Р Е Ш Е Н И Е №79 [населено място], 15.05.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1299 по описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на П. Н. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 336 от 17.07.2013г. по гр.д. № 209/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 301/13.12.2012г., поправено с решение № 241/30.01.2013г. по гр.д. № 993/2011г. по описа на Ботевградски районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. Н. С. и Н. Ц. С., че Н. Г. Д.-И. е собственик на поземлен имот с идентификатор 05815.308.87 по кадастралната карта на [населено място], а по регулационния план на [населено място], в.з.„З.”, представляващ УПИ ХХХІV-1524 с площ 968 кв.м. и са осъдени П. Н. С. и Н. Ц. С. да предадат на Н. Г. Д.-И. владението на описания имот. С решението е отхвърлено възражението за подобрения, предявено от П. Н. С. срещу Н. Г. Д.-И. и възражението за признаване правото на задържане на имота до заплащане на подобренията. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Молителят сочи нови писмени доказателства, удостоверяващи твърдяни, но неустановени в процеса обстоятелства, които имат съществено значение за изхода на спора. Тези доказателства са: 1. Решение № 9164/28.06.94г. по преписка по заявление вх. № 1963/15.01.1992г. на Поземлена комисия - Б.; 2. Протокол № 40/10.03.1951 г. на Общинската комисия по Т.; 3. Решение № 10845/09.07.1997г. по преписка по заявление вх. № 1962/15.01.1992г. на Поземлена комисия - Б.; 4. Решение № 14891/09.12.2003г. по преписка по заявление вх. №1435/18.10.1991 г. на Поземлена комисия - Б.; 5. Молба-декларация за членство в ТКЗС от 07.02.1951г. на П. С. П.. Доказателствата касаят собствеността върху съседни на процесния имоти, в които наследодателят Н. Д. е посочен като съсед. Според молителя при обсъждането им съдът би достигнал до друг извод по въпроса за идентичността между притежаваните от наследодателя имоти и възстановения от Поземлената комисия имот, предмет на спора. Ответницата по молбата Н. Г. Д.-И. чрез пълномощника адв. В. Р. изразява становище за неоснователност на молбата. С определение № 57 от 23.03.2015г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й съдът намира следното: За да постанови решението, предмет на отмяната, съставът на Софийски окръжен съд е установил, че ищцата Н. Г. Д. е един от наследниците по закон на Н. Г. Д., починал 1970г. В полза на наследниците е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, включително и върху процесния имот, който е включен в регулационния план на [населено място], местн.”З.”. По силата на договори за доброволна делба и дарение ищцата е придобила правото на собственост върху имота. С договор от 04.01.1989г. на ответника П. С., по време на брака му с Н. Ц. С., е отстъпено право на строеж върху държавна земя - парцел ХХХІV-1524 кв.20 по плана на в.з. „З.” и в имота е изградена върху бетонни основи сграда тип”Бунгало”, която няма протокол за строителна линия и ниво, строителни книжа и разрешение за строеж. При тези данни съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик - в полза на наследниците на собственика на земеделските земи е издадено влязло в сила валидно решение на Поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, придружено със скица и удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, с което е приключило възстановяването на собствеността върху земеделските земи, включително процесния имот. Съдът е намерил за недопустими и отказал да разгледа възраженията на ответниците относно това дали наследодателят, от който черпи правата си ищцата, е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, тъй като ответниците не противопоставят свои права върху имота към същия този момент. Позовал се е съдебна практика по чл. 290 ГПК, според която при конкуренция на права между бивш собственик и ответник, който се позовава на суперфициарна собственост в резултат на учредено право на строеж върху бивша земеделска земя, включена в строителните граници, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ. Многобройна съдебна практика по чл.290 ГПК в същия смисъл е цитирана и в първоинстанционното решение. Възражението на ответниците за придобиване на имота по давност Софийски окръжен съд е намерил за неоснователно като се е позовал на задължителна практика на ВКС - давностният срок е започнал да тече от влизане в сила на реституционното решение на 25.06.2001г. и е прекъснат с подаване на исковата молба на 22.06.2011г. Възражението за право задържане върху имота до изплащане на подобренията, извършени от ответниците, съдът също е отхвърлил, изтъквайки, че ответниците имат качество на недобросъвестни владелци и нямат право на задържане. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените с молбата за отмяна и описани по-горе доказателства касаят възстановяване на собствеността върху имоти, съседни на процесния, претендирани от трети за настоящия спор лица. Доказателствата имат отношение към основателността на възражението на ответниците по иска, че възстановеният имот не е идентичен с притежавания от наследодателя, т.е. че наследодателят не е бил собственик на възстановения имот. Както бе посочено, с решаващите си мотиви съдът е намерил това възражение за недопустимо, позовавайки се на задължителна практика на ВКС, така че не е обсъждал неговата основателност. Ето защо, новопредставените доказателства, имащи отношение към възражение, неприето за разглеждане от съда, не биха могли да променят изхода на спора. С оглед на това молбата за отмяна е неоснователна. Развитите от молителя в писмената защита съображения за неправилност на практиката по чл. 290 ГПК, на която решаващият съд е основал неразглеждането на това възражение, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. При този изход в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. С. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 336 от 17.07.2013г. по гр.д. № 209/2013г. по описа на Софийски окръжен съд. ОСЪЖДА П. Н. С. да заплати на Н. Г. Д.-И. от [населено място],[жк], ул. 185, № 31 сумата 500 /петстотин/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.