Р Е Ш Е Н И Е № 180 Гр.София, 04.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.903/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346,т.4 НПК. С протоколно определение, постановено на 10.07.19 г. от състав на Военноапелативния съд /ВоАС/, на основание чл.25,ал.1,т.1 НПК е спряно съдебното производство по В.Н.О.Х.Д.0037/18 г. срещу подсъдимия К. И. К. за срок от шест месеца до 18.12.19 г.и делото е насрочено за разглеждане на 18.12.19 г.от 10.00 ч., за когато страните са уведомени. Срещу това определение е постъпил касационен протест от представител на Военноапелативната прокуратура /ВоАП/, в което са отразени аргументи, навеждащи на необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като е нарушен процесуалният закон по начин, че са ограничени правата на прокуратурата в този процес. Постъпило е и възражение от защитниците на подсъдимия К., в което е разработена аргументация, в най-съществената си част касаеща принципа за процесуална икономия. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП не поддържа протеста. За оставянето му без уважение настоява и защитникът на подсъдимия К., който сам,редовно призован, не се явява. Не се явяват и редовно призованите друг подсъдим- Л., както и неговият защитник, нито пък заявяват становище по делото. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия акт и аргументите по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Преди да даде отговор на конкретно възведените доводи по касационния протест, което е наложително, предвид обстоятелството, че представителят на ВКП не поддържа същия пред ВКС,но и не го оттегля /когато касационното производство би било прекратено и актът на ВоАС би останал в сила/, върховната съдебна инстанция по наказателни дела следва да даде определени пояснения, свързани с настоящото дело. Най-напред, касационното производство е образувано по реда на чл.346,т.4 НПК. Същото е допустимо, тъй като атакуваният съдебен акт е определение, постановено от апелативен съд за първи път във въззивното производство, с което се спира наказателното производство. По-нататък, в съдебно заседание на 10.07.19 г.защитата на подсъдимия К. е представила ксерокопие от съдебномедицинска експертиза П-152/19 г., от което е видно освен приетото от съответните експерти здравословно състояние на обсъждания подсъдим, така и обстоятелството,че същата е назначена от председателя на 3-то наказателно отделение на ВКС на РБ по К.Н.Д.1045/18 г.по описа на същия съд. Въз основа на посочения факт защитата е заявила,че ще пожелае спиране на делото, както това е било сторено от състав на 3 н.о.на ВКС за срок от 6 месеца. Подсъдимият Л. и неговият защитник са предоставили на ВоАС да прецени основателността на подобно искане. Прокурорът от своя страна не се е възпротивил ксерокопието от експертното заключение да бъде прието, но е заявил липсата на доказателства, че ВКС е спрял друго дело срещу К. за срок от шест месеца, за каквото набавяне по съответен ред е претендирал. Общото му становище е било,че ход на делото не следва да се дава, тъй като присъствието на К. пред въззивния съд е задължително, а той самият не се е явил в съдебно заседание. На фона на казаното ВоАС е приел като писмено доказателство отразената по-горе експертиза, назначена по друго дело, преценил е,че неприсъствието на К. е пречка за разглеждане на производството,поради което същото следвало да бъде отложено. Наред с това становище е намерил за налични предпоставките по чл.25,ал.1,т.1 НПК по отношение на К. и е спрял съдебното производство срещу него за срок от шест месеца-до 18.12.19 г.,за когато е насрочил и делото. По отношение на подсъдимия Л. не е споменато абсолютно нищо- а именно, продължава ли да се разглежда делото срещу него или спецификата на вменената престъпна деятелност не разрешава отделно гледане на делото за двамата подсъдими. Очевидно е,че насрочването на делото за 18.12.19 г.е функция единствено от поведението на съда спрямо подсъдимия К.. И най-накрая в тази част на изложението, към възражението на защитника на К., депозирано пред ВКС, са приложени ксерокопия от епикризи за третирания деец и протокол от съдебно заседание на 07.06.19 г., проведено от ВКС, 3 н.о.по К.Н.