Р Е Ш Е Н И Е № 396 гр. София, 27 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1237/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Инициирано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 371/2013г. на Апелативен съд – В., отмяна на постановеното по него решение № 43 от 31.03.2014г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В искането се съдържа позоваване на касационото основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно се сочи, че в разпореждането на съдията-докладчик от 08.11.2013г. не са изложени мотиви защо приема, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление, а описаните мотиви не са относими към основанието по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, както и че е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Излагат се доводи, че при извършената въззивна проверка от АС-Варна, въззивният съд не е констатирал допуснатите съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд и вместо да отмени проверявания акт, е допуснал други съществени нарушения на процесуалните правила. Тези нарушения се мотивират с обстоятелството, че съдът е обсъждал доказателствата по делото и е излагал съображения по същество на обвинението, което е недопустимо при произнасяне по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането на Главния прокурор и моли за неговото уважаване. Защитникът на обвиняемия Н. М. Н. – адв. Р., намира искането за неоснователно. Излага доводи, че от обективна и субективна страна не е извършено престъпление. Н. М. Н. не се явява в настоящето производство и не взема лично становище. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, същото е направено в предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок и се сочи основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Решението на АС – Варна не е било проверявано по касационен ред и е влязло в сила. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С разпореждане на съдията-докладчик № 165 от 08.11.2013г., постановено по нохд № 298/2013г. по описа на Силистренски окръжен съд, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото дело, предвид на това, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Разпореждането е било проверено по въззивен ред по протест от прокурор в Окръжна прокуратура Силистра, като с решение № 43 от 31.03.2014г. по внохд № 371/2013г. по описа на Варненски апелативен съд е било потвърдено. Доводите в искането за възобновяване, изложени в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, имат основание. В Силистренски ОС е бил внесен обвинителен акт по обвинението на Н. М. Н. за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е било образувано нохд № 298/2013г. С разпореждането си № 165 от 08.11.2013г. определеният съдия-докладчик е приел, че е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и е прекратил наказателното производство, поради това, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Несъмнено, съдията-докладчик в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, има правомощие да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 2 от НПК. Смисълът на посоченото правомощие е да не се провежда съдебно следствие, да не се извършва доказателствена дейност, да не се правят деловодни разноски, след като, дори и да бъдат доказани, изложените от обвинението факти дефинитивно не сочат на състав на извършено престъпление – нито по възведената в обвинителния акт правна квалификация, нито на каквото и да е друго престъпление. За да обоснове това основание за прекратяване на наказателното производство, следва в съдебния си акт съдията-докладчик да мотивира извод за това, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление, при това, само въз основа на фактите, изложени в обстоятелствената част на този процесуален документ. В случая, в разпореждането си съдията-докладчик от първоинстанционния Силистренски ОС, макар да е преписал дословно изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, не е обективирал в мотивите си поради какви съображения приема, че изложените от обвинението факти очевидно сочат на несъставомерност. Прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК може да бъде постановено само след като бъде обоснован извод за изначална несъставомерност на деянието с оглед описаните от обвинението факти. Такива съображения липсват изобщо в съдебния акт, а липсата на мотиви, въз основа на които да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдията-докладчик по отношение на наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В мотивната част на разпореждането съдията-докладчик е изложил съображения по въпросите за това, дали е налице валидно привличане на Н. като обвиняем, понеже това е било сторено от прокурор, извън сроковете по чл. 234 от НПК. Дали тези съображения са законосъобразни или не, в случая е без значение, защото те по същността си съставляват констатации за допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила. Такива нарушения обаче не съставляват основание за прекратяване на наказателното производство, а биха могли да обосноват единствено прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване. На практика, в разпореждането си съдията-докладчик е приел липса на престъпен състав, мотивирайки се с допуснати процесуални нарушения – посочил е, че при липса на легитимно привличане на Н., той няма качество на обвиняем, а след като няма обвинение, деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Тази обосновка изцяло е лишена от законово и логично основание. Налице е и вътрешно противоречие между мотиви и диспозитив на разпореждането, понеже изложените съображения, касаещи допуснати процесуални нарушения, по никакъв начин не обосновават и не могат да бъдат свързани с постановеното прекратяване на наказателното производство. По недопустим начин съдията-докладчик в разпореждането си е обсъждал правилността на постановлението на водещия разследването, с което делото е изпратено на прокурора с мнение за прекратяване на производството. Този акт не е предмет на контрол, а неговото обсъждане не може да замести изискването за мотивиране на изводите за това, че описаното в обвинителния акт деяние на съставлява престъпление. При извършената въззивна проверка от Апелативен съд – В. по внохд № 371/2013г. съдът не само че не е констатирал допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяване на разпореждането от първоинстанционния съд, а е приел, че тези нарушения са без значение, излагайки собствени съображения в подкрепа на крайния извод на съдията-докладчик за прекратяване на наказателното производство. В мотивите на решението си съставът на Апелативния съд – В., е обсъдил и анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство и е изложил доводи по същество на делото. Преценката дали е налице основание по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК може да се основава единствено на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е недопустимо на този етап на производството да се обсъждат доказателствата, посочени в подкрепа на формулираните от обвинението фактически положения, въз основа на които се претендира наказателна отговорност (в този смисъл – Решение № 154/2013г. на ІІ Н.О.). Като е извършил в решението си оценка на доказателствата по делото – съдържанието на договора за спогодба от 06.12.2007г. и протокола от 07.12.2007г., обстоятелството дали са търсени и плащани средства от [община], чиито кмет е бил Н., развитието на търговско дело № 239/2012г., въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. Това нарушение е съществено по своя характер, защото обсъждането на доказателствата, събрани на досъдебното производство, може и следва да бъде направено едва при постановяване на съдебния акт по същество, след събиране и проверка на доказателствата в открито състезателно производство. В етапа на действия на съдия-докладчик основанието за прекратяване на наказателното производство е само, когато деянието, описано в обвинителния акт не съставлява престъпление и това основание е налице само, ако изложените от обвинението фактически обстоятелства изначално не могат да се субсумират под престъпния състав по възприетата от прокурора правна квалификация, не сочат и на осъществено друго престъпление. Въззивният съд не само че недопустимо е обсъждал доказателства по делото, но е сторил това избирателно, само въз основа на изолирани фактически обстоятелства – обсъждал е само определени обстоятелства и е оставил извън вниманието си други. Освен това, направеният извод от състава на Апелативния съд, че отношенията между [община] и [фирма] са били гражданско прави договорни отношения, е напълно декларативен. Заявеното в мотивите на въззивното решение за това, че отношенията между посочените субекти били гражданско правни по никакъв начин не съставлява обосноваване на дължимия в това производство извод, че описаното деяние изначално не съставлява престъпление, което сочи и на липса на мотиви по отношение направения краен извод за законосъобразност на постановеното прекратяване на наказателното производство по делото. Заявеното в решението на АС – Варна, че „по делото по безсъмнен и категоричен начин е било установено, че извършеното от Н. М. Н. не съставлява престъпление”, е в конфликт с процесуалните правила. Няма как в този етап на производството да бъде установена чрез доказателствена дейност съставомерност или несъставомерност на извършеното. Единствено може да бъде мотивиран извод, че в обвинителния акт са изложени такива фактически положения, които сочат на несъставомерно деяние. На този етап от съдебното производство съдията-докладчик, както и въззивният съд, контролиращ постановеното от него разпореждане, нямат правомощия да проверяват и обсъждат доказателствената съвкупност и съобразно това да решават въпросите, свързани със съставомерността на деянието (В този смисъл, Решение № 281/2011г. на ІІ Н.О.). С оглед на изложените съображения, настоящата инстанция намира, че при постановяване на разпореждането за прекратяване на наказателното производство по нохд № 298/2013г. на Силистренски ОС, съдията-докладчик е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Тези нарушения не са били отстранено от въззивния съд, който е допуснал и нови такива. Поради това, настоящият състав намери, че са налице основания за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното въззивно решение и на разпореждането на съдията-докладчик и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от стадия на "предаване на съд". Делото не следва да се връща за ново разглеждане от въззивната инстанция, каквото претенция са съдържа в направеното искане за възобновяване от Главния прокурор, тъй като съществено процесуално нарушение е допуснато още от първоинстанционния съд, при осъществяване на действията на съдия-докладчик. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството нохд № 298/2013г. по описа на Силистренски окръжен съд и внохд № 371/2013г. по описа на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ решение № 43 от 31.03.2014г. постановено по внохд № 371/2013г. по описа на Варненски апелативен съд и разпореждане № 165 от 08.11.2013г. по нохд № 298/2013г. по описа на Силистренски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренски окръжен съд от стадия на предаване на съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.