Р Е Ш Е Н И Е № 60 Гр. София, 26 март 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА к.д. № 83/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. С. срещу решение № 10311/19.10.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 604/2020 година по описа на Софийски апелативен съд. С жалбата са релевирани всички касационния основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Подсъдимият претендира, че с отказа да изслуша обясненията му и да събере оневиняващи го доказателства, въззивният съд е ограничил процесуалните му права по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и неправилно е бил осъден както по чл. 244, ал. 1 НК, така и по чл. 209, ал. 1 НК заради съотношението в което се намират двата състава - поглъщащ към погълнат. Подсъдимият счита наложеното му наказание за явно несправедливо, тъй като не било съобразено със възрастта му, семейното положение, здравословното състояние, а съдът не е събрал данни за личността му. Иска ВКС да го оправдае по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК или да отмени изцяло атакуваното решение на САС и да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване на допуснатите от него отстраними нарушения на процесуалните правила, или наложеното му наказание да бъде намалено. В допълнение към касационната жалба жалбоподателят заявява още едно нарушение на материалния закон, допуснато от САС, заради отмяната на първоинстанционната присъда в частта, в която е било извършено групиране на наказания, наложени от ОС Пловдив, по влезли в сила присъди. В съдебно заседание подс. С. не се явява, а защитникът му поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на касационен контрол и е допустима, но е неоснователна. С присъда от 21.01.2019 година, постановена по н.о.х.д. № 2326/2019 година, Софийски градски съд е признал подс. С. за виновен в извършването на 21.08.2018 година на две престъпления – по чл. 209, ал. 1 НК, от което е пострадал Л. М., на когото е била причинена имотна вреда в размер на 170 лв. и по чл. 244, ал. 1 НК – за пускането в обращение на подправена банкнота от 100 евро като на основание чл. 54 НК е наказан за първото с лишаване от свобода за срок от една година, а за второто – с лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил подсъдимият да изтърпи при първоначален „Строг“ режим едно общо наказание за двете престъпления в размер на две години лишаване от свобода. Със същата присъда СГС определил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от две години лишаване от свобода измежду наложените му наказания лишаване от свобода по н.о.х.д. № 209/2017 година и н.о.х.д. № 696/2017 година, и двете по описа на ОС – Пловдив, което С. да изтърпи също при първоначален „Строг“ режим, като на основание чл. 25, ал. 2 НК приспаднал от така определеното наказание предварителното задържане на подсъдимия под стража по н.о.х.д. № 209/2017 година. С присъдата СГС отнел на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК предмета на престъплението по чл. 244, ал. 1 НК и постановил унищожаването му. По жалба на подс. С. и на защитника му – адв. Г., Софийският апелативен съд проверил присъдата и с обжалваното сега решение № 10311/19.10.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 604/2020 година, я изменил като отменил извършеното от първоинстанционния съд определяне на общо наказание по предходните осъждания с приспадане на предварителното задържане на подс. С., мотивирайки се, че съдът е нарушил правилата на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 НПК и по този начин фактически е утежнил положението на подсъдимия. Въззивният съд потвърдил присъдата в останалата част. С касационната жалба не се релевира претенция към аналитично-оценъчната дейност на контролираната инстанция, а въззивният съд не е допуснал заявените от касатора и поддържани от защитника му съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Не отговаря на действителното положение по делото оплакването на подсъдимия, че е лишен от правото му да даде обяснения пред Софийския апелативен съд, което е видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 24.07.2020 година. Неоснователно е и оплакването, че е бил ограничен във възможността да докаже алибито си за инкриминираната дата 21.08.2018 година. Доказателствените искания на подсъдимия за повторен разпит на пострадалия М. и за разпит на М. Х. Й., който го бил посочил на полицейски служители като извършител на друга измама, извършена също на 21.08.2918 година, мотивирано са оставени без уважение от въззивната инстанция. Процесуалните права на подсъдимия и в частност – правото му на защита, не са ограничени, когато доказателствени искания не са удовлетворени от съда и инстанцията по фактите е мотивирала своя отказ. Поначало съдът не е длъжен да удовлетворява всички доказателствени искания страните по делото, когато те нямат връзка с предмета на доказване по чл. 102 НПК, или когато страните не сочат какви относими към предмета на доказване факти ще се установяват чрез поисканите доказателства, или когато обективната истина по делото може да бъде разкрита от събраните достатъчни по обем процесуално валидни доказателства и доказателствени средства след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Подсъдимият и защитникът не са изложили причините, поради които са поискали да бъде извършен повторен разпит на пострадалия, а показанията на св. Й. не биха послужили за установяване на алиби на подс. С. след като часа на извършване на инкриминираните престъпления е установен при съвкупното обсъждане на показанията на св. М. и показанията на полицейските служители В. и Й. Й.. При установените факти по делото решаващите инстанции не са допуснали нарушение на материалния закон с осъждането на подсъдимия както по чл. 244, ал. 1 НК, така и по чл. 209, ал. 1 НК, а са го приложили правилно. Двата престъпни състава не се намират в съотношение на поглъщащ към погълнат – те имат различен общ и непосредствен обект, различни са и техните обективни признаци. Обект на престъплението по чл. 244, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на паричното обращение, докато при измамата – тези, свързани с правото на собственост и разпореждането с имущество. И доколкото в гражданския оборот все още кешовото разплащане се извършва в левове, а не в евро, не може да бъде споделена тезата на касаторите, че съставът на чл. 244, ал. 1 НК, когато е осъществена формата на изпълнително деяние - прокарване в обращение, съобразява и свързаното с нея засягане на други допълнителни обекти като тези по чл. 209, ал. 1 НК. В конкретния случай, за да приеме пострадалият М. плащане вместо с левове в евро, подсъдимият го е въвел в заблуждение, представяйки се за чужденец, комуникирайки с него на сръбски език, разказвайки невярна история, че пътува към Черноморието и е аварирал, няма резервна гума за колата и не разполага с български пари, в резултат на което се е сдобил с истински български парични знаци под формата на ресто в размер на 170 лв. Контролираната инстанция не се е съобразила с ТР № 3/2009 година на ОСНК, т. 3 и е допуснала нарушение на процесуалния закон с отмяната на извършеното от първоинстанционния съд групиране на предходните осъждания на подс. С., което е неотстранимо в касационното производство, защото липсва произнасяне на въззивния съд по същество, поради което в тази част въззивното решение не може да бъде предмет на касационна проверка. Въпросът за определянето на общо наказание измежду наложените от ОС Пловдив остава открит и той ще следва да бъде решен по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. Наложеното наказание на подс. С. не е явно несправедливо. За всяко едно от престъпленията, за които го е признал за виновен, първоинстанционният съд е наложил наказание в минималния предвиден от закона размер. Заявените от касатора обстоятелства – възраст, семейно положение и здравословно състояние, не се отличават нито с многобройност, нито с някаква изключителност, така че и най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко, поради което не са налице основания върховната инстанция да смекчи положението му чрез приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10311/19.10.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 604/2020 година по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.