Д.1945/18 г. В протокола фигурира определение на ВКС, съгласно което соченото наказателно производство срещу К. К. се спира по силата на чл.25,ал.1,т.1 НПК. Уточнението, което трябва да се направи /извън обстоятелството, че е недопустимо представянето на доказателства пред настоящата касационна инстанция, които в същината си са относими към приложението на НПК от страна на съда,чийто акт се атакува именно поради това- ерго, отнасящи се до претендиран от държавното обвинение недъг на провеждане на самата процедура, осъществена от долустепенния съд/, е, че производството пред ВКС не е спряно за шестмесечен срок. Такива твърдения е отправила защитата на К. пред ВоАС и последният е подходил по искания начин, който очевидно не може да се опре на практиката на ВКС по друго дело на подсъдимия К.. В светлината на дадените пояснения прокурорът от ВоАП отправя няколко критики към атакувания съдебен акт. Пестеливостта на неговия изказ предпоставя реализиране на същото отношение от страна на касационната инстанция, но въпреки това тя се счита задължена да отбележи следното: Първо, според държавния обвинител представеното копие от съдебно-медицинска експертиза не е документ, нито препис от него. Неразбираемо е тогава поведението му пред ВоАС, когато изрично е поискал тази експертиза да се приеме като писмено доказателство. В касационния протест освен това се набляга на обстоятелството,че в съдебно заседание не е представено определението на ВКС, а разпоредбата на чл.18 НПК изисква решенията на съда да бъдат основани върху доказателствените материали, които той събира и проверява лично. Макар и без присъствие на повече аргументи, становището на представителя на ВоАП е състоятелно. Съгласно разпоредбата на чл.104 НПК доказателства в наказателното производство са фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в процедурния закон. Съгласно чл.105 НПК доказателствените средства,които служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или други доказателствени средства, не се допускат, когато не са събрани или изготвени при условията и по реда,предвиден в НПК. Доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени по надлежния ред, огледани в тяхната съвкупност, представляват доказателствените материали по конкретното дело. А съгласно чл.106 НПК доказването във всяко отделно наказателно производство се извършва чрез способите, предвидени в този закон. Именно чрез тях се получават съответните доказателствени материали, от чието естество зависят самите способи. Казаното дотук не е самоцелно. То предпоставя извода, че в едно наказателно производство произнасянето по релевантни за същото обстоятелства следва да се осъществява на основата на допуснати,събрани, проверени и преценени доказателствени материали именно по него. Неслучайно в тази връзка съществува разпоредбата на чл.18 НПК, чието съдържание вече бе възпроизведено. Уточнението, че има изключения от принципа за непосредственост в случаите, предвидени в процесуалния закон, не предполага присъединяване на доказателствени материали по друго наказателно производство, върху които да се построи процедурно произнасяне, както в конкретния казус е постъпил ВоАС. За това говорят горепосочените съображения. Иначе казано, представената от защитата съдебна експертиза относно здравословното състояние на подсъдимия К., назначена по друго дело, би била индиция за решаващата втора инстанция относно необходимостта от предприемане на надлежни процесуални действия в този контекст. Още повече, предвид неявяване на К. в съдебно заседание при задължителност на неговото присъствие и предоставяните с медицинска документация данни за влошено здравословно състояние. Следователно, дължимото действие е било ВоАС да назначи пред себе си изготвяне на експертно заключение в третирания аспект, което да послужи за обосноваване или не на прилагане разпоредбата на чл.25, ал.1,т.1 НПК. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се спомене, че съгласно разпоредбата на чл.154 НПК експертното заключение не е задължително за съда, като при изразено несъгласие с него, той е длъжен да се мотивира. Всъщност, този съд разбира позициите на представителя на ВКП и защитата на подсъдимия К.. Те обаче изхождат не от точното приложение на закона, в рамките на което може да се претендира процесуална икономия, а от съдържанието на назначеното по друго дело експертно заключение относно принципно тежкото здравословно състояние на подсъдимия, казано с други думи- поставят същината пред формата, в който тя трябва да бъде реализирана. Такава теза ВКС не може да приеме. И не става дума за процесуален формализъм, а за минимализъм при спазване на дължимата форма със съответно съдържание за конкретното наказателно производство. Не бива да се забравя, че всяко отклонение от нея в името на постигане на някакъв предвидим бърз ефект, замества правилното приложение на процедурите, торпилира проявлението на принципите и несъмнено може да доведе до процесуален произвол. В този смисъл несъгласието с протоколното определение на ВоАС, демонстрирано от представителя на ВоАП, в обсъжданата част е основателно. Атакуваният акт подлежи на отмяна поради принципно погазване на процесуалните правила /извън размишления доколко всъщност има и надлежна мотивировка/, довели до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Второ,прокурорът, изготвил касационния протест, недоволства от спиране на наказателното производство срещу К. за определен срок-шест месеца. Никъде в НПК нямало подобно изискване, освен в чл.244,ал.1,т.3 НПК,което било единствено в правомощията на прокуратурата. В името на истината трябва да се заяви,че простият прочит на посочения процесуален текст не установява възможност за спиране на производството за определен срок. Съвсем отделен е въпросът, че наказателното производство се спира без срок, защото трябва да отпадне обстоятелството, поради което се пристъпва към спиране. Затова,макар и с направените уточнения, е основателно и обсъжданото възражение по прокурорския протест. Абсолютно неясно остава обстоятелството каква е аргументацията на решаващата инстанция да отмери точно срок от шест месеца. В мотивите на атакуваното определение е отразено, че е необходим продължителен период от време за възстановяване на К. от заболяване, но не е обяснено доколко дадените шест месеца представляват такъв период. Липсва дори и една дума какво е съответното заболяване. Простото аритметично пресмятане освен това установява, че шестмесечният приет срок на 10.07.19 г.изтича на 10.01.20 г., а не на 18.12.19 г.,както е отразено в диспозитива на контролирания съдебен акт. Трето, според представителя на ВоАП съдът не е следвало да спира наказателното производство, а да отложи съдебното заседание,като измени мярката за неотклонение на подсъдимия К. в по-тежка. Като оставим настрана, че самият държавен обвинител не е генерирал никаква активност в посоката, в която отправя упрек към ВоАС /относно изменение на мярката за неотклонение/, все пак е бил ясно, че деецът не се явява в съдебно заседание заради влошено здравословно състояние. Без конкретни доказателствени материали по това дело относно наличие на тежко заболяване обаче, което пречи за разглеждане на производството, действително контролираният съд не е следвало да спира делото, макар и да не е бил длъжен да подходи по начина, претендиран от държавното обвинение. Четвърто,според прокурора при отправено писмено искане за снабдяване с препис от протокола, същото му е било отказано. На стр.185 от въззивното производство фигурира такова искане,както и отговор „не“ на председателя на състава от 12.07.19 г. Поради пълната липса на развиване на сочения довод, този съд не намира плоскост,на която да стъпи, за да го разисква, освен като общо възражение за ограничаване правото на прокурора като страна в процеса да участва в производството. ВКС не е склонен да се съгласи, че правото на държавното обвинение е било толкова флагрантно нарушено, след като несъмнено иде реч за изцяло засекретено наказателно производство, присъствие на самия прокурор в съдебно заседание, когато е оповестено атакуваното определение, и възможност същият да се запознае с неговото съдържание в деловодството на ВоАС. Обсъжданият довод по никакъв начин не влияе върху принципната основателност на прокурорския протест и се обсъжда единствено с оглед пълнота. Предвид изложеното, ВКС не намира нужда да се занимава отделно с аргументацията по отговора на защитата на подсъдимия К. срещу касационния протест. И на последно, но не по важност място, върховната съдебна инстанция по наказателни дела желае да обърне внимание на обстоятелството, че положението на подсъдимия Л., предвид позицията на ВоАС, отразена по-горе, е повече от неясно, което пък действа ограничително спрямо това лице. Както вече бе споменато, няма данни делото срещу него да е спряно, както няма и данни да продължава разглеждането му спрямо него; въобще не е взето отношение по въпроса допустимо ли е подобно поведение при инкриминираната на двамата дейци престъпна деятелност. Положението не би станало по-ясно, дори и ВКС да бе счел, че касационният протест е неоснователен. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК този съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА протоколно определение, постановено от Военноапелативния съд в открито съдебно заседание на 10.07.19 г.по В.Н.О.Х.Д.0037/18 г., с което е спряно съдебното производство по отношение на подсъдимия К. К. за срок от шест месеца-до 18.12.19 г., на основание чл.25,ал.1,т.1 НПК. ВРЪЩА делото за продължаване на разглеждането му. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/