Ключови фрази
Ревандикационен иск * евентуален иск * насрещен иск * главен иск

Р Е Ш Е Н И Е


№ 112

гр.София, 07.10.2016 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2758 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 179 от 22.04.2016 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 24 от 17.02.2015 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в.гр.д. № 318/2014 г. в частта му, с която въззивният съд не се е произнесъл по насрещния иск за присъждане на подобрения в размер на 17 820 лв. - в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.
Със същото определение № 179 от 22.04.2016 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване и на решение № 188 от 17.12.2015 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по същото в.гр.д. № 318/2014 г. в производство по чл. 247 ГПК – за да се провери неговата процесуална допустимост.
Констатирано е, че в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл, като е уважил ревандикационните искове, основното решение № 24 от 17.02.2015 г. е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК.
С подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба с вх.№ 790 от 17.03.2015 г. С. И. К. чрез адвокат Д. К. от АК – [населено място] поддържа, че основното обжалвано решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли същото да бъде отменено и се постанови друго, с което да бъде разгледан и уважен изцяло приетия за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 74 ЗС. С подадената в срок касационна жалба с вх.№ 384 от 04.02.2016 г. същият касатор поддържа, че решението, постановено в производството по чл. 247 ГПК е недопустимо, евентуално – неправилно и моли същото да бъде отменено и да се постанови уважаване на насрещния иск с правно основание чл. 74 ЗС и на заявеното възражение за право на задържане. Претендира разноски за всички инстанции.
Ответниците по касация В. П. В. и Т. П. И. са депозирали отговори и на двете касационни жалби, като възразяват срещу основателността им. Претендират присъждането на разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С атакуваното основно решение № 24 от 17.02.2015 г. Окръжният съд - Силистра, действащ в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, частично е отменил решение № 428 от 29.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 860/2013 г. на Районен съд - Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В. П. В. и Т. П. И. иск с правно основание чл.108 ЗС против С. И. К. като вместо това е признал за установено по отношение на С. И. К., че В. П. В. и Т. П. И. са собственици на 1/2 идеална част от имот с идентификатор 66425.504.420 и на 1/2 идеална част от имот с идентификатор 66245.504.415, ведно с 1/2 идеална част от построените сгради с идентификатори 66425.504.420.1, 66425.504.420.3 и 66425.504.420.4 и С. И. К. е осъден да предаде на ищците владението на тези имоти. Решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В. П. В. и Т. П. И. иск с правно основание чл.108 ЗС против С. И. К. да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на останалата 1/2 част от построените в имота сгради с идентификатори 66425.504.420.1, 66425.504.420.3 и 66425.504.420.4. В мотивите на това решение е посочено, че по делото е предявен насрещен иск (с цена 17 820 лв., съобразно увеличението, допуснато от районния съд в о.с.з.11.09.2014 г.) от С. И. К. срещу В. П. В. и Т. П. И. за заплащане на подобрения и възражение за право на задържане, по които не е постановен диспозитив в решението на РС - Силистра. Посочено е още, че същите не са предмет и на въззивната жалба, поради което това процесуално нарушение няма как да бъде коригирано от въззивния съд.
Сезирана с касационната жалба срещу това въззивно решение, с определение № 127 от 24.07.2015 г. касационната инстанция е констатирала, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка. Посочено е, че същата се състои в несъответствието между мотивите (в които е формирана правораздавателна воля относно недопустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция) и диспозитива (в който така формираната воля по въпрос от предмета на делото не е намерила своето отражение). По тази причина и на основание чл. 247, ал. 1, предл. 1 ГПК делото е било изпратено на окръжния съд за отстраняване на очевидната фактическа грешка чрез постановяване на диспозитив за оставяне без разглеждане на предявения от С. И. К. срещу В. П. В. и Т. П. И. насрещен иск. Указано е след провеждането на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК делото да бъде върнато на ВКС за произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване по отношение на частта от въззивното решение, с което Окръжният съд – Силистра не се е произнесъл по насрещния иск за подобренията и акцесорното му възражение за право на задържане.
След повторното постъпване на делото в Окръжен съд – Силистра е постановено решение № 188 от 17.12.2015 г., с което, като е постановил, че допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 24 от 17.02.2015 г., въззивният съд е отхвърлил предявения при условията на евентуалност спрямо ревандикационния иск насрещен иск на С. И. К. против В. П. В. и Т. П. И. с искане двете да бъдат осъдени да му заплатят стойността на направените от него подобрения в имота в размер на 17 820 лв., както и възражение за право на задържане - като неоснователни и недоказани.

По основанието за допускане на касационното обжалване на въззивно решение № 24 от 17.02.2015 г.:

По въпроса относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция настоящият състав на съда споделя формираната с т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК задължителна съдебна практика, съгласно която въззивният съд може за пръв път, след като е уважил жалбата срещу главния иск, да се произнесе по същество по отношение на евентуалния, по който не се е произнесла първата инстанция. Приложимостта на това разрешение и при действието на новия ГПК е утвърдена с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (например : Решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр.д.№ 5152/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 136 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 1872/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.), като се приема, че същото е относимо не само за предявените искове, но и за своевременно релевираните възражения на страните.

По основателността на касационната жалба срещу въззивно решение № 24 от 17.02.2015 г.:

При извършената от касационната инстанция служебна проверка се установи, че атакуваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо.
Предвид отговора на значимия за спора правен въпрос се налага извода, че решението е неправилно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което засяга изхода на делото.
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, в защита срещу който касаторът е предявил насрещен иск за присъждане заплащането на подобрения в процесния имот с акцесорно към него възражение за право на задържане. Предвид постановеното от първата инстанция отхвърляне на първоначалния иск, пред районния съд не се е сбъднало условието за разглеждане на насрещния иск и възражението за право на задържане. Съответно - противно на разбирането на Окръжен съд - Силистра - липсата на произнасяне в решението на районния съд не съставлява процесуално нарушение. Доколкото въззивници са били ищците по първоначалния иск, те не са имали интерес с въззивната жалба да повдигат въпроса за допустимостта от произнасяне по предявения срещу тях насрещен иск. Вътрешно процесуалното условие за разглеждане на последния се е сбъднало пред въззивния съд, който е бил длъжен да се произнесе по съществото на спора. Като е отказал да стори това, самият той е допуснал процесуално нарушение, което налага касиране на решението в допуснатата до касация част и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да се съобрази и задължителната практика, формирана с Решение № 108 от 08.07.2015 г. по гр.д.№ 415/2015 г. на ВКС, І г.о.
При новото разглеждане следва да се обсъдят събраните по делото доказателства и доводи, касаещи насрещния иск и акцесорното възражение, както и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК ще следва да се разпредели отговорността за направените разноски за защита по насрещния иск, включително в производството пред настоящия състав на ВКС.

По основанието за допускане на касационното обжалване на решение № 188 от 17.12.2015 г. и по основателността на касационната жалба срещу този акт:

С определение № 127 от 24.07.2015 г. е констатирано наличието на предпоставките по чл. 247, ал. 1, предл. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, изразила се в несъответствие между мотивите и диспозитива на въззивно решение № 24 от 17.02.2015 г. Вместо, обаче, да се произнесе като приведе в съответствие диспозитива с мотивите, с решение № 188 от 17.12.2015 г. по в.гр.д. № 318/2014 г. окръжния съд се е произнесъл по съществото на заявения като евентуален насрещен иск и възражението за право на задържане, като (приемайки, че са неоснователни и недоказани) ги е отхвърлил. Процедирайки по този начин, Окръжен съд – Силистра е подменил своята първоначално формираната правораздавателна воля за недопустимост на произнасянето по съществото на тези иск и възражение за първи път от въззивния съд. Нарушена е забраната по чл. 246 ГПК („След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени”). Така извършеното процесуално действие съставлява не просто нарушение на процесуално правило, а изземване правомощията на касационната инстанция, единствено овластена да упражнява контрол за законосъобразността на постановените от въззивните съдилища актове. Предвид това постановеното в производството по чл. 247 ГПК решение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, 2 и 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 24 от 17.02.2015 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в.гр.д. № 318/2014 г. в частта му, с която въззивният съд не се е произнесъл по насрещния иск за присъждане на подобрения в размер на 17 820 лв. и по възражението за право на задържане на имота, предмет на претенцията по чл. 108 ЗС.

ОБЕЗСИЛВА решение № 188 от 17.12.2015 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по в.гр.д. № 318/2014 г. в производство по чл. 247 ГПК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на насрещния иск за присъждане на подобрения в размер на 17 820 лв. и по възражението за право на задържане на имота, предмет на претенцията по чл. 108 ЗС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: