Ключови фрази


4


Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. София, 16.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора………....................
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2635 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3513/30.04.2018 г. на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, представляванo от юрисконсулт Ц.К., срещу въззивно решение № 84 от 26.03.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 73/2018 г. на Врачанския окръжен съд, с което са уважени предявените от П. П. К. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ– за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност началник отдел „Физическа защита” в Дирекция „Безопасност и качество”, Управление „Сигурност”; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на сумата 15 823,50 лв. за периода 22.07.2017г. -23.01.2018 г. със законната лихва, считано от 31.07.2017 г. до окончателното заплащане. Уважен е и искът на П. К. за връщане на удържаното от ответника, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, обезщетение за наложеното дисциплинарно уволнение в размер на месечното брутно трудово възнаграждение - 5 274,50 лева.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и се моли за отмяната му.
Ответникът по жалбата П. П. К., представляван от адв.А., преупълномощена от адв. Г.Б., в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира съдебните разноски, направени пред касационната инстанция.
С определение № 846/07.12.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за възможността по реда на чл.189, ал.1 ГПК работодателят да преразгледа тежестта на извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, като отмени издадена заповед, с която е наложил дисциплинарно наказание „забележка” и вместо това за същото нарушение на трудовата дисциплина да наложи по-тежко наказание „дисциплинарно уволнение”.
По поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Общият правен принцип „за едно нарушение – едно наказание” в трудовото законодателство е уреден в нормата на чл.189, ал.2 КТ. В съдебната практика и в правната теория никога не е имало съмнение, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина работодателят може да наложи само едно дисциплинарно наказание. Тъй като основание на дисциплинарната отговорност е конкретното нарушение на трудовата дисциплина, с налагането на съответното дисциплинарно наказание това основание се изчерпва. Недопустимо е за едно и също нарушение да се налага повече от едно наказание (по арг. от решение № 1718/09.12.2002 г. по гр. д. № 2050/2001 г., III г. о., решение № 162/18.05.2010 г. по гр. д. № 299/ 2009 г., IV г. о. на ВКС).
Съгласно чл.195, ал.3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя, или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. С връчването на заповедта се реализира налагането на дисциплинарното наказание, респ. от този момент тя произвежда правно действие и поради това след този момент работодателят не разполага с правомощие да преразглежда въпроса за тежестта на нарушението и вида на наложеното наказание. До съобщаването на заповедта на работника или служителя, тя може без ограничения да бъде изменявана, уточнявана, анулирана и пр. от субекта на дисциплинарната власт. След съобщаването й, наказанието се счита наложено и за същото нарушение второ наказание не може да се налага. Освен това, наказанията „забележка” и „предупреждение за уволнение” се изтърпяват със самото им налагане (т.е. с връчването на заповедта), поради което дори при отмяната им, второ наказване на работника или служителя не е възможно (вж. в т.см. – проф. д-р Кр. М., „Дисциплинарна отговорност на работниците и служителите” – стр.160).
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
По делото е установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за длъжността началник отдел „Физическа защита” в Дирекция „Безопасност и качество”, Управление „Сигурност”, прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ едностранно от работодателя със заповед № НК-7/21.07.2017 г., връчена на служителя на 22.07.2017 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснато от П. К. нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. 126, т. 9 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя.
Обсъждайки събраните по делото доказателства и съобразявайки хронологията на събитията в оспорената дисциплинарна процедура, въззивният съд е посочил, че с атакуваната заповед за уволнение е отменена предходна влязла в сила заповед № НК-7/08.06.2017 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за същото нарушение - злоупотреба с доверието на работодателя (чл.126, т.9 КТ), изразяващо се в непристойни действия, извършени от П.К. на 15.02.2017 г., около 01.20 часа в сградата на Районно управление - [населено място], а именно - отправени от него, при използване на служебното му положение, обидни думи и закана за уволнение спрямо служител от РУ на МВР – [населено място].
В мотивите на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение е посочено, че поради установени от видеозапис в социалните мрежи нови обстоятелства при извършване на нарушението на трудовата дисциплина, се отменя предходната заповед за налагане на наказанието „забележка” и се налага по-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. Нови писмени обяснения преди издаването на оспорената заповед не са искани от служителя.
За да счете уволнението на ищеца за незаконосъобразно, въззивната инстанция е приела, че по-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“ е наложено за същото нарушение, което вече е било санкционирано с наказание „забележка” и поради което работодателят е посочил в мотивите на оспорената заповед, че с нея отменя предишната си заповед № НК-7/ 08.06.2017 г., връчена на П.К. на същата дата. Съдът е счел, че ответникът не е разполагал с правомощие да отмени влязлата в сила заповед за предходното дисциплинарно наказание „забележка” и да наложи друго, по-тежко наказание („дисциплинарно уволнение”), а единствено е могъл да го заличи предсрочно – чл.198, ал.1 КТ. Посочено е още, че дори да се приеме, че работодателят е разполагал с правомощие да отмени по-лекото наказание и да наложи друго, по-тежко, то и в този случай, доколкото се твърди, че причина за това са станали новооткрити обстоятелства около извършването на нарушението, това е могло да стане в ново дисциплинарно производство и след изискване на нови писмени обяснения от работника. В случая това не е направено, поради което при издаване на уволнителната заповед е нарушена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, което обуславя незаконосъобразността й и на това основание. Предявените от П.К. искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, както и искът за връщане на удържаното на основание чл. 221, ал. 2 КТ, обезщетение за наложеното дисциплинарно уволнение, в размер на месечното брутно трудово възнаграждение - 5 274,50 лева, са счетени за основателни и са уважени.
При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е правилно - постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано.
Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че оспорената заповед е издадена от работодателя в нарушение на установения в нормата на чл.189, ал.2 КТ принцип „за едно нарушение – едно наказание”. По делото не е имало спор, че уволнителната заповед е издадена и наказанието е наложено за същото нарушение на трудовата дисциплина, за което отговорността на служителя вече е била ангажирана с предходната заповед № НК-7/ 08.06.2017г. за налагане на дисциплинарното наказание „забележка”. Както се посочи в отговора на правния въпрос, с връчването на тази първа заповед на служителя – на 08.06.2017 г. - наказанието „забележка” се счита не само наложено, но и изтърпяно, поради което работодателят не е могъл и не е имал право да издава втората заповед, с която да санкционира отново П.К. за същото нарушение. Всяко последващо наказание за нарушение, което вече е санкционирано в хода на завършила дисциплинарна процедура, влиза в противоречие със забраната по чл.189, ал.2 КТ и е незаконно.
Предвид изложеното, оплакванията на касатора за неправилно тълкуване и приложения на материалния закон от страна на въззивния съд, както и за необоснованост на изводите му, са неоснователни. Въззивното решение, с което претенциите на ищеца по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 и по чл.221, ал.2 КТ са уважени, е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото, на ответната страна в касационното производство се дължи заплащането на направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК и документи за направени разходи възлизат на сумата 2 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84 от 26.03.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 73/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД – гр.Козлодуй, с ЕИК – 106513772, представлявано от изпълнителния директор И. А., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на П. П. К., с ЕГН – [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 2 600 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.