5 Р Е Ш Е Н И Е № 270 София, 23.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2434/2017 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Техкерамик-М” АД /предишно „Техкерамик-М” ООД/, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 1156 от 22.05.2017 г. по в.т.д. № 5732/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 32 от 01.04.2016 г. по т.д. № 46/2015 г. на Окръжен съд – Враца, в което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решения № 68 от 13.07.2016 г. и № 98 от 10.10.2016 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявен от дружеството срещу В. Номи Х. иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, за заплащане на сумата 65 049.27 щатски долара, дадена на ответника за закупуване на автомобил на името на дружеството, като въззивният съд е квалифицирал иска по чл.79, ал.1, вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД. С определение № 215 от 11.04.2018 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното въззивно решение за проверка на неговата допустимост. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за касиране на решението и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски. Подробни съображения са изложени в жалбата и в защита, поддържани в публичното съдебно заседание на 19.09.2018 г. Ответникът по касация – В. Номи Х., гражданин на САЩ, чрез процесуалните си пълномощници, поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Така заявеното становище е подробно мотивирано в постъпил по делото писмен отговор и в становище, поддържани в съдебно заседание, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на Апелативен съд – София е приел, че с поддържаните във въззивното производство твърдения от страна на пълномощника на ищцовото дружество /съдебно заседание на 22.02.2017 г./ за неизпълнено ответника на договорно задължение – по договор за поръчка, са отстранени нередовности на исковата молба и искането е приведено в съответствие с обстоятелствата, на които се основава. При условията на т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предявените искове са квалифицирани по чл.79, вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД, като са дадени съответни указания на страните във връзка с подлежащите на доказване факти. От фактическа страна е прието за установено наличието на договор за поръчка между ищцовото търговско дружество и ответника – за сключване от ответника Х. на договор за лизинг и последващо придобиване на собствеността върху автомобил Джип В., на стойност 65 000 щ.д., при заплащане, за сметка на дружеството, на лизингови вноски в размер на 1 720 щ.д. за 36 месеца. За наличието на посочения договор, решаващият състав се е позовал на решение на ОС на дружеството, прието с протокол от 10.05.2011 г. и на ежемесечното превеждане на суми за лизинговите вноски от ищеца на ответника, с извод, че липсва пълномощие за сключване на договор за лизинг от името на дружеството, или за придобиване на собствеността върху автомобила от името на същото. В подкрепа на последния извод е преценено последващо решение на О. от 20.05.2011 г., взето от съдружниците В. Х. и неговата майка В. Х., за регистриране на автомобила на името на Х. и корекция на всички документи за собственост на автомобила. По отношение на последното решение, съставът на АС-София е приел за неоснователно оспорването на истинността на протокола. Независимо от липсата на представени по делото доказателства, решаващият съд е счел за безспорни обстоятелствата, свързани със сключването на договор за лизинг от ответника, с предмет ползването и възможното придобиване на процесния автомобил в САЩ и с придобиването му, съответно регистриране на автомобила на името на ответника, след изплащане на лизинговите вноски през 2014 год. Прието е също така, че ответникът е ползвал автомобила от 2011 г., съобразно решението на О. и е заплащал лизинговите вноски с предоставени му от ищеца средства. Констатираното от съда неизпълнение на задължението на довереника да осъществи отчетна сделка, не е съотнесено към претенцията за връщане на предоставените от доверителя парични средства, послужили за заплащане на лизинговите вноски. В тази насока е налице позоваване на чл.292, ал.2 ЗЗД, като са изложени и евентуални съображения, основани на изразената от довереника готовност за реализиране на прехвърлителна сделка в САЩ, като отказът за приемането поставя доверителя в забава. Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо, по следните съображения: Предявеният от „Техкерамик-М” ООД иск е квалифициран и разгледан от първата инстанция като иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД. При определяне на тази правна квалификация, Окръжен съд – Враца е взел предвид обстоятелствената част на исковата молба, съответстваща на искането за връщане на предоставени от дружеството суми, преведени на ответника за заплащане на лизингови вноски и съответно за придобиване на автомобила. Според изричните твърдения на ищцовото дружество /сега касатор/, след като автомобилът е следвало да бъде закупен на името на дружеството, а не лично на името на съдружника, е налице неоснователно обогатяване, или, получаването на сумата от ответника е на неосъществено основание. Във въззивната жалба, депозирана от „Техкерамик-М” ООД, са поддържани доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, вкл. и затова, че ОС – Враца недопустимо е разгледал, обсъдил и формирал правни изводи по непредявен иск с правна квалификация чл.284, ал.2 ЗЗД, независимо от приета в доклада правна квалификация на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД- връщане на даденото при неосъществено основание и разпределена доказателствена тежест на страните именно при тази правна квалификация. В публичното съдебно заседание на 22.02.2017 г. процесуалният пълномощник на въззивника е поддържал, че „не е осъществено основанието, договор за покупко-продажба на автомобил на името на дружеството” и затова сумата се претендира на основание чл.55 ЗЗД. Непосредствено след това изявление е поддържано твърдение за наличие на договор за поръчка, който не е изпълнен от страна на ответника, поради което е налице неизпълнение на договорно задължение и на основание чл.79, във вр. с чл.284 ЗЗД се претендира възстановяване на сумата, платена за покупка на автомобила. Процесуалният пълномощник на въззиваемия е заявил становище / в същото о.с.з./, че направеното от ищеца уточнение съставлява недопустимо изменение на иска. С постановеното от въззивния съд определение от 22.02.2017 г., при условията на т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исковете са квалифицирани по чл.79, във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД, като са дадени съответни указания на страните. Становището на съдебния състав на САС е мотивирано с: изясняване на процесуалната воля на ищеца и съответно, привеждане на искането в съответствие с обстоятелствата, на които се основава. Прието е, че по този начин се отстраняват нередовности на исковата молба и не се касае за изменение на иска. Настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд, се е произнесъл извън очертания в исковата молба предмет на делото. Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. Действително, поддържано е, че решението за сключване на лизингов договор за процесния автомобил и за закупуването му, е взето от общото събрание на съдружниците /О./ на „Техкерамик-М” ООД от 10.05.2011 г. Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения за мандатни правоотношения, а и решението на О. не би могло да съставлява договор за мандат. Дори и с оглед на изяснените в хода на процеса обстоятелства, че ответникът е бил и управител на дружеството за част от периода, през който са превеждани лизингови вноски, то не би могло да се изведе извод, че той, като органен представител на дружеството, е осъществявал, основана на представително правоотношение, представителна власт. Според предвидената в ТЗ компетентност на управителя на дружеството с ограничена отговорност, освен управленската дейност, изразяваща се в организиране и ръководство дейността на дружеството, той е и волеизявяващ орган на дружеството. При тези данни, въззивният състав неправилно е приел, че чрез въведените нови твърдения от страна на процесуалния пълномощник на дружеството, всъщност се отстранява нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Всъщност, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни, от надлежно въведените от ищеца, правопораждащи факти и при липса на предпоставки за провеждане на производство по чл.129, ал.4 ГПК. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД. При повторното въззивно разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1156 от 22.05.2017 г. по в.т.д. № 5732/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: