Р Е Ш Е Н И Е №..24................ София,...........27.07..........................................., 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 586/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Д. А. чрез процесуален представител адвокат И. Д. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „г” г. о. № 392/15.01.2009 г., постановено по гр. д. № 1792/2004 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 34 с-в № 443/22.12.2003 г., постановено по гр. д. № 9043/2009 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Д. А. срещу Р. С. П. и Г. В. К. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключен на 13.11.2001 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Подробни съображения са изложени с писмена защита на адвокат И. Д.. Ответникът по касация Р. С. П. не е изразил становище по жалбата. Ответникът по касация Г. В. К. е оспорила жалбата като неоснователна по съображения, изложени с писмена защита. Счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане, поради това, че е била лишена от право на участие в процеса пред първа и въззивна инстанция, поради призоваването й на адрес, на който никога не е живяла. Представя заверени копия от лична карта №[ЕИК]/17.07.2003 г. и от удостоверение за постоянно пребиваващ в Република България чужденец, издадено от 1-во РПУ-София на 19.02.1999 г., в които документи е посочен постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, а не посочения в исковата молба адрес-София,[жк], [жилищен адрес] нито адреса, посочен с писмена молба на процесуалния представител на ищцата адвокат И. Д. от 30.09.2003 г. до СРС, 34 с-в-София, [улица], ет. 3, в ляво / [фирма]/. С определение № 487/13.05.2010 г. по гр. д. № 586/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос за добросъвестността на страните при упражняване на права при сключен между тях договор и за тълкуване волята им, в случай че със сключения предварителен договор е уговорен краен срок за сключване на окончателния без да е фиксирана дата, а с оглед изпълнение на определено задължение и за възможността на изправната страна при бездействие на неизправната във връзка с уговореното по договора задължение да иска на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД обявяване на предварителния договор за окончателен преди изтичане на уговорения краен срок. Върховният касационен съд е приел, че поставеният материалноправен въпрос е обуславил крайния резултат на обжалваното решение и е от значение за точното прилагане на закона във връзка с иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, когато има неточно изпълнение на поето с предварителния договор задължение от страна на продавача, от изпълнението на което зависи настъпването на крайния срок за сключване на окончателния договор. При неточно изпълнение, в резултат на недобросъвестно упражняване на права от страна на продавача купувачът има право да иска реално изпълнение и обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение /чл. 79, ал. 1 ЗЗД/. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са обвързани с валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който те са уговорили правото на собственост да се прехвърли най-късно в момента, когато се състави акт за държавно приемане и се издаде разрешение за ползване на жилищната сграда, както и че продавачите по предварителния договор не са изпълнили задължението си по предварителния договор да се открие процедура по приемането на сградата. От правна страна въззивният съд е приел, че неизпълнението на поетото от продавачите по предварителния договор задължение не ги е поставило в забава, тъй като отговорността им може да се ангажира единствено чрез претенция за обезщетение поради неизпълнение на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД или чрез разваляне на договорните отношения и при липсващи доказателства за държавно приемане на построената жилищна сграда съдът е счел предявения от купувача по предварителния договор иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за неоснователен и го е отхвърлил. Неправилен е изводът на въззивния съд, че не е настъпил уговорения падеж на задължението на продавача, поето с предварителния договор във връзка с държавното приемане на сградата, като условие за сключване на окончателния договор. Срокът за сключването на окончателния договор е определен от страните в т. 2 от предварителния договор за покупко-продажба по следния начин: „Страните се задължават да сключат окончателен договор най-късно при представяне на заповед за въвод в експлоатация на апартамента от страна на продавачите”, като в тази връзка с т. 3.5. от договора продавачите по предварителния договор са се задължили: „До края на м. март 2001 г. да открият процедура за приемане на акт 16 на сградата”. Следователно, страните по предварителния договор са постигнали съгласие крайният срок за сключването на окончателния договор да бъде края на м. март 2001 г. От този момент до последното съдебно заседание по делото-24.01.2011 г. /или около 10 години по-късно/ тази процедурата по приемане на сградата с акт 16 не е била открита. Нещо повече, с нот. акт № 175, том І, рег. № 38036, н. д. № 720/2002 г. ответниците по иска-продавачи по предварителния договор са подарили процесния недвижим имот на сина си. При това положение, по делото са налице достатъчно данни, за да се приеме, че те са недобросъвестни при изпълнение на задълженията си, поети с предварителния договор-не са предприели действия по иницииране на процедура за въвеждане на сградата в експлоатация и са дарили имота на сина си /впоследствие той е починал и по силата на наследственото правоприемство имотът отново се е върнал в техния патримониум/. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Налице са касационните основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилното въззивно решение следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав доколкото следва да се съберат доказателства за актуалната данъчна оценка на процесния имот, а и за да се даде възможност на ответниците да вземат участие при разглеждане на делото. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” г. о. № 392/15.01.2009 г., постановено по гр. д. № 1792/2004 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: