2 Р Е Ш Е Н И Е № 30 С., 10.09.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л. З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 320/2009 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. С. срещу въззивно решение № 192 от 05.01.2009 г. по гр.д.№ 1893/2004 г. на С. апелативен съд, с което е отменено решението от 16.07.2004 г. по ф.д.№ 39/2004 г. на С. градски съд, ФО, постановено по иск на касаторката с правно основание чл.155, т.1 ТЗ и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска й за прекратяване дейността на ТД [фирма] на посоченото основание. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена, като алтернативно поддържа, че същата е и неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Моли да се остави в сила въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски. С определение № 589 от 08.09.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за непоправимото разстройство в отношенията между съдружниците като “важна причина” по смисъла на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с недопустимостта на касационната жалба и наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: По допустимостта на касационната жалба: Възражението за просрочие на жалбата, обосновано с подаването й в нарушение на правилото на чл.62, ал.1 ГПК е неоснователно. Вярно е, че според цитираната разпоредба, когато трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Настоящият приема, че се касае до законовоустановено изключение от общото правило, съдържащо се в същата алинея, според което последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Това общо правило е доразвито в чл.62, ал.2 ГПК, в което законодателят изрично е разписал, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Изложеното позволява да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Производството по делото е образувано по иск на касаторката с правно основание чл. 155, т.1 ТЗ. Искът е основан на твърденията й, че поради притежаваните с останалия съдружник равни дялове не могат да постигнат съгласие за приемане на Решения на ОС, че причина за конфликта била липсата на отчетност от страна на управляващия съдружник К., който от учредяването му не е свиквал редовни ОС, не е представял отчети , не е представял за одобрение договорите, освен тези за продажба на недвижими имоти, които обстоятелства според ищцата пораждат непреодолимо недоверие с оглед извършваната от дружеството предприемаческа дейност, довели от своя страна до решения за взаимното им изключване като съдружници. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че дружеството с регистриран предмет в областта на геодезията, кадастъра и топографията не е спряло да осъществява дейността си, възложено му било от Агенцията по кадастъра да изготвят кадастрална карта и регистри в землището на[населено място]. Изложени са съображения, че липсата на доказателства за начина на водене на счетоводството, въз основа на които да се извърши преценка дали то е водено редовно, както и на доказателства за накърняване просперитета на дружеството не позволяват да се направи извода, че са налице важни причини по смисъла на закона. Напротив, ТД извършило над 10 продажби на недвижими имоти, реализирало е финансови постъпления, върху половината от които права има ищцата. От правна страна е прието, че когато са създадени обтегнати отношения, каквито са налице в процесния случай, те не могат да обосноват приложението на чл.155,т.1 ТЗ, тъй като основният ориентир са интересите на ТД, а те пряко са свързани с неговата търговска дейност. Изтъкнато е, че дори осъществяването на конкурентна дейност от управителя не е въведено от закона като основание за прекратяване на ТД, а съставлява основание за налагане на имуществени санкции. Наличието на спорове според съда наистина биха се отразили на работата на общото събрание, но решенията му се формират посредством гласуване при спазване изискването за наличие на съответното мнозинство. Счетено е обаче, че съдът не е сезиран с иск по чл.71 ТЗ за защита на членствено право, а с иск, който дава възможност на съдружника да предизвика прекратяване на ТД, но на точно визирано от закона основание, което в случая отсъствало. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. С Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо поради това задължителна практика е прието, че понятието “важни причини” по смисъла на чл.155, т.1 ТЗ няма легална дефиниция и това априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., но при обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи според решението следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Именно по отношение на посочения принцип цитираното решение има характера на задължителна по смисъла на ТР І 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика, което позволява да се възприемат и други причини извън посочените в него поради невъзможността за изчерпателното им изброяване. Влошените отношения не са посочени в цитираното решение, но те не могат да бъдат игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление. При изграждане на извод в противния смисъл, обоснован с възможността решенията на общото събрание да се формират от гласовете на съответното мнозинство, въззивният съд не е отчел обстоятелството, че именно поради посочената възможност, паритетното участие на двамата съдружници в капитала на дружеството е довело до приемане на решения за взаимното им изключване, съответно за преобразуване на ТД в ЕООД от съдружника, останал след изключването на касаторката, като е игнорирано и обстоятелството, че с влязло в сила решение по предявения от последната иск по чл.74 ТЗ е отречено наличието на основанията по чл.126, ал.3 ТЗ за изключването й. Превратно са интерпретирани и представените от касаторката 10 бр. нотариални актове в подкрепа на твърдението й за разпродажба на имуществото на дружеството, извършване от преобразуваното в ЕООД ТД, които съдът, за да се обоснове извода си, че дружеството е проспериращо и да отрече наличието на важни причини за прекратяването му, е възприел като доказателства за реализирани от ответното дружество 10 продажби с прозтичащи от това финансови постъпления с права на ищцата върху ½ от тях. Прочитът им сочи, че същите не са извършени от името на ответното търговско дружество, а от преобразуваното ЕООД, чийто едноличен собственик е съдружникът К.. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че влошените между страните отношения не биха могли да се преодолеят чрез упражняването на иска по чл.71 ТЗ, както е посочил въззивния съд и поради това предявения иск по чл.1255, т.1 ТЗ за прекратяването на дружеството се явява единствения правен способ за охраняване на интересите на съдружниците чрез съхраняване на придобитото от него имущество. В този смисъл, макар и поставянето на интересите на отделните съдружници над тези на дружеството да не съответства на възприетия с цитираната задължителна практика принцип, настоящият състав намира, че отклонението от него е допустимо при капиталово дружество с персонален елемент, когато съдружниците имат паритетно участие в него по съображенията, изложени по-горе. Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради отсъствието на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявения от касаторката иск. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касаторката следва да се присъдят разноските, направени от нея за всички инстанции в размер общо на 3 045 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 192 от 05.01.2009 г. по гр.д.№ 1893/2004 г. на С. апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА дейността на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], община “О. купел”, ж.к.”О. купел-2” бл.5, вх.”А”, ет.3, ап.7, регистрирано по ф.д.№ 6109/1997 г. по описа на СГС, Ф. отделение на основание чл.155, т.1 ТЗ по иска, предявен от И. Х. С. със съдебен адрес[населено място], ул.”Г.С.Р.” № 137, адв.В. М. Т.. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Х. направените от нея разноски за всички инстанции в размер общо на 3 045 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: