Р Е Ш Е Н И Е №88 София, 09.07.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4176 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13570 от 1.08.2017 г. на Н. К. К., Р. Р. Г., В. К. Б., Н. Х. П., М. Б. Б.-Е. и Х. Б. Б. чрез пълномощника им адвокат К. Я.-М. против решение № 1720 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 970 по описа за 2017 т. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 7.03.2016 г. и допълнително решение от 11.10.2016 г. по гр.д. № 6681/2011 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Н. Д. К. /починала в хода на производството и заместена от наследниците си Н. Х. П., М. Б. Б.-Е. и Х. Б. Б./, В. К. Б., Н. К. К. и Р. Р. Г. срещу С. П. Л. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на апартамент № А606, находящ се на 6-ти жилищен етаж в блок А от жилищна сграда в [населено място], район „Студентски“ със застроена площ от 99.97 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 1, както и 1.1608 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ IX-1749 и Х-1749 в кв.40 по плана на [населено място], м.“Студентски град“ и на гараж № 13 в сутерена на сградата с площ от 22.86 кв.м. с принадлежащите му 2.7672 % идеални части от общите части на сутерена на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот и иск с правно основание чл.42, б.“б“ вр. чл.24, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 8342, дело № 2 от 2011 г. на нотариус рег. № 274. С. П. Л. чрез пълномощника си адвокат Ю. С. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски С определение № 145 от 20.03.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: нарушени ли са изискванията за форма на нотариално завещание по чл.24, ал.2 ЗН, ако нотариусът запише волята на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите, завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят, свидетелите и нотариуса го подпишат. Въпросът е относим по настоящото дело, по което спорът е дали ответникът е придобил собствеността на процесните имоти въз основа на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 8342, дело № 2 от 2011 г. на нотариус рег. № 274, за което е предявен и иск за нищожност по 42 б.”б” вр. чл.24, ал.1 ЗН поради неспазване на изискванията за форма при неговото съставяне. Въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като наследници по съребрена линия на М. А. Н., починал на 14.04.2011 г., както и че приживе техният наследодател се е легитимирал като собственик на спорните имоти. Наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника С. П. Л. чрез нотариално завещание № 2, том І, рег. № 8342, н.д. 2/2011г. на Нотариус рег. № 274. Съдът е изложил съображения, че нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговорят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както изисква от чл.24, ал.2 ЗН. При доказателствена тежест за ищците, те не установяват твърдените от тях пороци на формата, имащи за последица нищожност на нотариалното завещание. Всеки от разпитаните пред първата инстанция свидетели –нотариусът Р.Д. и присъствалите лица т.нар. „инструментарни свидетели” Др.Д. и М.И. са обяснили по идентичен начин обстоятелствата, при които е било съставено завещанието. Нотариусът е посочил посещението си в дома на М. Н., където той му продиктувал какво ще завещава - апартамент, гараж и цялото си движимо и недвижимо имущество, записал точно каквото завещателят казал в присъствието на другите двама свидетели, след което в офиса си разпечатал документа на хартиен носител, върнал се обратно, прочел завещанието и било подписано от всички присъствали лица. Тези посочени обстоятелства се потвърждават от разпита на другите двама свидетели, които също описват напълно идентични факти за посещението си в дома на М. Н. - как нотариусът изслушал волята на завещателя, след което в кантората си оформил документа и преди подписването го прочел на глас в тяхно присъствие. Свидетелката М.И. е допълнила и впечатленията си за това, че нотариусът е задавал въпроси на завещателя, а М. Н. му обяснил как иска всичко да завещае на посочения човек – апартамент и всичко останало каквото притежава след смъртта си. Съдът е счел, че показанията на всички свидетели, присъствали при съставяне на завещанието категорично потвърждават наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.24 ал.1 и 2 ЗН - устно изявяване волята на завещателя, който „продиктувал” на нотариуса волята си, записване на изявената воля, прочитане на завещанието на глас от нотариуса и подписването му от всички лица. Процедурата по съставяне на завещанието не би могла да се счете за опорочена само поради факта, че след записване волята на завещателя, нотариусът оформил в печатен текст изявлението в кантората си и там разпечатал документа на хартиен носител. Въпросите с техническото оформление на документа не повлияват на формата на завещанието, доколкото е видно, че са били изпълнени всички законови изисквания - нотариусът и свидетелите са се убедили в точния смисъл и съдържание на завещателната воля, изразена по предвидения в закона начин устно от завещателя и чак след това е бил съставен документа, прочетен на глас от нотариуса пред всички присъствали лица - завещателят и инструментарните свидетели и подписан собственоръчно от всеки от тях. Направил е извод, че при съставяне на нотариалното завещание са били изпълнени всички законови изисквания по чл.24, ал.1 и 2 вр. чл.578 ал.1 и 2 ГПК за форма и съдържание, нотариалното завещание представлява валидно придобивно основание в полза на ответника, което е противопоставимо на ищците. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормата на чл.24, ал.2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание - изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане. Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква прочитането да е непосредствено след записването. След записване волята на завещателя, нотариусът може да препише чисто и четливо текста или да го напечата, която възможност е изрично предвидена в чл.578, ал.2 ГПК, към която препраща изречение четвърто на чл.24, ал.2 ЗН. Без значение е и дали преписването или напечатването на записаната воля на завещателя се извършва пред него и свидетелите или на друго място, тъй като обстоятелството, че нотариусът точно е записал волята на завещателя се удостоверява чрез прочитането му пред завещателя и свидетелите /които са присъствали и когато завещателят е изразявал волята си/ и последащото подписване. Следователно не са нарушени изискванията за форма на нотариално завещание по чл.24, ал.2 ЗН, ако нотариусът запише волята на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите, завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят, свидетелите и нотариуса го подпишат. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите на касаторите, че завещателят не е изразил устно волята си, тъй като свидетелите не сочат, че когато нотариуса е разговарял със завещателя М. Н., последният е изразил устно волята си пред нотариуса и пред свидетелите и нотариуса е записвал така изразената воля да завещае посоченото в нотариалното завещание имущество и нито един от тях не заявява, че М. Н. е изразил волята си да завещание конкретно описаното в нотариалното завещание недвижимо имущество и нотариуса го е записал така както е изразена и продиктувана волята. По същество тезата им е, че за да се приеме, че е спазена формата на нотариалното завещание, нотариусът трябва да записва дословно волята така, както е изразена, т.е. „продиктувана“. Завещанието е волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно /при нотариалното завещание/ или писмено /при саморъчното завещание/. Изискването на чл.24, ал.2 ЗН завещателят да изяви устно своята воля и нотариуса да я запише така, както е изявена не означава, че нотариусът следва да запише буквално това, което му диктува завещателят. Изискването е завещателят устно да изрази волята си, а нотариусът да запише именно тази воля. В случая свидетелските показания непротиворечиво установяват, че М. Н. е казал, че иска да остави цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника, като апартаментите са само част от изброяването на цялото това имущество /показанията на свидетеля Д. Д./. Обстоятелството, че завещателят не е диктувал конкретната индивидуализация на посочените в завещанието апартамент и гараж /описани с местонахождение, застроена площ, помещения, съседи, принадлежащи мазе и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, при посочени граници/, не води до порок на формата на нотариалното завещание, тъй като от една страна липсва изискване за пълна индивидуализация на завещаните недвижими имоти /достатъчно е посочване, което да позволява идентифицирането им/, а от друга страна е установено, че завещателят ясно е изразил в устна форма желанието си да завещае цялото и движимо и недвижимо имущество. В този смисъл добавянето на описанието на апартамента и гаража не е довело до изменение на устно изразената воля на завещателя да завещае цялото си имущество с изброяване на два недвижими имота, поради което и нотариалното завещание е действително. Неотносим към изхода на спора се явява довода, че показанията на свидетелите, че завещателят недвусмислено е изразил волята си да завещае имотите си на С. Л. не са детайлни и конкретни /свидетелите не посочват по какъв точно начин и с какви думи или изрази завещателят е направил волеизявлението/, а единствено пресъздават свои изводи и умозаключения, поради което не следва да бъдат ценени. Тежестта да докажат порока във формата е на ищците, които оспорват нотариалното завещание, поради което дори и да не се ценят свидетелските показания, самото нотариално завещание съставлява доказателство за всички обстоятелства, които нотариусът е засвидетелствал: че съдържащите се в него изявления са направени устно от посоченото в акта лице пред нотариуса и то по начина, по който са обективирани; че е записана устно изразената воля на завещателя; че завещанието е прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите; че при съставянето на акта са участвали посочените свидетели; че завещанието е подписано от завещателя, нотариуса и свидетелите или че завещателят е заявил, че не може да подпише, поради определена причина; че завещанието е съставено на посочената в него дата. С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да заплатят на С. Л. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Ю. С.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1720 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 970 по описа за 2017 т. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА Н. К. К., [населено място],[жк], [улица], ет.5, Р. Р. Г., [населено място],[жк]бл.366а В. К. Б., [населено място],[жк][жилищен адрес] Н. Х. П., [населено място],[жк], вх.А, ет.5, ап.25, М. Б. Б.-Е., [населено място],[жк][жилищен адрес] и Х. Б. Б., [населено място], [улица], ет.4/4, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, кантора 447, адвокат К. Я.-М. да заплатят на С. П. Л., [населено място], [улица], ап.18, съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Г, ет.1, офис 2 разноски за касационното производство в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: