1 Р Е Ш Е Н И Е № 127 С. 24.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 6197/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Х. С. К., В. С. К. и И. К., подадена от пълномощника им адв. С. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А с-в, от 07.05.2013г. по гр.д. № 15503/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 42 с-в, № І-42-107 от 26.08.2011г. по гр.д. № 11879/2010г., влязло в сила с постановяването на определение № 633/11.12.2013г. по гр.д. № 6546/13г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците по молбата за отмяна Роза Г. П., Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. А. и И. Г. М. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. М. Б., изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендират разноските по делото. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С въззивното решение на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от Роза Г. П., Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. А. и И. Г. М. против Х. С. К., В. С. К. и И. К. ревандикационен иск за част от УПИ ІІ-111 в кв. 9 по плана на в.з. „Малинова долина-ІІ-Б”. За да уважи иска въззивният съд е приел, че ищците са доказали материалноправана си легитимация с решение на ОбСЗГ- П № 6963/22.01.2007г. П.. Решението за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи в полза на техните собственици или техните наследници е противопоставимо на третите лица и легитимира реституираните собственици като собственици на имота. С. като оспорващите правото на собственост на ищците не се позовават на права към момента на колективизацията, същите нямат право да оспорват собствеността на наследодателя на ищците към този минал момент. Това е така защото в такъв случай те въвеждат като отбранителни възражения оспорвания, характеризиращи исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а легитимирани лица по такъв спор са само тези, които претендират права върху един имот към минал момент. При спор за собственост между лица, реституирали правото си на собственост върху земеделски имот и трето на административната процедура лице, което не се позовава на права към минал момент, това трето лице не разполага с възражения, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, че не съвпада по местоположение с притежавания имот от наследодателя или че не е бил собствен на наследодателя към момента на колективизацията. Това трето лице има интерес и съответно право да навежда възражения свързани с неговите права върху имота, касаещи наличието на пречки за реституцията на имота към настоящия момент, а не към минал такъв. В този смисъл е и ТР № 9/2012г. ОСГК на ВКС, което въпреки че има за предмет произнасяне по правата на ползвателите по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържа и принципно произнасяне по разглежданите въпроси. Ответниците обосновават своето владение с придобиване на процесния имот от тяхна наследодателка по замяна от Т. /нот. акт № 33/1960г, с който С. Б. е придобила по замяна от Т. нива от 4.840кв.м в м. Дупките/ и делба от 1969г. По делото не се установява идентичност между имота, описан в нот. акт №33/1960г на С. Б., съответно имота предмет на делба от 1969г, който е индивидуализиран с граници от две страни като този по нот. акт №33/1960г. и процесния. Не се установява идентичност и между имота описан в нот. акт № 97/1960г легитимиращ С. Б. и процесния, видно от изслушаната експартиза пред въззивната инстанция. С оглед това е ирелевантно обсъждането на последващите разпоредителни сделки с имота, придобит от Б., и приложението на разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ по отношение на този имот, различен от процесния. В заключение съдът е приел, не е доказано твърдението на ответниците за придобиване на процесния имот на деривативно основание. Молителите основават искането си за отмяна на влязлото в сила решение на представения с молбата писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от11.03.1949г., с който наследодателят на ищците – Г. А. А., е продал на трето лице Г. М. Д. собствената си нива в м. „Дупката”, с площ от около 5 дка. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Представеният като ново писмено доказателство писмен договор от 1949г. е без значение за решаването на делото с оглед решаващите мотиви на съда, възприети напълно и от ВКС в определението по чл. 288 ГПК, че ищците не разполагат с възражение за материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия, тъй като не заявяват свои права към момента на колективизацията. Ответниците могат да се бранят с такива възражения само, ако тези възражения са във връзка с техни противопоставими права. Когато ответниците по такива искове не заявяват свои права върху спорния имот към момента на образуването на ТКЗС, те не могат да възразяват, че лицето, на което е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, респективно неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Приетото в ТР № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е приложимо не само по отношение на ответници-бивши ползуватели по пар.4а и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но и по отношение на всички ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, които не заявяват свои права върху имота към момента на обобществяването му /като например лица, придобили имота след неговото включване в блок на ТКЗС, чрез замяна по реда на З. или чрез покупка от ТКЗС/. В случая правата, които молителите /ответници по ревандикационния иск/ противопоставят, произтичат от замяна по З., а съгласно чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ при искане за възстановяване по ЗСПЗЗ тези права могат да бъдат запазени само при извършена след замяната разпоредителна сделка в полза на трето лице или при застояване на имота. По делото няма данни да е налице някоя от двете хипотези, която следва да е била осъществена до влизане в сила на ЗСПЗЗ на 1.03.1991г. Не се установява твърдяната в молбата за отмяна идентичност между сега разглеждания спор и този по приложеното решение № 277/27.11.2013г. по гр.д. № 5870/13г. ВКС, І г.о., защото данните по последното сочат на разпоредителна сделка в полза на трето лице. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответниците по молбата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 960 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. С. К., В. С. К. и И. К., подадена от пълномощника им адв. С. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А с-в, от 07.05.2013г. по гр.д. № 15503/2011г. ОСЪЖДА Х. С. К., В. С. К. и И. К. да заплатят на Роза Г. П., Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. А. и И. Г. М., сумата 960 лв. разноски по делото. П.: Членове: