Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства * доказателства * преклузивен срок

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106
София, 04.05. 2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участие на секретаря Т.Кьосева
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1149/2011г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. А., приподписана от адвокати Й. Г. и В. М., срещу въззивно решение от 07.06.2011г. по гр.д.№7970/2010г. на Софийския градски съд.
С определение от 16.12.2011г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за доказателственото значение на записванията в емлячните регистри, съдържащи данни относно принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към 1935г. и тяхната доказателствена стойност в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ.
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 23.01.2009г. по гр. дело №10938/2007г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на В. Б. А. срещу ОС”Земеделие”-П., с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на конкретно посочени земеделски земи – ниви и ливади.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата е наследник на Б. К., поч.1954г. Представените извлечения от емлячен регистър, предвид отдалечеността във времето на вписванията – 1935г., не могат да установят, че към момента на ТКЗС земите са притежавани от наследодателя, тъй като няма данни дали лицето, което е притежавало имотите ги е запазило, или пък се е разпоредило с тях. При това положение доказателствата не са измежду предвидените в разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, с които се установява правото на собственост.
По основния за изхода на делото правен въпрос е налице произнасяне на ВКС по дела, имащи за предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на колективизацията на земеделски земи, вкл. относно приложението на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост с извлечение от емлячен регистър и записванията в него към 1935г., респ. друг момент - по-ранен от колективизацията. Така в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, в т.ч. № 695/21.10.2010г., по гр.д.№ 1920/2009г., І г.о. и № 4/21.01.2010г. по гр.д.№2512/2008г., ІІ г.о., се приема, че декларирането на имоти през 1935г. е косвено доказателство за това, че деклараторът е носител на правото на собственост към момента на декларирането. Правната стойност на това доказателство е определена в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. След като едно лице е придобило правото на собственост, то се счита за собственик до момента, в който не се осъществи юридически факт, който има за последица промяна в титуляра на правото на собственост. Ето защо и изтичането на определен период от време след декларирането в емлячния регистър, както и неподаването впоследствие на декларация за притежаваното право на собственост, не е основание в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ да се счита, че правото на собственост е изгубено, респ. е налице разпореждане с него. Съобразно ТР№1/2009г., ОСГТК, постановените по реда на чл.290 ГПК решения представляват задължителна съдебна практика, която и настоящият съдебен състав възприема.
По основателността на касационната жалба. По делото е било установено, че ищцата е наследник на Б. К., поч.1954г. От извлечение от емлячен регистър от 1935г. и декларация за непокрити имоти, се установява, че на името на Б. К. са записани в землището на [населено място] следните земеделски имоти : ниви – м.”П.” – 3,5 дка, м.”П.”-4 дка, м.Г.”-2 дка, м.” „О.” -1,8 дка, , м.”Я.” – 6 дка, м.”Л. р.” – 3,5 дка, м.”Т.” – 1,9 дка,ливада в м.”Н. буче”-3 дка и ливада в м.”П.” – 1,5 дка.От удостоверение №2207/2007г. на ОСЗ- П. е видно, че не е подадено заявление в срока по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ на името на наследниците на Б. К. относно следните имоти - ниви – м.П. – 5.070 дка, м.П.”-4 дка, м.Г.”-2 дка, м.” „О.” -0.300 дка, м.”Я.” – 6 дка, м.”Л. р.” – 2,5 дка, м.”Т.” – 1,9 дка, ливада в м.”Н. буче”-3,1 дка.
При тези данни е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд за неоснователност изцяло на предявения иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Видно от доказателствата, имотите са принадлежали на наследодателя на ищцата, били са земеделски към момента на кооперирането, не са заявени пред ОС”Земеделие” по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване и искът по чл.11,ал.2 е предявен в установения в закона преклузивен срок. Ето защо незаконосъобразно е прието от въззивния съд, че искът е изцяло неоснователен. От обсъдените по-горе доказателства следва да се приеме, че ищцата като наследник на К. е доказала правото на възстановяване собствеността върху следните претендирани имоти : нива м.”П.” – 3,5 дка, нива в м.”П.”- 4 дка, нива в м.Г.”-2 дка, нива в м.” „О.” -0,300 дка, нива в м.”Я.” – 6 дка, нива в м.”Л. р.” – 2,5 дка, нива в м.”Т.” – 1,9 дка, ливада в м.”Н. буче”-3 дка. В останалата си част претенцията е неоснователна.
Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение. То следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл.293, ал.2 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае правото на наследниците на Б. К. на възстановяване собствеността върху процесните имоти, така както са индивидуализирани в представените документи по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 07.06.2011г. по гр.д.№7970/2010г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Б. И. К., поч.1954г., за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място] - нива м.”П.” – 3,5 дка, нива в м.”П.”- 4 дка, нива в м.Г.”-2 дка, нива в м.” „О.” -0,300 дка, нива в м.”Я.” – 6 дка, нива в м.”Л. р.” – 2,5 дка, нива в м.”Т.” – 1,9 дка, ливада в м.”Н. буче”-3 дка по предявения от В. Б. А. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ против Общинска служба „Земеделие”-П. и при участие на контролираща страна – Столична община.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: