О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 397 гр.София, 08.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4648 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. Д. срещу решение № 192 от 14.08.2019 г. по в.гр. д. № 250 по описа за 2019 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 223 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 24 по описа за 2019 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу ТП „Държавно горско стопанство Габрово“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 7 от 16.11.2018 г., за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на 6 080 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 16.11.2018 г. до 16.05.2019 г. Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси: 1. Дали при предявен иск за отмяна на уволнение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ работодателят трябва да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.315, ал.1 от КТ по осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване? 2. Следва ли преди да извърши уволнение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност и трябва ли работодателят да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа, която той е съгласен да заеме? 3. Какво включват пределите на трудовия спор при оспорена с иска законосъобразност на уволнението? 4. Съставляват ли неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанционния съд и неизпълнение на задълженията му по чл.146, ал.2 и ал.3 от ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство? 5. При изготвянето на неизчерпателен доклад по делото допустими ли са нови доказателства пред въззивния съд? Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна? Ответникът по касационната жалба ТП „Държавно горско стопанство Габрово“ счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Касаторът е изложил в исковата молба, че е работил в териториалното поделение на държавното горско стопанство в Габрово като горски надзирател, когато със заповед № 7 от 16.11.2018 г., връчена му на същата дата, е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Посочил е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е установено по безспорен начин, че не може да изпълнява възложената му работа и че не съществува подходяща за здравословното му състояние работа. В заповедта е констатирано само, че работодателят не е определял подходящи места за трудоустроени при условията на чл.315 от КТ, тъй като предприятието има числен състав само от 36 човека. Оспорил е твърдението, че работодателят не разполага с разкрити незаети щатни места и не е в състояние да му предложи подходяща работа. Заявил е, че в предприятието съществуват и други длъжности, които би могъл да изпълнява. Затова е поискал уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа в размер на 6 080 лв. В отговора на исковата молба работодателят е оспорил исковете. Заявил е, че според т.19 на решението на НЕЛК ищецът не може да изпълнява трудовите си задължения заради здравни противопоказания. Посочил е, че общата щатна численост е 35 работни места, поради което няма задължение да определя работни места за трудоустроени работници и служители. В предприятието няма други свободни длъжности, които ищецът би могъл да заеме. Свободни са три бройки за техник лесничейство, които съответстват на неговата длъжност, една длъжност за специалист по лесовъдство и една незаета длъжност за огняр. Тези длъжности са свързани с дейност, която е противопоказна за ищеца по медицински показатели. С молба вх. № 1885 от 12.03.2019 г. ищецът е оспорил твърдението на работодателя, че няма задължение да определя работни места за трудоустроени работници и служители. Заявил е, че това задължение произтича от чл.22, ал.1 от Браншовия трудов договор, копие от който е представил към молбата. В писмената си защита представителят на работодателя е изтъкнал, че за да черпи права от браншовия колективен трудов договор, ищецът е следвало да докаже, че е член на синдикална организация или присъединил се служител, което нито е твърдял, нито е доказал. Габровският районен съд е приел, че ищецът не може да работи при обичайните си условия на труд съгласно експертно решение на националната експертна лекарска комисия. Работодателят няма задължение да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване, тъй като общият брой на работниците и служителите е под петдесет. По делото няма данни за членство на ищеца или присъединяване към синдикалните организации, поради което ищецът не може да се позовава на чл.22, ал.1 от браншовия колективен трудов договор, предвиждащ такова задължение за работодателя. Преценил е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е имало друга работа, подходяща за здравното състояние на ищеца, която да му бъде предложена. Ето защо е достигнал до извода, че е осъществен фактическият състав на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, предоставящ на работодателя правото да прекрати трудовото правоотношение и затова е отхвърлил предявените искове. Във въззивната си жалба ищецът е изтъкнал, че първоинстанционният съд е пропуснал да посочи в доклада си значението за делото на обстоятелството дали той ще се ползва от защитата по браншовия колективен трудов договор. Позовавайки се на това допуснато според него процесуално нарушение, касаторът е поискал да бъдат приети от въззивния съд представените към жалбата доказателства, според които е член на синдикалната организация в предприятието. В публичното съдебно заседание на 1.8.2019 г. Габровският окръжен съд е отказал да приеме доказателствата към въззивната жалба, тъй като възможността ищецът да ги представи е преклудирана, а освен това не е имало твърдение, че е член на синдикалната организация. След това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки неговите мотиви. От изложеното е видно, че ищецът е обосновал задължението на работодателя да му предложи подходящо работно място с чл.22, ал.1 от представения от него браншови колективен трудов договор от 16.01.2017 г. Текстът на чл.22, ал.1 от договора задължава работодателя в едномесечен срок от подписването му да определи работни места за трудоустрояване. По възражение на работодателя, повдигнато в писмената защита, районният съд е приел за недоказано, че колективният трудов договор разпростира действието си спрямо ищеца, тъй като липсват доказателства да е синдикален член или да се е присъединил към него. Всъщност посредством молба вх. № 1885 от 12.03.2019 г. ищецът е допълнил исковата молба и е представил браншовия трудов договор съобразно чл.143, ал.2 от ГПК. Останало е обаче неизяснено дали ищецът твърди, че е член на синдикалната организация или се е присъединил към договора, след като се позовава на този договор. Районният съд е бил длъжен да отстрани тази неяснота чрез поставяне на въпроси по реда на чл.145, ал.1 от ГПК, да укаже значението на фактите на синдикалното членство или присъединяването към договора и да даде съгласно чл.146, ал.2 от ГПК указания за доказване на тези факти. Като не е извършил съответните процесуални действия, районният съд е допуснал процесуално нарушение, което е породило задължение за въззивния съд да приеме представените с жалбата доказателства на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Като е отказал да изпълни това свое задължение, въззивният съд е разрешил поставените от касатора процесуални въпроси в противоречие с решение № 32 от 10.03.2016 г.по гр. д. № 4741/2015 г. на II ГО на ВКС. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по процесуалните въпроси на касатора. Въззивният съд правилно е определил обхвата на трудовия спор, приел е, че работодателят няма задължение по чл.315, ал.1 от КТ по осигуряване на работни места за трудоустрояване и свободните работни места не са подходящи за заемане от ищеца. Ето защо по поставените от касатора материалноправни въпроси въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 14.08.2019 г. по в.гр. д. № 250 по описа за 2019 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 223 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 24 по описа за 2019 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявените от К. Х. Д. срещу ТП „Държавно горско стопанство Габрово“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 7 от 16.11.2018 г., за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на 6 080 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 16.11.2018 г. до 16.05.2019 г. Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: