4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 882 София, 13,12,2011 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 795 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 6131/30.Х.2010 г. на адвокат Г. Г. М. от АК-гр. П., действаща в качеството си на назначен от първостепенния съд особен представител на И. Н. И. - ответник по гр.д. № 299/2010 г. по описа на ОС-Перник, подадена против определението му от 28.ІХ.2010 г. по същото дело, с което в производство по чл. 248 ГПК е била оставена без уважение нейна молба за допълване постановеното на 29 юни 2010 г. въззивно решение № 123 с произнасяне относно дължимото й адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на И. пред постановилия това решение Пернишки ОС. Оплакванията на частната жалбоподателка адвокат Г. Г. М. от АК-П. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение на ОС-Перник: поради постановяването му в нарушение на онези правила в закона за правната помощ, според които размерът на адвокатското възнаграждение следвало да се определени съобразно „добросъвестността и компетентността” на оказаното съдействие. Поради това М. претендира за отменяване на обжалваното определение по чл. 248 ГПК и за постановяване „на ново”, инвокирайки доводи, че аргументацията на Пернишкия ОС за отказа му да й присъди допълнително възнаграждение, според която меродавен бил изхода на делото пред въззивната инстанция за представлявания от нея ответник, не следвало да бъде споделена. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма] – София писмено е възразило по основателността на изложените в нея оплаквания, претендирайки за потвърждаване на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248 ГПК, както и за присъждане на разноски. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формален участник в образуваното пред Пернишкия ОС частно пр-во по чл. 248 ГПК, настоящата частна жалба на адвокат Г. Г. М. от АК-П. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Атакуваното определение не е процесуално недопустим съдебен акт. Напротив, макар производството по чл. 248 ГПК да е постановено преди всичко на разположение на страните по делото с оглед постигане изменение на постановено по него решение в частта му за разноските, процесуалните представители, вкл. служебно назначеният особен представител, следва да могат да претендират присъждане на възнаграждения и то независимо от изхода на спора пред съответната инстанция. Отделно от това трябва да се отчита съществуващата разлика между предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК, от една страна, и назначаването на особен представител на страна по висящо дело по почин на решаващия съд в хипотезата по чл. 47, ал. 6 ГПК, каквато е настоящата – от друга. С уведомително писмо изх. № 457 от 17.VІ.2009 г. на съвета на адвокатската колегия в [населено място], изготвено на основание чл. 26, ал. 1 ЗПрП до първостепенния, съд настоящата частна жалбоподателка е била посочена за назначаване като особен представител на ответника по исковете на застрахователното д-во „Е.” И. Н. И., като изрично е било предложено на същата „да бъде изплатено възнаграждение в размер на 100.00 лв. - по чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ”. Според посочената разпоредба в действащата от 1.І.2006 г. специална Наредба, за защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. и то без да е ограничено до приключване на делото в съответната инстанция /арг. за противното от текста на чл.чл. 23 и 24 НЗПрП/. Независимо от това назначаването на адв. М. от АК-П. за особен представител на ответника И., видно от протоколното определение на първостепенния съд от з.з. на 22.І.2009 г. по гр.д. № 6080/08 г. е станало по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК при възнаграждение в размер на 100 лв., „вносими от ищцовата страна”, т.е. от застрахователната компания [фирма] – София, което своевременно е било сторено. Същевременно, видно от протокола за проведеното пред въззивната инстанция заседание на 15.VІ.2010 г., когато е било приключено съдебното дирене, действалата в качеството си на особен представител на въззиваемия И. Н. И. адвокат М. е поискала от Пернишкия ОС да й се присъди ”ново възнаграждение”, което не е уточнила по размер. С решението си по спора въззивният съд не се е произнесъл по това искане, но го е отхвърлил впоследствие с атакуваното определение, аргументирайки отказа си „с изхода на делото” пред него. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът за защита по граждански дела с определен материален интерес за една инстанция е 650 лв. + 2% за горницата над 10 000 лв. Следователно за осъщественото от адв. М. от АК-П. пред въззивната инстанция особено представителство на ответника /въззиваемия/ И. Н. И. тя е следвало да получи не по-малко от 659.90 лв. /шестстотин петдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ - без това по никакъв начин да е обвързано с резултата от делото /арг. чл. 47, ал. 6 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определението на Пернишкия окръжен съд, ГК, от 28.ІХ.2010 г., постановено „в производството по чл. 248 ГПК” по гр. дело № 299/2010 г. О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 47, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Г. Г. М. от АК-П., вписана под № 1291 в Националния регистър за правна помощ СУМА в размер на 659.90 лв. /шестстотин петдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължимото й възнаграждение в качеството на назначен по горепосочения процесуален ред особен представител на ответника /въззиваемия/ И. Н. И. от [населено място] за въззивното производство пред Пернишкия окръжен съд по гр. дело №299/2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 795 по описа за 2011 г.