4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 492 гр.София, 06 ноември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА и след писмено становище на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Даниела Атанасова наказателно частно дело № 869/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Районен съд – Асеновград и Военен съд – Пловдив, повдигнат от последния. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Военен съд – Пловдив, съгласно чл. 396, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото и като съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1 от НПК, намира следното: Пред Районен съд – Асеновград е било образувано н.ч.х.д. № 296/23 г. по тъжба на З. С. Л. срещу А. Т. Ф. и Т. С. Ф. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Съдът с определение № 328 от 7.06.2023 г. е констатирал, че пред РС –Асеновград е било образувано н.ч.х.д. № 297/23 г. по тъжба на Е. Н. Л. против същите подсъдими за същото престъпление, поради което и на основание чл. 42, ал. 1, вр. чл. 41, ал. 1 от НПК е прекратил производството по делото и го е изпратил за обединяването му с другото дело от частен характер. С определение № 347 от 21.06.2023 г. по н.ч.х.д. № 297/23г. по описа на Районен съд – Асеновград съдът е обединил двете производства в едно по тъжбите на двамата частни тъжители срещу двамата подсъдими за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Във връзка с направено искане от повереника на тъжителя Л. – адв. Д. за промяна на подсъдността, тъй като подсъдимият А. Ф. е военнослужещ и след извършена справка в ЕИСС, и направени констатации по служебната карта на този подсъдим, съдът заключил, че е налице хипотезата на чл. 396, ал. 1 и ал. 2 от НПК, поради което е прекратил делото и го изпратил по подсъдност на Военен съд – Пловдив. С разпореждане № 181 от 27.07.2023 г. по н.ч.х.д. № 186/23 г. по описа на Военен съд – Пловдив е било прекратено съдебното производство и е бил повдигнат спор за подсъдност пред ВКС между районния съд и военния съд. В разпореждането си съдията от военния съд се е позовал на решението на ЕСПЧ по делото „Мустафа с/у България“ и на обстоятелството, че по делото не е било приложено копие от служебния документ, удостоверяващ качеството на военнослужещ на единия подсъдим, както и че не е установено от кога е част от състава на Българската армия. С определение № 370 от 15.08.2023 г. по к.ч.н.д. № 709/23 г. по описа на ВКС, второ н.о., е изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Асеновград. С разпореждане № 890 от 13.09.2023 г. по н.ч.х.д. № 524/23 г. по описа на Районен съд – Асеновград, след като по делото била изискана и приложена официална справка от командира на военно формирование, от която било видно, че А. Ф. е военнослужещ, районният съд отново счел, че това обстоятелство е достатъчно да обоснове подсъдността на делото на военен съд. С разпореждане № 207 от 25.09.2023 г. по н.ч.х.д. № 211/23 г. по описа на Военен съд – Пловдив повдигнал настоящият спор за подсъдност. Съдията-докладчик отново се е позовал на решението по делото „Мустафа с/у България“, и е приел, че в случая не следва цивилното гражданско лице да бъде съдено от военен съд единствено поради факта на възведено обвинение за извършено престъпление в съучастие с военнослужещ, още повече, когато деянието на самия военнослужещ не е свързано с дейността на въоръжените сили. Също така е констатирал, че не се установяват изключителни обстоятелства, които да налагат съденето на двамата подсъдими от Военен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че съдът, на който делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване е Районен съд – Асеновград, предвид следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2 от НПК на военните съдилища са подсъдни и делата, в осъществяването на които са участвали и граждански лица. По делото частните тъжби на двамата тъжители са насочени срещу двамата подсъдими – А. Ф. и Т. Ф., единият от които е военнослужещ, а другият е цивилно лице. Независимо от това, в настоящия случай делото следва да бъде възложено за разглеждане на общия съд, а не на военния, като директно приложение следва да намери ЕКЗПЧОС. Практиката на ЕСПЧ е последователна в решенията си по въпроса, кой е компетентния съд да разглежда дела, по които са повдигнати обвинения за извършени престъпление в съучастническа дейност между подсъдими лица – военнослужещи и граждански лица. Според ЕСПЧ не може да се приеме, че Конвенцията абсолютно изключва юрисдикцията на военните съдилища да разглеждат дела, включващи цивилни граждани, но това може да бъде сторено само при изключителни обстоятелства и въз основа на ясна и предвидима правна основа. Тези причини следва да бъдат убедителни, оправдаващи подобна ситуация, както и да бъдат доказани конкретно във всеки отделен случай, а не абстрактно. Общото и абстрактно възлагане на такива дела на военните съдилища от националното законодателство може да постави съответните граждани цивилни лица, в различно положение от тези съдени от обикновените съдилища, да породи проблеми с неравенството пред съдилищата, както и да доведе до нарушение гаранциите по чл.6 § 1 от ЕКПЧ, което не следва да се допуска, особено по наказателни дела. В тази насока са делата – Мустафа с/у България, Ergin с/у Турция, Maszni с/у Румъния и др. В настоящият случай, ВС – Пловдив правилно е констатирал, че по делото не са налице такива изключителни обстоятелства, които да налагат то бъде разгледано от военен съд. Престъплението, за което е обвинен военнослужещият подсъдим(по чл.131 от НК) не е свързано с дейността на въоръжените сили; обвинението е за деяние, извършено в условията на съизвършителство и не са налице други обстоятелства, които да налагат неговото разглеждането от военен съд. В случая тази преценка е следвало да бъде направена от първостепенния съд, който е бил сезиран с частните тъжби, тъй като делото е от частен характер, а не от общ характер, където компетентност има прокуратурата. Настоящият състав счита, че конвенцията следва да намери приложение, тъй като от една страна след осъдителното решение по делото „Мустафа срещу България“ на ЕСПЧ, станало окончателно на 28.02.2020г., към момента не са предприети действие от страна на държавата за промени, в съответствие с изискванията на Конвенцията, а от друга страна, тя е част от вътрешното право-ратифицирана от Р.България, в сила от 07.09.1992г. След делото „Мустафа с/у България“ е недопустимо да се допускат нови нарушения на чл.6, § 1 от Конвенцията при разглеждане на дела от военните съдилища, по които има цивилно подсъдимо лице. Ето защо, делото следва да бъде изпратено по компетентност на общия съд, а именно РС – Асеновград. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.ч.х.д. № 211/23 г. по описа на Военен съд – Пловдив за разглеждане и решаване на Районен съд – Асеновград. Препис от настоящото определение да се изпрати на ВС –Пловдив, за сведение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