Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * алеаторен договор * конституиране на страни * правоприемство * неизпълнение на договорни отношения


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 497/11



С., 16.01.2012 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1334 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 330 от 25.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 576 от 26.04.2010 година по гр.д. № 504/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предявен от Л. М. М. от [населено място] против М. А. М. от [населено място] за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 22 от 1993 година до размер на 1/8 ид. част от правото на собственост върху имота.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос допустим ли е иск за разваляне на алеаторен договор, предявен от наследник на прехвърлителя и едновременно с това длъжник по договора, срещу другия солидарен длъжник, явяващ се от значение за допустимостта на обжалваното въззивно решение.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 545 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 825/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има рефлексни последици спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака се конституират като страни и двамата съпрузи, макар и като приобретател да фигурира само единият. В случаите, когато поради наследствено правоприемство, качествата на кредитор и длъжник се слеят в един от съпрузите, чл. 124, ал.3 ЗЗД е неприложим, тъй като при сливане на качествата се погасява потестативното право на съпруга длъжник да претендира като правоприемник на кредитора разваляне спрямо другия съпруг. За съпругът, длъжник по алеаторния договор обаче съществува възможността да проведе установителен иск спрямо другия съпруг, в който като собственик по наследство да установи, че договорът е подлежал на разваляне поради пълното му неизпълнение.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото са бивши съпрузи, придобили по време на брака си в съпружеска имуществена общност апартамент в [населено място],[жк], прехвърлен на ищеца от родителите му срещу задължение за издръжка и гледане. След смъртта на прехвърлителката В. П., починала на 12.09.2008 г., преживелият и съпруг и законен наследник Т. Е. П. е поискал разваляне на алеаторния договор до размер на ¾ ид. части, който иск, предявен срещу приобретателите е бил уважен с влязло в сила решение по гр.д. № 3722/2008 г. на Пловдивски районен съд. Прието е, че от страна на приобретателите (страните по делото) е налице пълно неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите В. и Т. П., поради което като основателен е уважен и предявеният срещу М. А. М. иск от вторият приобретател по договора – бившият и съпруг Л. М., за който като наследник по закон на В. П. е възникнало правото да иска разваляне на договора по отношение на притежаваната от ответницата 1/8 ид. част от имота.
В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, постъпила от М. А. М. се поддържа се, че съдът се е произнесъл по недопустим иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановеното от Пловдивски окръжен съд решение е недопустимо. Ищецът, като син на прехвърлителката В. П., въпреки качеството му на наследник по закон не може да претендира разваляне на договора, по който е длъжник. В този случай, качествата на ищец и ответник се сливат, поради което иск за разваляне на договора по отношение на неговия дял от наследството е недопустим.
Несъобразявайки изложеното и произнасяйки се по съществото на предявения иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал.4 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 1287,30 лева, в т.ч. 237,30 лева внесени държавни такси и 1050 лева адвокатски възнаграждения, внесени по договори за правна помощ от 23.11.2009г. и от 08.06.2010 г. с адв. Л. П. от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 576 от 26.04.2010 година по гр.д. № 504/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предявен от Л. М. М. от [населено място] против М. А. М. от [населено място] за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 22 от 1993 година до размер на 1/8 ид. част от правото на собственост върху имота.
ОСЪЖДА Л. М. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. А. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1287,30 (хиляда двеста осемдесет и седем лева и 30 ст.) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: