Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60470

гр. София, 29.12.2021 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2742 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.03.2021 год. по гр. д. № 804/2020 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.03.2019 год. по гр. д. № 83601/2017 год. на Софийския районен съд в частта му, в която Р. О. Н. е осъдена да заплати на Д. И. Н. и на С. Д. К. общо сумата 11 215 лв. /на всеки по 5 607.50 лв./, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за частта, надвишаваща собствената на ответницата до размера на притежаваната общо от ищците 1/2 ид. ч. от апартамент № 42, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 7, със застроена площ 88.15 кв. м., заедно с избено помещение № 18, ведно с 5.691/100 ид. ч. от общите части на сградата, за периода от 29.07.2014 год. до 27.11.2017 год., ведно със законната лихва от 28.11.2017 год. до окончателното плащане, както и в частта за разноските и вместо това са отхвърлени предявените от Д. И. Н. и С. Д. К. срещу Р. О. Н. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане общо на сумата 11 215 лв. /на всеки по 5 607.50 лв./, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за частта, надвишаваща собствената на ответницата до размера на притежаваната общо от ищците 1/2 ид. ч. от описания апартамент № 42 за горния период, ведно със законната лихва от 28.11.2017 год. до окончателното плащане.
Със същото решение въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от Д. И. Н. и С. Д. К. срещу Р. О. Н. искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на законната лихва в общ размер на 4 303.92 лв. за периода от 18.02.2018 год. до 27.11.2017 год. върху главницата от 11 215 лв., представляваща обезщетение за лищаване от ползване на съсобствения имот за периода от 29.07.2014 год. до 27.11.2017 год.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от ищците Д. И. Н. и С. Д. К., чрез пълномощника им адв. Ек. Ф., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане за неговата отмяна, като вместо това се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания правен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, и конкретно – за да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение съсобственикът, ползващ самостоятелно съсобствения имот, трябва ли да докаже, че е предоставил възможност на другия съсобственик да ползва имота или следва да установи, че не пречи на другите съсобственици да си служат с имота според правата им. Касаторите поддържат произнасянето на въззивния съд в смисъл, че ищците е следвало да докажат, освен ползването на съсобствения имот от ответницата, но и да установят факта на изричното препятстване от нейна страна на упражняване от тях на фактическа власт според дела им върху имота, да противоречи със съдебната практика – решение от 7.07.2010 год. по гр. д. № 231/2009 год. на ІV г. о. на ВКС, разясненията в ТР № 7 от 2.11.2012 год. по т. д. № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС, решение № 241 от 10.11.2014 год. по гр. д. № 928/2014 год. І г. о., решение № 119 от 11.03.2009 год. по гр. д. № 3204/2008 год. ІІ г. о.
По същия правен въпрос се поддържа да е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Р. О. Н., чрез пълномощниците й адвокатите Г. З. и С. М., поддържа в представения писмен отговор становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си по отношение исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС на касаторите срещу ответницата, като отменил първоинстационното осъдително решение и вместо това отхвърлил същите, въззивният съд приел, че по делото категорично е установено, че страните са съсобственици в процесния недвижим имот с равни права – по 1/ 2 ид. ч., както и предвид твърденията на ответницата, същата е упражнявала самостоятелно фактическа власт върху него от 29.07.2014 год. до 24.11.2015 год. Установено е и, че на 18.02.2014 год. на ответницата е връчена нотариална покана от ищците, сега касатори, за плащане на обезщетение за лишаването им от ползване на имота съобразно техния дял. Установен е и размерът на претендираното обезщетение посредством приетата по делото експертиза. Независимо от това, съдът приел, че са останали недоказани останалите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на исковете, изведени от цитираната във въззивното решение съдебна практика, а именно, че ответницата е ползвала съсобствения имот над полагащото й се съобразно квотата й в съсобствеността за целия исков период, както и че го е ползвала по начин, възпрепятстващ останалите съсобственици да ползват същия. Така, упражняваната от ответницата изключителна фактическа власт върху имота до 24.11.2015 год. е съобразно предназначението му, като за този период ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили с никакви доказателства, че с това тя ги е възпрепятствала да ползват и те имота според неговото предназначение. Липсват и твърдения, че ответницата е ограничила достъпа им до имота, дори няма данни, че не са имали ключове или да не са били допуснати по някакъв начин. Извършването на ремонти от ползващия съсобственик по никакъв начин не препятства останалите съсобственици да ползват имота за жилищни нужди.
Според въззивния съд, на още по-голямо основание исковете са недоказани за останалия период след 24.11.2015 год. до предявяването им – установено е, че ответницата не е живяла в имота, както и липсват доказателства, че е пречела на касаторите да ползват същия според квотата им в съсобствеността. Въпросът за доказване на възпрепятстването на ползващия имота съсобственик като необходима предпоставка за основателност на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, от страна на ищеца по този иск, се явява относим към извода на въззивния съд в обжалваното решение. С оглед приетото друго разрешение относно доказателствената тежест за този факт в сочената от касаторите съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в частта относно исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В останалата му част – по исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от 18.02.2014 год. до предявяването им на 29.11.2017 год., с оглед цената на всеки от тях, а и общо сборът им, под 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:



ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. И. Н. и С. Д. К., чрез пълномощника им адв. Ек. Ф., касационна жалба срещу въззивното решение № 261910 от 22.03.2021 год. по гр. д. № 804/2020 год. на Софийски градски съд в потвърдителната му част по исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение № 261910 от 22.03.2021 год. по гр. д. № 804/2020 год. на Софийски градски съд в останалата му част по подадената от Д. И. Н. и С. Д. К., чрез пълномощника им адв. Ек. Ф., касационна жалба.
Указва на Д. И. Н. и С. Д. К., чрез пълномощника им адв. Ек. Ф., да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметката на ВКС държавна такса в размер на 224.30 лв. и в същия срок да представят вносния документ.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати и препис от определението.
В останалите му части горното определение не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на същото в частта, подлежаща на обжалване, и след внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: