2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 933 София 30.12..2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ Т. отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева Мария Славчева при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 4/2010 година Образувано е по частна касационна жалба на „Он Т.” ЕООД, гр.Пловдив срещу определение № 13508 от 20.11.2009 г. по в.ч.гр.д.№ 10170/2009 г. на Софийски градски съд. С последното е отменено определение от 31.07.2009 г. по гр.д.№ 12325/2009 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е постановено изпращането му по подсъдност на П. районен съд и вместо него е постановено друго, с което делото е върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Частния жалбоподател развива съображения за постановяване на определението в нарушение на чл.113 ГПК, като застъпва становището, че ищците по предявения с правно основание чл.39, ал.1 ЗТ иск нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП и не могат да се ползват от изборната подсъдност, установена в цитираната процесуална разпоредба. В инкорпоринато в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към което препраща нормата на чл.274, ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано с наличието на противоречива практика по приложението на чл.113 ГПК по отношение на исковето по Закона за туризма, в подкрепа на което се прилага Определение № 697 от 07.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 514/2009 г., І т.о. Ответниците по частната касационна жалба М. Г. К., О. А. А. и Г. Р. В. изразявт становище за недопустимост на касационно обжалване, а по същество и на неоснователност на наведените в нея отменителни основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на жалбоподателя и данните по делото касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Процесуалноправният въпрос за местната подсъдност на искове на потребители на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена по Закона за туризма осъществява основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на конкретното дело. Обстоятелството, че този въпрос е разрешен в противоречие с цитираното от жалбоподателя Определение № 697 от 07.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 514/2009 г., І т.о. налага извода, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че по смисъла на § 1, т.15 от Закона за туризма ищците имат качеството на потребители на организирани индивидуални и групови туристически пътувания и с оглед на фактическите обстоятелства, на които е основан искът им, те имат правото да изберат вместо общата местна подсъдност по чл.105 ГПК тази по чл.113 от процесуалния кодекс, който избор не може да бъде дерогиран от възражението на ответника по иска. В представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Определение № 697 от 07.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 514/2009 г., І т.о. е прието, че разпоредбата на чл.113 ГПК обхваща само искове, уредени в Закона за защита на потребителите. Изтъкнато е, че с § 13, т.1 от ДР на З. е направена изричната уговорка, че понятието „потребител” е дефинирано по смисъла на този закон и макар че Законът за туризма също въвежда понятието „потребител”, след като липсва препращаща норма, която да установява идентичност на съдържанието му с това, определено с § 13, т.1 от ДР на З., то предявеният иск по чл.32, ал.1, т.5 от Закона за туризма във вр. с чл.12 и чл.26, ал.1 ЗЗД не е потребителски, тъй като не произтича от изрично уредените възможности за това в Закона за защита на потребителите. Настоящият състав на Второ Т. отделение след преценка на застъпените становища в цитираното определение и в постановеното от Софийски градски съд по поставения въпрос приема за правилно становището, изразено в обжалваното определение по следните съображения: Принципно правилно е застъпеното в Определение № 697 от 07.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 514/2009 г., І т.о. становище, че особената местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, независимо от липсата на изрично препращане, следва да се счита уредена като подсъдност по индивидуалните искове за защита права на потребители, но съгласно съдържанието на тези права и защитата им според чл.1, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Законът за туризма (глава четвърта, раздел II "Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена") е сред изрично изброените в чл.186, ал.2 З. закони, чието нарушение съставлява основание за предявяване от обединените в сдружения потребители на колективен иск за преустановяване на съответното нарушение и за заплащане на обезщетение. По аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че с правото на индивидуален иск разполага и отделният потребител на посочената туристическа услуга, който твърди, както е в разглеждания случай, че е бил увреден от нарушение, обективирано в чл. 68д З., доколкото предоставената му информация е невярна и поради това се касае до заблуждаваща търговска практика. Изложеното позволява да се приеме, че потребителят на организирано индивидуално или групово туристическо пътуване по смисъла на § 1, т.15 от ДР на Закона за туризма е потребител и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителя, който при предявен индивидуален иск за обезщетение от действия и търговски практики, извършени в нарушение на съдържащите се в раздел ІІ от Закона за туризма и в Закона за защита на потребителя разпоредби, се ползва от изборната местна подсъдност, уредена в чл.113 ГПК. В изложения смисъл е и разрешението, дадено с обжалваното определение по поставения процесуалноправен въпрос, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ Т. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13508 от 20.11.2009 г. по в.ч.гр.д.№ 10170/2009 г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 13508 от 20.11.2009 г. по в.ч.гр.д.№ 10170/2009 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: