Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 15 май 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 257/2017 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия М. А. А. против решение № 17 от 27.01.2017год. по внохд № 500/2016год. по описа на Варненския апелативен съд. В нея е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се прави искане за изменяване на обжалваното решение поради явна несправедливост на наложеното наказание. Единственият довод в подкрепа на оплакването е, че наказанието е неоправдано завишено, съпоставено с малкото количество и ниска стойност на наркотично вещество предмет на извършеното от подсъдимия престъпление. Пред касационния състав служебно назначеният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея основание и довод. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 103 от 22.11.2016год. по нохд № 1266/2016год. на Варненския окръжен съд подсъдимият М. А. А. е признат за виновен в това, че на 07.04.2016год. в [населено място], без надлежно разрешение, разпространил на К. Г. Г. високорискови наркотични вещества – хероин с нетно тегло 0.02 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 31.70% на стойност 1.80лв. и метамфетамин с нетно тегло 0.02гр. на стойност 0.50лв., всичко на обща стойност 2.30лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 и чл. 58а, ал. 4, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален ”Строг” режим в затвор. Направените по делото разноски са присъдени в тежест на подсъдимия. С решение по внохд № 500/2016год. по описа на Варненския апелативен съд присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна. Доводите за явна несправедливост на определеното по размер наказание на подсъдимия са правени и пред въззивната инстанция, която в съответствие на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорила защо се неоснователни. За да потвърди присъдата в санкционната й част, въззивният съд е отчел високата степен на обществена опасност на деянието и тази на подсъдимия. Тази преценка е правилна. Независимо, че разпространеното от подсъдимия количество наркотично вещество е малко, степента на обществена опасност на конкретното деяние е висока, видно от размера на санкцията, предвидена за него от законодателя-от две до осем години лишаване от свобода. Съдилищата са отдали необходимото внимание и на ниската стойност на предмета на престъплението, което наред с тежкото семейно положение на А. е намерило отражение при индивидуализиране на наказанието му, определено при приета наличност на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. От друга страна, начинът на осъществяване на престъплението и предварителната подготовка преди извършването му, определят качествената характиристика на подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления от общ характер и ефективно е изтърпявал наложените му наказания лишаване от свобода, но това не е довело до положителни резултати към възпирането му от извършване на противозаконни прояви. Наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено на А. по нохд № 3244/2008год. на РС-Варна той е изтърпял до 01.07.2009 год. и по това осъждане той не е реабилитиран, което представлява пречка за приложение института на условното осъждане. Изложеното води до извод, че целите на наказанието по смисъла на чл. 36 НК до този момент не са постигнали поправителното си въздействие, поради което спрямо А. е наложително да се определи санкция подходяща да го превъзпита към спазване законите и добрите нрави. В този смисъл, малкото количество и ниска стойност на предмета на престъпление не е единственият критерий при решаване по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК на въпроса за размера на наказанието, като съгласно чл. 35, ал. 3 от НК, законодателят изисква наказанието да бъде съответно на престъплението. В конкретния случай, наложеното на подсъдимия наказание отговаря на степента на обществена опасност на инкриминираното деяние и на завишената степен на обществена опасност на самия подсъдим. Ето защо, настоящият касационен състав намира, че определеното на подсъдимия М. А. наказание не е явно несправедливо и допълнителното му намаляване при отчетените от съдилищата обстоятелства за индивидуализирането му ще бъде проява на необоснована снизходителност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 27.01.2017год., постановено по внохд № 500/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: