РЕШЕНИЕ   N 10   София, 09.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 19 януари  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА                                                                                           БОНКА ДЕЧЕВА   при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4163/2008 год.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от ОУ”Ф” с. В. срещу решение № 267 от 06.06.2008 г. по гр. д. № 26/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 131/2006 г. на Павликенски районен съд, с което са уважени предявените от М. Г. К. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и по чл. 226, ал. 2 КТ за обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка. Развити са доводи за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Ответницата по жалбата я намира за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: От фактическа страна е установено, че М. Г. К. е била в безсрочно трудово правоотношение с касатора като е изпълнявала длъжността “учител в подготвителна група”. Със заповед № 44 от 12.02.2005 г. на директора на ОУ”Ф” с. В. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ поради това, че не е отговаряла на изискването за заемане на длъжността, тъй като не е притежавала специалност “Д”. В заповедта е посочено, че правоотношението се прекратява считано от 1.02.2005 г. както и че заповедта е връчена на същата дата 1.02.2005 г., като връчването е удостоверено с подписа на ищцата. С приета почеркова експертиза е установено, че подписът върху екземпляра на заповедта приложен към личното й трудово досие е положен от нея. Между страните не е имало спор за това, че на ищцата е бил разрешен неплатен отпуск за времето от 28.11.2004 г. до 27.08.2005 г. Свидетелката Я. Х. установява, че по време на отпуската ищцата е била на работа извън страната, както и че по нареждане на директора след като е узнала, че К. се е върнала в страната през м. декември е занесла заповедта в дома й тя я е подписала.становява и това, че молбата от 29.12.2004 г. за назначаване на К. на длъжност възпитател е написана от свидетелката под диктовка на ищцата същия ден, в който й е връчила заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение. Фактът че на 29.12.2004 г. ищцата е била в България се установява от представеното удостоверение от Дирекция на национална служба “П”, направление Български документи за самоличност”. С молба от 15.11.2005 г. К. е сезирала Районна инспекция по образованието (РИТ) гр. В. Търново за възникнали проблеми по реализиране на трудовото й правоотношение. С писмо от 12.12.2005 г. е уведомена за извършената проверка, като относно искането й за “възстановяване на работа” й е отговорено, че следва да отнесе въпроса до съда. Въпреки така установените факти въззивният съд е намерил, че работодателят не е установил да е връчил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и датата на която е станало това. Изводът е незаконосъобразен. С почеркова експертиза е установено, че положеният подпис срещу получател върху екземпляра от заповедта, приложен в трудовото досие на ищцата, е положен от нея. Вписаната дата, на която е станало връчването на заповедта, предхожда датата на издаването й, поради което не може да се възприеме за вярна. Най-ранната датата на връчване е тази на 29.12.2004 г. установена с показанията на свидетелката Х с това че на същата датата К. е подала молба за назначаване , а не преназначаване, на длъжност “възпитател”, за заемането на която е съответствал образователният й ценз. В исковата молба ищцата е заявила, че през м. август на 2005 г. е отишла в училището и била уведомена лично от директора, че трудовото й правоотношение е прекратено. Знание за издадената заповед е обективирано от ищцата и в подадената от нея молба на 15.11.2005 г. до РИО – Велико Търново за трудовоправно съдействие за възстановяването й на работа. Това е най-късния момент, в който ищцата е узнала съдържанието на връчената й срещу подпис заповед и от който е започнал да тече срокът по чл. 358, ал.1 т. 2 КТ. Спрямо тази дата предявяването на 01.03.2006 г. искове за отмяна на заповедта за прекарятавне на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за незаконно уволнение е направено след изтичане на двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, което е основание тези искове да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му в тази част. Тъй като не се налага извършване на други съдопроизводственит действия и делото се разглежда за втори път от касационната инстанция ще бъде постановено решение по съществото на спора, с което предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна е касационната жалба срещу решението в частта, с която е уважен иска по чл. 226, ал. 2 КТ за обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка. Работодателят не е предприел действия за връщане на трудовото книжна на ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение. Задържането й е продължило до 27.07.2006 г., поради което обосновано съдът е приел че претенцията за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка е основателна, както и че размерът му е 5664.38 лв., определен с приета икономическа експертиза. В тази част решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 267 от 06.06.2008 г. по гр. д. № 26/2008 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 131/2006 г. на Павликенски районен съд, в частта с която са уважени предявените от М. Г. К. срещу ОУ”Ф” с. В. искове по чл. 344, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. К. срещу ОУ”Ф” с. В. иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 44 от 14.02.2005 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение като погасени по давност. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта, с която ОУ”Ф” с. В. е осъдено да заплати на М. Г. К. сумата 5664.38 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за времето от 1.02.2005 г. до 27.07.2006 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:     2.