3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. София, 04.05.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и втората година в състав:Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4664/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 881/21г., постановено по в.гр.д. 3205/20г. на САС, с което ПРБ е осъдена да плати на ищеца Р. Н. И. 25000лв., неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе по искането по чл. 288 ГПК, съдът взима предвид характера и обема на правния спор между страните, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките от хипотезата на правната норма, уреждаща правното основание, което се поддържа в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
С искова молба, подадена от Р. Н. И. срещу ПРБ, е предявен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение от незаконно обвинение в размер на 150000лв., поради следните обстоятелства: на 18.12.2003г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал.1,вр.чл. 201,вр.чл. 20, ал.2 НК, по чл.311, ал.1 НК и по чл. 233, ал.2, вр.ал.1,вр.чл.20, ал.4, вр.чл. 2, ал.2 НК, и по чл. 242, ал.4, вр.ал.1, б.“б“ и б.“г“, вр.чл. 20, ал.3 и ал.4, вр.ал.1 и вр.чл. 26, ал.1 НК, и му е взета мярка за неотклонение “парична гаранция“ от 2000лв.; на 24.02.2004г. е внесен обвинителен акт по чл. 219, ал.4, пр.2,вр.ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1 НК; съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурор; на 12.07.2004г. е внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 203, ал.1,вр.чл. 201,вр.чл. 20, ал.2 ,вр.чл. 26, ал.1 НК, по чл. 242, ал.4, вр.ал.1, б.“б“ и б.“г“, вр.чл. 20, ал.3 и ал.4, вр.ал.1 и вр.чл. 26, ал.1 НК, и по чл. 311, ал.1 НК; с присъда е бил признат за виновен и е осъден на лишаване от свобода за срок от 10 години по едното престъпление и 7г. лишаване от свобода по другото, заедно със забрана да заема ръководна длъжност, материално отговорна или материално- отчетна длъжност за срок от 12 години, както и глоба в размер на 150000лв.; ВТАС отменил присъдата и върнал делото на прокурор; бил привлечен като обвиняем по чл. 219, ал.4, пр.3, вр.ал.3,вр.ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1 НК; с присъда на Плевенски ОС е признат за виновен за престъплението по чл. 219 НК и е осъден на 1 година лишаване от свобода, и забрана да заема ръководна длъжност, материално отговорна или материално- отчетна длъжност за срок от 3 години; ВТАС го е оправдал частично, като срокът на наказанието бил намален на 8 месеца условно, а забраната да се заема определена длъжност била намалена на 1 година; с решение от 27.06.2016г. на ВКС е оправдан изцяло; наказателното дело е било разгласено в медиите и е определяно като „знаково“, бил е изпълнителен директор на търговско дружество преди наказателното преследване.
Въззивният съд е приел, за установени фактическите твърдения в исковата молба, а от правна страна е присъдил по- високо обезщетение поради общественото положение на ищеца (юрист), професионалния му статус (изпълнителен директор), времетраенето на наказателното преследване, обвинението е за тежко умишлено престъпление, свързано с работата на ищеца, налице е неразумен срок- 13г. и 3 м., и е определил обезщетение в размер на 25000лв..
В касационната жалба, подадена от ПРБ, са изложени следните основания за обжалване: налице са обичайни вреди; не е отчетено, че до забавяне на делото е довело процесуалното поведение на защитниците в наказателния процес- били са отложени 6 заседания; паралелно се е водило и друго дело, което е приключило с административна санкция за ищеца; за медийните публикации ПРБ не отговаря, както и за продължителността на производството в съдебна фаза.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- как се определя обезщетението по чл. 52 ЗЗД и как се прилага обществения критерий за справедловст.
Настоящият състав на ВКС счита, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Формулираният въпрос относно значението на обстоятелствата, съдържащи се в касационните основания за обжалване, относно размера на обезщетението, е без значение за изхода на делото по следните съображения: въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, според която повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, три постановени присъди в хода на наказателното дело, с които е признат за виновен, а по две от тях му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, като по едната от тях се касае за 10години лишаване от свобода, неразумният срок на производството- обвинението е многократно преквалифицирано, съдебното фаза на производството на два пъти е прекратена (вторият път на ниво апелативен съд) и делото е връщано на прокурор за отстраняване на нередности по обвинителния акт, обвинението е във връзка с изпълняваната длъжност, за която има завишени изисквания за финансова дисциплина, многобройните медийни публикации, в които делото е определяно като „знаково“, са все обстоятелства, които водят до увеличаване обема и интензитета на болките и страданията, несъизмерими с „обичайните вреди“ (решение № 57/09.02.2016 г. по гр. дело № 4641/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 709/15.11.2010 г. по гр. дело № 178/2010 г. на ІІІ -то гр. отд. на ВКС и решение № 232/25.07.2011 г. по гр. дело № 1381/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. и др.).
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 881/21г., постановено по в.гр.д. 3205/20г. на САС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: