Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 20 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 февруари, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 139 / 2012 год. Производството е образувано по жалби на подс. К. Д. С. и неговия защитник, срещу въззивно решение № 263 от 23. 12. 2011 година, постановено по ВНОХД № 300 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от въззивния съд касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради което се моли, атакуваното решение да бъде изменено съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – [населено място] в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 123 от 20. 10. 2011 год., постановена по НОХД № 115 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол, подсъдимия К. Д. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от единадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор и „глоба” в размер на 100 000 лева. Предметът на контрабандата – 13 812, 93 грама хашиш и превозното средство послужило при извършване на престъплението, били отнети в полза на държавата. С атакуваното решение № 263 от 23. 12. 2011 год., постановено по ВНОХД № 300 / 2011 год. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. Бургас и Окръжен съд – гр. Ямбол, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по фармакологичната, химико-физическата и авто-техническата експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно. По делото са налице в достатъчна степен такива /в частност показанията на свид. П. и М. и др./, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Извършеното от подсъдимия С престъпление е било правилно квалифицирано, тъй като извън всякакво съмнение, касатора на инкриминираните дата и място, е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество без знанието и разрешението на митниците, каквото междувпрочем не би и могъл да има. Извън всякво съмнение е и обстоятелството, че обсъжданото престъпление е осъществено при пряк умисъл. Апелативен съд – гр. Бургас макар и лаконично, е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Що се касае до наведения довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимият Сархан наказание, настоящата инстанция счита, че същото се явява счита, че същото се явява частично основателно. Това е така защото, за ефективното постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, не се налага с абсолютна категоричност подсъдимия С. да бъде изолиран от обществото в определения му по същество от съдилищата по фактите, срок. Съобразно установената по делото доказателствена съвкупност преценена през призмата на чл. 54 от НК и изложеното по – горе, наложеното на подсъдимия Сархан наказание следва да бъде намалено по размер, до възможния законов минимум от десет години „лишаване от свобода”, като съответстващо в по – пълна степен на обществената опасност на дееца и на констатираните по делото от съдилищата смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, като последните както е било и прието, действително не са в достатъчен обем, за да обосноват приложението на чл. 55 от НК. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 263 от 23. 12. 2011 година, постановено по ВНОХД № 300 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на подсъдимият К. Д. С. от единадесет години „лишаване от свобода” на десет години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: