Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

Гр.София, 13.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3296 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго Про продажби“АД, гр.Варна, срещу решение №.27/27.05.21 по г.д.№.155/21 на ОС Добрич – с което, след частична отмяна на реш.№.260137/12.10.20 /поправено с реш.№.260108/12.02.21/ по г.д.№.4641/19 на РС Добрич, предявеният срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че И. К. И. не му дължи корекционна сума в размер на 6204,46лв. за периода 16.12.18-15.03.19, е уважен. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна И. К. И. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.126/21.02.22 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребена от него еленергия след изменението на Закона за Енергетиката, в сила от 17.07.12г.
В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Принципните положения, от които следва да се изхожда при отговора на въпроса, са видът на правоотношенията и целите на правното им регулиране. Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012-чл.83 ал.1 т.6, чл.98а, ал.2 т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, обаче, не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 ЗЗД. От правилото на тази разпоредба следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. В случая след влизане в сила на чл.83 ал.1 т.6, чл.98а ал.2 т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн.ДВ бр.98/12.11.13-в които се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя /реш.№.115/20.09.17 по т.д.№.1156/16, ІІ ТО/. Тази специална регламентация, обаче, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела №.2385/16, в сила от 14.02.17, и №.3879/17, в сила от 23.11.18г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /реш.№.97/28.07.15г. по т.д.№.877/14 г. на ВКС, І ТО, реш.№.115/ 20.05.15 по г.д.№.4907/14, ІV ГО, реш.№.19/21.02.14 по т.д.№.2014/13, ІІ ТО, реш.№.228/10.09.12 по г.д.№.311/11, ІV ГО, реш.№.487/29.11.12 по г.д.№.1750/11, ІV ГО и др./ при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства /реш.№.124/18.06.19 по г.д.№.2991/18, ІІІ ГО, реш. №.150/26.06.19 по г.д.№.4160/18, ІІІ ГО, реш.№.21/1.03.17 по г.д.№.50417/ 16, І ГО, и др./.

Ищецът е битов клиент на „Енерго-про Продажби“АД с клиентски №.[ЕГН], аб.№.[ЕГН] за адрес [населено място], [улица].12.
На 15.03.19 служители на „ЕРП Север“АД са извършили проверка по измерването на еленергията, потребявана в обекта, и са съставили констативен протокол №.1202625-отчетени са показания 6298квч първа /нощна/ тарифа, 8302квч втора /дневна/ тарифа, наличие на държавна пломба със сигнатура М 17 и липса на ведомствена пломба на капака на клемния блок, с преносим еталонен уред е установена грешка в измерването „-74%“, електромерът е демонтиран и монтиран нов с показания 0 по тарифни регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3. При метрологичната експертиза на електромера в БИМ е констатирано наличие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок; посочено е, че метрологичните характеристики на уреда не съответстват на изискванията, размер на грешката „-89,26%“ до „-88,10%“ /ср. стойност „-88,67%“/, след отваряне на електромера е установено, че е осъществен достъп до вътрешността му-разпробит клеморед, добавен мост чужд за клемата /КП №.2699/18.11.19/. Въз основа на справка №.56257І5В39 за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на еленергия /при ползвани входни данни 1690квч дневна 1813 квч нощна еленергия, отчетена с неизправното СТИ, грешка „-90,01%“, толеранс „-0,5%“, период на корекция 90 дни /16.12.18-15.03.19/ и резултат след изчисления 31386,744квч/ е издадена фактура №.[ЕГН]/20.11.19 за плащане на еленергия в размер на 31387квч на стойност 6204,46лв.
В процесния случай е налице непълно измерване /т.е. не е възможно СТИ да е измерило цялата потребена еленергия за периода на корекцията/, неправомерно вмешателство върху СТИ /външна намеса в схемата на електромера-добавен е мост в клемореда/, неизмерване на голяма част /88-89%/ от преминалата от захранващия кабел към абоната еленергия, изчисленията в справката са математически верни, количеството еленергия за плащане съответства на посоченото в справката, периодът е определен в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ /отм./, като е приложена максималната допустима продължителност 90 дни /крайната дата е на установеното нарушение, а началната е получена според продължителността на периода/; пропускателната способност на присъединителните съоръжения до границата на имота е 50А и се определя от еднополюсен автоматичен прекъсвач с номинален ток 50А, свързан след СТИ; максималното възможно потребление при номинално напрежение за денонощие е 248,4 квч, за 90 дни – 22356 квч; коригираното количество електроенергия 31387квч заедно с измерените 3503 квч за процесния период са 156% от максимално възможното и не е възможно да бъде доставено /СТЕ/.
Проверката, станала повод за съставянето на констативния протокол от 15.03.19, е била предприета поради констатирани увеличени загуби на трафопоста. Служителите на ответника започнали да проверяват всички абонати и табла. Когато стигнали до процесното, установили, че СТИ не реагира на светлодиода /когато има товар по кабелите, мига червено/; забелязали и, че ведомствената пломба на капака на клемния блок липсвала; извадили еталонния уред, поставили го и констатирали, че електромерът отчита с минус около седемдесет и няколко процента-вместо допустимите един-два /т.е. ако абонатът трябва да плаща 100лв., плаща 20лв., другите не се отчитат/; тогава, без да пипат нищо по таблото, потърсили собственика, не го открили и извикали двама свидетели. Те подписали протокола след като първо видели показанията на таблото и какво е изписано в еталона, докато същият е на таблото /което е на ръста и на погледа на проверяващата св.Г.-не е нужна стълба, такава няма /; елекромерът след демонтажа му бил поставен в торба и пратен в БИМ /св.Б., св.Ч., св.Г., св.Д./.

В разглеждания случай е безспорно, че между страните по делото, вкл. за предявения период, съществува облигационно правоотношение по продажба на еленергия при Общи условия относно процесния обект - по което ищецът, като краен клиент, който „купува“ еленергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б б.“а“ ДР ЗЕ, а ответникът – краен снабдител, доставчик на еленергия, на който се дължи заплащане на потребената енергия. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела №.2385/16, в сила от 14.02.17, и №.3879/17, в сила от 23.11.18/ - каквато е разглежданата хипотеза /към датата на проверката 15.03.19 ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.98/13, са били отменени, а новите-обн.ДВ, бр.35/30.04.19, все още не са били приети/, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В процесния случай, вследствие неправомерно въздействие върху клемореда – надлежно установено по предвидения ред при проверката на БИМ, доставената в обекта енергия не е била отчетена в цялост и заплатена. Твърденията, че ищецът няма достъп до електромера, който е изнесен на височина 3метра на улицата, се опровергават от събраните доказателства – видно от показанията на свидетелите, таблото е на нивото на очите и не е необходима стълба за достъп - както служителите на ответника, така и свидетелите, подписали протокола, са видели показанията на таблото без да ползват такава. Същевременно при проверката са били установени нередности единствено свързани с неточното отчитане на преминалата енергия посредством еталон и с липсата на ведомствена пломба; конкретните причини за неточното измерване - поставен мост във вътрешността на електромера, са били констатирани едва при специализираната проверка в БИМ, не са били видни с просто око и не са били описани в констативния протокол от 15.03.19. Установено е /именно на база проверката в БИМ/ какъв процент от реално преминалата енергия е бил отчитан вследствие на горепосоченото въздействие, съответно на колко процента възлиза неотчетената енергия. При това положение и доколкото като период на въздействие се сочи и претендира от продавача 90-дневен такъв /възприет в действащите до отмяната им ПИКЕЕ обн.ДВ/, ясно е и през същия при така извършеното въздействие какво количество е максимално възможно да премине /11268,13квч с паричен еквивалент 3977,22лв./. Ако ищецът твърди, че периодът, в който е била извършена нерегламентираната манипулация и съответно измерването е било неточно, е по-кратък от 90 дни, считано от датата на изготвяне на констативния протокол, в негова тежест, съгласно чл.154 ГПК, е да установи това изгодно за него обстоятелство. Такива доказателства не са ангажирани. Предвид недоказване на факта, че незаконното въздействие е било извършено по-малко от 90 дни преди установяването му на 15.03.19г., следва да се приеме, че намесата е съществувала към началото на претендирания от продавача период-в случая 90 дни. При тези обстоятелства за времето 16.12.18-15.03.19 ищецът дължи заплащане на потребление в размер на стойността на енергията, която максимално възможно, на 100%, може да премине. Изчислена на база общата сума 6204,46лв., тя възлиза на 3977,22лв. До тази сума искът е неоснователен, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 6204,46лв. /т.е. за 2227,24лв./ той е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, ищецът има право на 673,08лв. разноски /от общо направени 1865лв. – 250лв. ДТ, 600лв. адв. хонорар, 400лв. адв. хонорара, 125лв. ДТ, 500лв. адв. хонорар/, ответникът - на 3019,78лв. /от общо направени 4710,86лв. - 1536 адв. хонорар, 200лв. възнагр. ВЛ, 924лв. адв. хонорар, 1212лв. адв. хонорар, 44,55лв. ДТ, 30лв. ДТ, 124,09лв. ДТ, 640,22лв. адв. хонорар (при съобразяване, че възражението за прекомерност на платения пред ВКС такъв 924лв. е основателно с оглед неголямата фактическа и правна сложност на спора и наличието на трайно установена практика на ВКС)/ или при условията на компенсация на „Енерго Про продажби“АД, гр.Варна, трябва да се присъдят 2346,70лв. разноски за всички инстанции на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.27/27.05.21 по г.д.№.155/21 на ОС Добрич, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. И. срещу „Енерго про продажби“АД, гр.Варна, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че И. И. не дължи сумата 2227,24лв., съставляваща разлика над 3977,22лв. до 6204,46лв.-стойност на потребена, неотчетена и незаплатена еленергия за периода 16.12.18-15.03.19, за която е издадена фактура №.[ЕГН]/20.11.19 на стойност 6204,46лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 2227,24лв. до 6204,46лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА И. К. И. да плати на „Енерго про продажби“ АД, гр.Варна, 2346,70лв. /две хиляди триста четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: