ч х д № 389/2009 година да е набедил в престъпление В. В. и го оправдал за престъпление по чл. 286 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. При проверката по делото се установи, че наистина мнозинството от съдебния въззивен състав е достигнал до законосъобразния извод за несъставомерност на престъпния състав, за който е било повдигнато и поддържано обвинение от представителите на държавното обвинение по –цитирания текст от НК. Изложените съображения в подкрепа на този извод, обаче не кореспондират с изискванията за обективната и субективна съставомерност на престъплението, в което е бил обвинен подсъдимия Х.. Съобразени с тях са изложените в особеното мнение на съдията, подписал присъдата като трети член от състава на въззивния съд. Правилно е изразеното от него несъгласие с тезата на мнозинството, че субект на набедяване не може да бъде подсъдим, който осъществява правото си да дава обяснения. Определящо за оправдаването на подсъдимия е обстоятелството, че той е направил инкриминираното изявление спрямо частния тъжител по наказателно дело от частен характер, в което не участва прокурор или друг надлежен орган, с правомощие да образува наказателно производство въз основа на данните изнесени в съдебното заседание от страна на подсъдимия. Това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че с твърденията на подсъдимия Х. пред съдебния състав, независимо от това дали са верни или не, обективно не може да се осъществи съставът на престъплението „набедяване” по чл. 286 ал. 1 от НК. Правилно, в особеното мнение е посочен аргумент за това, с позоваването на ал. 2 от чл. 286 от НК – квалифицираният случая на престъплението, когато се установи, че въз основа на твърденията на подсъдимия, набеденият е привлечен към наказателна отговорност. Поради изложеното, настоящият състав се солидаризира с мотивите за оправдаване на подсъдимия В. Х., така като са изложени от съдията останал в малцинство и на особено мнение. С оглед на това, че крайният резултат, независимо от съображенията към новата присъда е за липса на съставомерност на престъплението, в което е бил обвинен същият подсъдим е един и същ, а именно признаването му за невиновен и оправдаването му по обвинението за престъпление по чл. 286 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, протестът следва да се остави без уважение, така като поддържа и прокурора от ВКПр в съдебното заседание пред ВКС, а атакуваният съдебен акт, в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 110/20.09.2012 година, постановена по в н о х д № 243/2012 година, по описа на Видинския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: