Р Е Ш Е Н И Е № 548 София, 27 декември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 625/2010 година. На основание чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Г. прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на вчнд № 283/2007 год. на ОС-Благоевград и отмяна на постановеното решение № 381 от 24.10.2007 год., с което е потвърдено определение от 18.05.2007 год. по чнд № 443/2007 год. на РС-Благоевград, с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НК, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията на осъдения С. Б. Д., наложени му по влезли в сила присъди/определения/. В искането се сочи, че двата постановени акта са незаконосъобразни. Съдилищата не са се съобразили с тълкувателно решение № 1/2006 год. на ОСНК на ВКС и дадените с него указания по приложението на § 90 от ПРЗИДНК /ДВ.бр. 92 от 27.09.2002 год./ в случаите на определяне на общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Определяйки неправилно съвкупностите от престъпления се е преградила възможността за точно и аргументирано обсъждане от съда на евентуалното приложение спрямо осъдения на Закона за амнистията, влязъл в сила на 22.04.2009 год. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. За настоящото производство осъденият Д., редовно призован, не се явява. Служебно назначеният на осъдения защитник изразява становище, че искането е основателно и като такова, следва да бъде уважено. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на предложението за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 2227/18.05.2007 год. по чнд № 443/2007 год. Районен съд-Благоевград, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията на Д. наложени по нохд № № 29/2002 год., 703/2002 год., 136/2003 год., 423/2002 год., 1107/2002 год., 427/2003 год.,1991/2005 год., 140/2006 и 367/2006 год., 2157/2005 год. - всички по описа на Благоевградски районен съд и нохд № 891/2006 год. и нохд № 53/2007 год. по описа на ОС-Благоевград, като съдът му е определил едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода-определено с присъдата по нохд № 2157/2005 год., като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален „Строг” режим. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание от четири години лишаване от свобода с две години, което определил Д. да го изтърпи при първоначален „Строг” режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от това общо наказание съдът е приспаднал фактически изтърпяната част от наказанията по нохд № 29/2002 год., 423/2002 год., 1107/2002 год.,136/2003 год. и нохд № 427/2003 год., всички по описа на РС-Благоевград. Съдът е постановил отделното изтърпяване на наказанието от шест месеца лишаване от свобода наложено на осъдения по влязлата в сила присъда по нохд № 1485/2006 год. на РС-Благоевград, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим. С решение № 381/24.10.2007 год. по внохд № 283/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, определението постановено по чнд № 443/2007 год. на РС-Благоевград е потвърдено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че искането на главния прокурор е направено извън предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК ограничителен срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал.1, предл. последно, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, но с него се иска облекчаване положението на осъдения и отстраняване на констатирана в атакувания съдебен акт незаконосъобразност, поради което е допустимо. По същество искането е основателно. В мотивите на определението по чнд № 443/2007 год. съдът е констатирал, че Д. е осъден на една година лишаване от свобода по нохд № 50/2002 год. по описа на РС-Благоевград, с влязла в сила на 31.07.2002 год. присъда, за извършено на 28.09.2001 год. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1 НК. Макар това деяние да се намира в кумулативната верига на престъпленията в съвкупност по нохд № № 29/2002 год., 703/2002 год., 136/2003 год., 423/2002 год., 1107/2002 год., 427/2003 год.,1991/2005 год., 140/2006 и 367/2006 год., 2157/2005 год. - всички по описа на Благоевградски районен съд и нохд № 891/2006 год. и нохд № 53/2007 год. по описа на ОС-Благоевград, с оглед действието по време на чл. 26 от НК и ограниченията на § 90 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДНК/ДВ, бр. 62/08.08.1997 год. /, съдът е приел, че това наказание Д. следва да изтърпи самостоятелно. С измененията на ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 год. отпадна забраната за определяне на общо наказание съобразно чл. 23-25 от НК за деяния, извършени при условията на опасен рецидив, като същевременно в § 90 от преходните разпоредби на изменението на закона, законодателят не предвиди обратно действие на тази разпоредба за осъдени рецидивисти. Съобразно тази норма, рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 НК /в сила от 08.08.1997 год. /, изтърпяват отделно наказанията за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. Същевременно, съобразно тълкувателно решение № 1 от 10.05.2006 год. по н.д. № 1 от 2006 год. на ОСНК на Върховния касационен съд, обхванатите от § 90 наказания и наказанията по постановени или влезли в сила присъди след 01.10.2002 год., отнасящи се за деяния, принадлежащи към една и съща съвкупност, могат да се групират по правилата на чл. 23-25 НК, като в тези случаи подлежащото на изтърпяване общо наказание ще се определи между всички наказания, но то не може да бъде по-малко от подлежащото на изтърпяване наказание по § 90. Ето защо, като не се е съобразил с цитираното тълкувателно решение за спазване принципа за приложение на най-благоприятното за осъдения съчетание при определяне на общото наказание при условията на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е нарушил закона. Допуснатото нарушение обосновава основателността на искането за възобновяване на вчнд № 283/2007 год. на Окръжен съд-Благоевград и отмяна на постановеното по него решение № 381/24.10.2007 год., като делото следва се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на указанията, дадени в съобразителната част на касационното решение, а след това се даде отговор и на твърдението в искането на главния прокурор за възможността за приложение по отношение на осъдения на Закона за амнистията, в сила от 22.04.2009 год. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1 т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА вчнд № 283/2007 год. на Благоевградския окръжен съд и ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 381/24.10.2007 год., с което е потвърдено определение от 18.05.2007 год. по чнд № 443/2007 год. на РС-Благоевград и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия окръжен съд за изпълнение на дадените в съобразителната част на настоящото решение указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: