Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение Р Е Ш Е Н И Е № 234 София, 30.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1580 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. М. срещу въззивно решение от 31.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 10562 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ бр. възз. с-в., с което е потвърдено решение от 15.12.2009 г. по гр.д. № 3221 /2008 г. на Софийски районен съд, брачно отделение, 81 с-в., с което съдът разрешава на О. Б. Ф. – майка и законен представител на малолетното дете Е. П. М. издаването на необходимите документи за пътуване на детето извън страната и замества съгласието на жалбоподателя – баща на малолетното дете Е. П. М. по разрешения за пътувания извън границите на Р. България. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 95 /26.01.2012 г. по материалноправния въпрос за законовите предпоставки, които са основание на съда да разреши неограничено пътуване извън страната на дете без съгласие на единия от родителите му, за който е прието, че е обусловил изводите на въззивния съд и че се твърди, че е разрешен в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г.; Решение № 669 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и Решение № 697 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., с което е осъществена общата предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, според тези решения не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница без съгласието на другия постоянно и неограничено, като при възникнала нужда за детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът в това производство О. Б. Ф. не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата. А. за с. п. – Д.С. п. – Л. не изразява становище по жалбата. Настоящият състав намира, че изведеният материалноправен въпрос е по приложението на чл.127 а.,ал.1 и ал.2 СК и на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира, че изведеният въпрос е разрешен правилно в посочените решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 ГПК, по изложените в Решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. (решение № 669 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. също препраща към него) и Решение № 697 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. мотиви : Съдът не може да издаде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като то не изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо от това до кое място. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл.127,ал.1 СК въпросът за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите – членки на Б., на Европейския съюз или на О. и др. под.) или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, който е приел от фактическа страна, че детето е дъщеря на ответника, че бракът между родителите на детето е прекратен с влязло в сила решение, като на ищцата са предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете, че детето е заявило пред съда силното си желание да пътува в чужбина, че от показанията на свидетеля Т. се установява, че от училището на детето са организирани екскурзии, но бащата не давал разрешение на детето да участва и детето страда, че от показанията на свидетеля К. се установява, че ответникът е изпаднал в стресово състояние след като е научил от ищцата, че вероятно повече няма да види детето си. Въз основа на тези изводи първоинстанционният съд е приел от правна страна, че интересите на детето предполагат да може да осъществява пътувания извън страната само със съгласието на майката. Въззивният съд е приел също, че при краткотрайни пътувания и почивки връзката между бащата и детето не би могла да бъде прекъсната безвъзвратно и че жалбоподателят (ответник) не е провел успешно пълно и главно доказване, че при напускане на пределите на Р. България детето ще бъде отвлечено от майката в страна извън Европейския съюз, където ще остане да живее постоянно. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : При дадения отговор на изведения материално-правен въпрос настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че съдът не може да издаде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено пътувания в чужбина без съгласието на единия родител; че при разногласие между родителите относно извършването на пътувания на детето зад граница съдът се ръководи основно от интересите на детето; че не е в интерес на детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо от това до кое място. Следователно основателен е доводът на жалбоподателя, че като е разрешил малолетното дете да извършва неограничено пътувания в чужбина без съгласието на единия родител (жалбоподателя) съдът е допуснал нарушение на маетериалния закон – разпоредбата на чл.127а СК. При тези изводи и т.к. не се налага извършването на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество: Налице е разногласие между родителите за извършване на задгранични пътувания на детето Е. П. М.. Майката О. Б. Ф. заявява общо желанието си да води детето в чужбина, за да придобива представа за други държави и култури, което според нея ще се отрази благоприятно на неговото възпитание и развитие. Бащата се противопоставя, твърди, че майката на детето го е заплашвала, че ще замине с него (за Б.) и той няма да може да го вижда, бащата твърди, че се страхува от отвличане на детето. Детето Е. е изслушано и в двете съдебни инстанции. Пред районния съдия (л.47) детето заявява, че иска да може да ходи на екскурзии в чужбина, че не е могла да отиде на екскурзии в М. и И., защото баща и не я пускал, както и че иска да отиде с майка си при родителите на майката в Б.. Пред въззивния съд детето заявява, че е ученичка в средното училище към руското посолството, че иска да пътува. Свидетелят Т. твърди (л.48), че бащата не е възпрепятстван да вижда детето, че детето страда от това, че баща му не разрешава да пътува; свидетелят К. твърди, че бащата на детето се страхува от излизането на детето чужбина, че тя е присъствала на телефонен разговор на бащата на детето с майката на детето, при който бащата изпаднала в стресово състояние, т.к. майката му казала, че той повече няма да види детето, че двамата родители имат сериозни разногласия. На детето вече е издаден задграничен паспорт и тази част от производството е прекратена от въззивния съд (л.36), определението не е обжалвано и е влязло в сила. Детето е родено на 12.03.1996 г. и вече е навършило 16 години. При тези факти и предвид дадения отговор на изведения материално-правен въпрос настоящият състав намира, че е в интерес на детето да участва в организираните и провеждани от училището, в което то учи, с участието на учители и възпитатели от училището задгранични пътувания в държавите от Общността на независимите държави (О.) и в държавите от Европейския съюз (ЕС), както и в пътувания заедно с майка му в държавите от Европейския съюз и Република Б. във времето, в което не се провеждат учебни занятия. Поради което следва да бъде дадено разрешение за такива пътувания – да бъде заместено съгласието на бащата за такива пътувания и за издаване на необходимите лични документи за това. Съдът намира, че не е в интерес на детето да замества съгласието на бащата за други неопределени задгранични пътувания и че не следва да дава разрешение за такива. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, съобразно изложените мотиви. Жалбоподателят не претендира разноски, ответникът също, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 31.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 10562 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ бр. възз. с-в., с което е потвърдено решение от 15.12.2009 г. по гр.д. № 3221 /2008 г. на Софийски районен съд, брачно отделение, 81 с-в., Вместо това постановява: ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на П. Г. М. с Е. [ЕГН], баща на детето Е. П. М., [дата на раждане] , с Е. [ЕГН], за това детето със съгласието на своята майка О. Б. Ф. с Е. [ЕГН], да участва в организираните и провеждани от училището, в което детето учи, с участието на учители и възпитатели от училището, задгранични пътувания в държавите от Общността на независимите държави и в държавите от Европейския съюз, както и в задгранични пътувания заедно с майка си О. Б. Ф. в държавите от Европейския съюз и Република Б. във времето, в което не се провеждат учебни занятия, и замества съгласието на бащата П. Г. М. за издаването на необходимите документи за тези пътувания на детето извън страната. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.